Решение № 3148 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6267/2012 г.

Решение № 3148 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6267/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба, подадена от "ДАТ" ООД против решение от 2.03.2012 г., постановено по адм. д. 1488/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 161000504/5.05.2010 г. (неправилно изписан в решението с № 1610000504/5.10.2009 г.), издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 450/24.06.2010 г. (с неправилно посочена дата 28.12.2009 г. в съдебното решение) на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и РА. Подробни съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на РА и искането си за отмяна излага в жалбата. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: С обжалваното решение 2.03.2012 г., постановено по адм. д. 1488/2010 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на "ДАТ" ООД против РА № 161000504/5.05.2010 г. ( неправилно изписан в решението с № 1610000504 от 5.10.2009 г.), издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 450/24.06.2010 г. (с неправилно посочена дата 28.12.2009 г. в съдебното решение) на ДД "ОУИ", с който допълнително е начислен ДДС в размер на 4991,71 лв. за данъчни периоди м. юли, м. септември и м. октомври 2007 г., м. декември 2008 г. и м. януари 2009 г., ведно със съответните лихви в размер на 834,70 лв.; допълнително е определен като дължим корпоративен данък за 2007 г. в размер на 14,50 лв. и лихва 4,03 лв., и за 2008 г. в размер на 10410,11 лв. и лихва 1309,16 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. АС - Пловдив е приел, че събраните доказателства са достатъчни, за да се обоснове извод, че фактурите, издадени от "Деливъри" ООД и "Ведена" ООД с получател "ДАТ" ООД отразяват реални облагаеми доставки, не се установяват "излишъци" за съответните периоди, респективно стоките, предмет на фактурите са "реализирани" от "ДАТ" ООД без да е начислен ДДС. Съдът е приел за доказано, че през ревизираните данъчни периоди "ДАТ" ООД не е отразил в счетоводството си покупките на различни количества стоки, основно цигари, от доставчиците "Деливъри" ООД и "Ведена" ООД, като фактурите за покупка не са осчетоводени, стоките не са заприходени, не е отчетена последващата им реализация, като не са отчетени облагаеми доставки и приход от продажбата им. При тази приета за установена фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че законосъобразно данъчните органи са определили данъчната основа за облагане с ДДС като равна на сумите по данъчните фактури, по които "ДАТ" ООД е получател, но не е отчел последващи облагаеми доставки на стоките като се прибави среден процент на надценка за хранителните стоки, с изключение на цигарите. По отношение облагането по ЗКПО административният съд излага кратки мотиви за неоснователност на тезата на "ДАТ" ООД за възникване на софтуерен проблем, в резултат на който са допуснати грешки в декларирания финансов резултат. АС - Пловдив се позовава и на потвърдителното решение на ДД "ОУИ" за невъзможност да бъдат признавани за счетоводни разходи, разходи, които се установяват само от вторични регистри като дневника за покупки. Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно в частта относно определените данъчни задължения в резултат от фактурите, издадени от "Деливъри" ООД и "Ведена" ООД и законосъобразно в останалата част, а именно относно увеличението на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата 103111,25 лв. на финансов резултат за облагане по ЗКПО за 2008 г. Административният съд е постановил решение при неправилно установена фактическа обстановка, без да е извършена правилно преценка на всички факти, които се установяват от събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че не са събрани никакви доказателства относно извършването на облагаеми с ДДС доставки от "ДАТ" ООД, които не са включени в дневника за продажби и намерили отражения в справките-декларации за ревизираните периоди. Мотивите на решаващият съд са концентрирани върху доказателствения материал относно установяване извършването на доставки в полза на "ДАТ " ООД, след което е обоснован по пътя на логическото тълкуване като единствен възможен вариантът, че след като е прието за установено придобиването на стоките, те трябва да били "реализирани" в същите данъчни периоди, през които са придобити чрез облагаеми доставки, защото не са налице "излишъци". Първоинстанционният съд е формирал неправилни фактически изводи, че от доказателствата по делото се установява извършването на доставки на стоки от "Деливъри" ООД и "Ведена" ООД. По делото е установено по категоричен начин, че спорните данъчни фактури не са подписани от представител на "ДАТ" ООД или упълномощено от него лице, липсват приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и каквито и да е било документи, от които да е видно, че правото на собственост върху фактурираните стоки е прехвърлено на "ДАТ" ООД чрез индивидуализирането или предаването съобразно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, като липсват и преки свидетелски показания за предаването и превоз на стоките. Няма товарителници, пътни листа или други писмени доказателства, от които да е видно, че стоките са превозени именно до търговския обект на "ДАТ" ООД или са получени от него в обекти на доставчиците. Липсват доказателства за осчетоводяване на разходи за превоз за сметка на доставчиците, какъвто се твърди от разпитаните свидетели, че принципно се осъществява от "Деливъри" ООД и "Ведена" ООД като част от извършваните от тях доставки до местонахождението на получателите на стоките, които те продават регулярно. Показанията на разпитаните свидетели не установяват по категоричен начин броя, времето и обема на доставките Липсата на доказателства за тези факти представляват достатъчно основание да се приеме, че не е установено по категоричен начин извършването на доставки по фактурите, издадени от "Деливъри" ООД и "Ведена" ООД, които не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице. Само редовното осчетоводяване на тези фактури при издателите им не може да бъде прието като достатъчно за установяване получаването на стоките от лицето, което е посочено като получател в тях, а още по-малко извършването на последващи облагаеми доставки. