Решение № 88 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 689/2008 г.

Решение № 88 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 689/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения В. С. Х. за възобновяване на ВНОХД № 284/2008 г. на Разградския окръжен съд и изменение на постановеното по него въззивно решение № 117/19.11.2008 г., с което е била потвърдена присъда № 350/24.09.2008 г. по НОХД № 606/2008 г. на районен съд - Кубрат. С тази присъда подсъдимият В. С. Х. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК за това, че на 8.10.1996 г., в с. С., Разградска област, като извършител, в условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с И. А., Ф. М., Р. Ю. и З. И., чрез използване на МПС - л. а. м. "Фиат" с ДК № Р* е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 2 бр. овце и 1 брой овен (коч) на обща стойност 23 200 неденоминирани лева, от владението на А. В. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е останало недовършено по независещи от волята му причини, поради което и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 1 г. лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим съгласно чл. 47, б. "б" от ЗИН. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Основните оплаквания се свеждат до неправилна квалификация на деянието, което се поддържа, че е било маловажен случай. На тази основа се претендира преквалификация за по-леко наказуемо престъпление и смекчаване на наказанието при отчитане на обема и тежестта на всички смекчаващи обстоятелства, сред които направените признания, ниския размер на вещите, 12 годишната продължителност на производството, тежкото семейно и материално, а и здравословно състояние на дееца. Алтернативно се застъпва теза за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, формулирано като жалба, е било депозирано на 1.12.2008 г. в Разградския окръжен съд, който съответно го е препратил на първоинстанционния РС - Кубрат за изпълнение на процедурата по връчване на преписите, след което делото е било изпратено на ВКС. При тези данни то е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение - 19.11.2008 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество ВКС намери, че то е частично основателно, предвид следните съображения: На първо място претенцията за преквалификация на деянието като маловажен случай по чл. 194, ал. 3 от НК е неоснователна, като такава е и тази за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай деянието представлява опит за отнемане на чужди вещи на ниска стойност съобразно настъпилата деноминация, но начина, по който е било реализирано - чрез предварителен сговор между общо 5 лица при разпределение на ролите помежду им, както и ползване на МПС не позволява прилагането на хипотезата по чл. 194, ал. 3 от НК, а още по-малко на чл. 9, ал. 2 от НК. Същите аргументи са относими и по повод личността на подсъдимия, който е предприел участие в деянието само 5 месеца след влизане в сила на осъждането му на 3 години лишаване от свобода при общ режим за същото по вид престъпление с идентични квалифициращи обстоятелства съгласно присъда № 27/1995 г. по НОХД № 171/1992 г. на Окръжен съд - Сливен. Поради това ВКС намира, че с квалифициране на деянието по текста на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК материалният закон е бил приложен правилно. Основателно обаче е оплакването за явна несправедливост на наказанието. Макар и отмерено 2 години под предвидения в горната разпоредба минимум от 3 години лишаване от свобода предвид процедурата по която се е провело съдебното производство, наказанието не отчита в нужната степен на тежест значението на фактора неразумна продължителност на наказателното производство в рамките на повече от 12 години, за която не се съзира никакво оправдание, както и безспорните данни, че след извършване на деянието през 1996 г., респ. изтърпяване на наказанието по предходната присъда, осъденият Х. не е имал никакви други престъпни прояви, а последното индицира за настъпила трайна промяна в нагласите му, довели до осъждане. Тези съществени обстоятелства, преценени в съчетание с признанията му, които датират от досъдебната фаза и още на онзи етап са допринесли за разкриване на истината по делото, а не на последно място и липсата на настъпили вредни последици, определят, че не само неговото поправяне, но и реализирането на всички останали цели по чл. 36 от НК могат да бъдат успешно постигнати с наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, в какъвто аспект следва да се измени въззивното решение на Разградския окръжен съд. Не се налага промяна на режима, който и след приложената редукция следва да остане строг съгласно чл. 47, ал. 1, б. "б" от ЗИН. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение