Решение № 566 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2016 г.

Решение № 566 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1243 от 29.06.2016 г. по административно дело № 884/2016 г. Административен съд - Б. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. Т. А. от с. В., общ. Приморско, срещу решение № 1012-02-61#1/13.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Б., с което е оставено в сила разпореждане № 1013-02-32#1/15.03.2016 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Б., с което е отказано изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Д. Т. А., действащ чрез повереника си адвокат Ж. Х.. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска отмяна на оспорения съдебен акт и решаване на делото по същество, като се претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, включително и за адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Б., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от касаторовия процесуален представител пороци, съществуването на които би обусловило наличие на сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С процесното решение № 1012-02-61#1/13.04.2016 г. директорът на ТП на НОИ - Б. е оставил в сила разпореждане от 15.03.2016 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Б., с което на основание чл. 99 от КСО е отказано да се измени отпуснатата на Д. Т. А. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по молба с вх. № 1013-02-32 от 18.02.2016 г. за изменение на разпореждане № 32 от 28.12.2011 г. Основанието за отказа е липса на нови доказателства съгласно разпоредбата на чл. 99 от КСО, удостоверяващи факти, различни от тези, въз основа на които е било издадено влязлото в сила разпореждане от 28.12.2011 г. на ръководителя на ПО на ТП на НОИ - Б. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането от 13.04.2016 г. е атакувано от Андреев по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ - Б., като лицето е претендирало, че неоснователно не му се признава трудовият му стаж през периода 1.01.1980 г. - 6.03.1986 г. за втора категория труд вместо за трета категория като шофьор на 20-тонна "Шкода" или "Камаз". При осъществения административен контрол ръководителят на ТП на НОИ - Б. не е уважил сезиралата го жалба, като е приел, че от представената с жалбата документация, а именно "Разгънат производствен щат Автотранспорт - 1983 г." от Завод за метални конструкции - Б., която съдържа изброяване на длъжности, не може да се направи преценка за това на какъв точно автомобил е бил шофьор Андреев и не може да се установи наличие на осигурителен стаж от трета категория труд за спорния период. Допълнително работодателят на Андреев с издаването на обр. УП-3 № 45/12.09.2011 г. е посочил само периода от 1.09.1979 г. до 1.01.1980 г. за равняващ се на втора категория труд, за който е отбелязано, че касаторът е заемал длъжност "шофьор" на товарен автомобил с марка "Шкода" и е посочена товароподемност - 20 тона. Решението на Бургаския административен съд, с което жалбата против решение № 1012-02-61#1/13.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Б. е отхвърлена, е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материалноправна уредба, като за приетото се е обосновал убедително. Правилна е преценката на решаващия съдебен състав, че новопредставеното пред пенсионния орган писмено доказателство ("Разгънат производствен щат Автотранспорт - 1983 г.") и събраните гласни доказателства, не опровергават съдържанието на официален документ - вписването в удостоверението от работодателя образец УП-3 с изх. № 45 от 12.09.2011 г., съгласно който за периода от 1.01.1980 г. до 6.03.1986 г. жалбоподателят е заемал длъжността "шофьор" и осигурителният му стаж е бил зачетен за такъв от III-та категория. Наред с разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване, и с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е въведена забрана и е недопустимо да се опровергава съдържанието на официален документ (обр. УП-3 с изх. № 45 от 12.09.2011 г.) със свидетелски показания. Жалбоподателят не е успял да докаже по допустим от закона начин, че е налице някое от основанията, посочени в чл. 99, ал. 1, точки от 1-ва до 6-та от Кодекса за социално осигуряване, при които може да бъде изменено разпореждането по чл. 98 от КСО за отпускане на пенсия, като ръководителят по пенсионно осигуряване и директорът на ТП на НОИ - Б. са постановили законосъобразни административни актове. В съответствие с данните по делото и приложимият правен регламент е изводът на съда, че решаващият административен орган обосновано от гледна точка на доказателствата и правилно от гледна точка на материалния закон е приел, че по отношение на Андреев не е налице законово регламентирано основание за преизчисляване (изменение) на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на годни доказателства за придобит от лицето осигурителен стаж за втора категория труд за периода 1.01.1980 г. - 6.03.1986 г. Аналогично е и записаното в трудовата книжка на жалбоподателя, където за претендирания период в "Метални конструкции" ЕАД - Б. е отбелязано единствено заеманата длъжност "шофьор", а допълнителна информация за вида на автомобила, който Андреев е управлявал, съответно за неговата товароподемност, не е посочена. Първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на чл. 104, ал. 10 от КСО, съгласно която категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а от КСО не могат да се доказват със свидетелски показания, но и поради това, че посредством това доказателствено средство жалбоподателят се силае да опровергае съдържанието на официален документ - вписването в удостоверението на работодателя обр. УП-3 с изх. № 45 от 12.09.2011 г., което е недопустимо съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, като в случая не е налице изключението по чл. 165, ал. 1 от ГПК, т.е. не е налице загубен или унищожен документ, за да бъдат допуснати свидетелски показания от съда. В случая административният орган не е имал основание да определи друг размер на отпуснатата пенсия, доколкото последният е в пряка връзка с размера на трудовия/осигурителния стаж и жалбоподателят не е представил нови годни доказателства за твърдението си, че за спорния период той е управлявал 20-тонна "Шкода" или "Камаз" и следователно да му бъде определен втора категория труд за същия период 1.01.1980 г. - 6.03.1986 г. Съществени за тази преценка са правилно установените факти, че от представените доказателства не става ясно какъв автомобил е шофирал Андреев през посочения период. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,