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не е налице основание за начисляване на допълнителен размер на ДДС по фактури, издадени от "Деливъри" ООД и "Ведена" ООД, които не са намерили отражение в счетоводството на "ДАТ" ООД и РА в тази част е незаконосъобразен. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Пловдив е постановил неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, което следва на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК да бъде отменено, а поради изясняване на делото от фактическа страна да бъде постановено друго, с което да бъде отменена тази част от РА. Съдебното решение е неправилно и в частта относно приложението на ЗКПО, в която са приети за законосъобразни корекциите на финансовия резултат за 2007 г. и 2008 г. и определен допълнителен размер на корпоративен данък в резултат от служебно счетоводно отразяване на разходи за придобиване на стоки по фактури, издадени от "Деливъри" ООД и "Ведена" ООД, но не намерили отражение в счетоводството на "ДАТ" ООД, както и на приходи, равни на тези разходи за придобиване плюс обичайна търговска отстъпка за хранителните стоки. С оглед подробните мотиви в частта относно облагането по ЗДДС, следва да се приеме, че не е установено по категоричен начин извършването на разходи за придобиване и приходи от продажба на стоките, поради което не е налице основание за извършените корекции с РА и определяне на допълнителни размери на корпоративния данък за 2007 г. в размер на 14,50 лв. заедно със съответните лихви и за 2008 г. в размер на 99 лв. и съответните лихви. В останалата част на съдебното решение, а именно, с която е отхвърлена жалбата на "ДАТ" ООД против РА относно допълнително определен като дължим корпоративен данък за 20008 г. в размер на 10311,11 лв. и съответната лихва е правилно. Законосъобразно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 78 от ЗКПО за извършване на увеличение на финансовия резултат на "ДАТ " ООД със сумата 103111,25 лв., която сума не е намерила отражение в ОПР и ГДД, но е установено от дневниците за продажби, че представлява приходи на дружеството за 2008 г. На практика ревизираното лице признава, че е реализирало тези приходи, но иска да бъдат взети предвид при формиране на финансовия му резултат за периода и направените разходи по повод тези приходи. Доводите на дружеството, че не са осчетоводени разходите за придобиване на стоките, при продажбата на които са реализирани неосчетоводените приходи, поради допусната счетоводна грешка не са приети за доказани от решаващият съд поради противоречивите показания на разпитаната свидетелка Василка Ангелова и неотносимостта на посочените от нея софтуерни проблеми през 2010 г. към попълването на ГДД за 2008 г. Тези изводи на АС - Пловдив са в съответствие със събраните по делото доказателства. Правилен е и изводът, че разходите, за да бъдат признати за данъчни цели следва да бъдат документално обосновани по реда на Закона за счетоводството, т. е. не са достатъчни вторични регистри и заключението на вещото лице, което не проследява съпоставимост на приходи и разходи по първични документи поради начина на организиране на счетоводството на ревизираното лице. Допълнително следва да бъде посочено, че допуснати счетоводни грешки подлежат на отстраняване по предвиден в ЗКПО ред от данъчните субекти, а не от данъчните органи. Липсват данни "ДАТ" ООД да е предприел действия по отстраняване на твърдяната допусната счетоводна грешка. Доводът в касационната жалба, че е необходим еднакъв подход при установяване на приходи и разходи с оглед доказателствената стойност на вторичните регистри не намира опора в закона. По изложените съображения съдебното решение в тази част следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С обжалваното съдебно решение са присъдени разноски в полза на данъчната администрация в размер на 959,28 лв., но поради промяна на съотношението между уважена и отхвърлена част от жалбата, решението следва да бъде отменено в частта над 641,61 лв. По водене на делото пред двете съдебни инстанции "ДАТ" ООД е направило разноски в общ размер на 165 лв. (75 лв. за държавна такса и 190 лв. за депозит за вещи лица), от които с оглед изхода на спора и направеното искане ответникът му дължи сумата 54,64 лв. като не са налице предпоставките на чл. 161, ал. 3 от ДОПК - събраните по време на данъчната ревизия са достатъчни за правилно приложение на материалния закон. По водене на делото ответникът е направил разноски в размер на 158 лв., които са му присъдени изцяло от първата инстанция, която е определила и юрисконсултско възнаграждение, поради което за настоящата инстанция, независимо от претенцията и изхода на спора, не следва да бъдат присъждани допълнителни разноски в полза на Д"ОДОП". По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,