Решение № 10397 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. от гр. София, подадена от процесуалния му представител адв. Г.Чанкова, против решение 10751 от 27.03.2025г., постановено по адм. дело 770 /2025г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това се претендира и отмяната на оспореното решение и връщане на делото във вид на преписка на Кмета на Столична община за ново произнасяне. Претендира присъждането на направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Представя писмена защита. Ответникът по касационната жалба Кметът на Столична община, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. При изложени съображения моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Представя писмено бележки. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение не страда от релевираните касационни пороци. Приема същото за валидно, допустимо и законосъобразно, въз основа на което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, при извършената служебно проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, намира, че касационната жалба като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения 14 дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Постановеното от Административен съд София - град решение е недопустимо. В производството по делото съдът е допуснал особено съществени нарушения на процесуалните правила относно конституирането на страните и участието им в процеса от една страна, а от друга е подменил предмета на спора. Производството пред Административен съд София-град е било образувано от М. И. Г. против мълчалив отказ на кмета на Столична община район Банкя , тъй като е депозирал искане с вх. РБН24-ГР94-2692 от 02.12.2024г., с което е поискано от кмета на Столична община район Банкя на основание чл. 35, ал.3 от Закона за общинската собственост да издаде заповед, въз основа на която цялата преписка, ведно с искането да бъде изпратено на Кмета на Столична община, който от своя страна въз основа на приложените документи да издаде заповед, с която М.Г. да закупи УПИ XIII 1432/ПИ с идентификатор 02659.2191.1432 по КККР/, в кв. 10, [заличен текст] с площ от 1088кв.м.-частна общинска собственост, тъй като е собственик на валидно правно основание на сграда с РЗП 120 кв.м., построена в същия имот. По така отправеното искане, се твърди, че не е получено съобщение, заповед или отговор от страна на кметството. С разпореждане 3341/31.01.2025 административният съд е конституирал страните в производството както следва: жалбоподател М. И. Г. и ответник кмет на Столична община. Със същото разпореждане съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание. Конституираната ответна страна кмета на Столична община, е била представлявана в хода на процеса от юрисконсулт И. Желязкова, упълномощени от кмета на общината съгласно приложено пълномощно (л.101 от делото). Процесуалния представител е депозирал молба до съда, с което е изразено становище по касационната жалба. В откритото съдебно заседание, проведено на 05.03.2025 г. за ответната страна не се е явил процесуален представител. В постановеното по делото решение като ответна страна в производството е посочен кмета на Столична община, съответно е отхвърлена жалбата от М.Г. срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община по заявление РБН24-ГР94-2592/02.12.2024г. Изложените факти водят до извод, че производството по делото, приключило с оспореното решение, е протекло без участието на надлежните страни в производството. В настоящата хипотеза е оспорен мълчалив отказ, който жалбоподателят твърди, че е формиран по подадено от него искане с правно основание чл. 35, ал. 3 от ЗОС, с което кмета на Столична община район Банкя да издаде заповед, с която да се изпрати в цялост преписката, ведно с искането до кмета на Столична община, който от своя страна да предприеме действия по същото. М.Г. сочи, че този мълчалив отказ е формиран от кмета на Столична община район Банкя . Съобразно правилото на чл.35, ал.3 от ЗОС, продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Видно от чл. 46, ал. 5 от Наредбата за общинската собственост е предвидено, че заявленията на лицата за закупуване се подават до кмета на Столична община чрез кмета на района, с чл. 46, ал.7 от Наредбата за общинска собственост е посочено, че Районната администрация служебно прилага към преписката документите, посочени в чл. 35, а с ал. 8 от Наредбата е уредено, че продажбата се извършва от кмета на СО, който издава заповед и сключва договор. Ето защо в конкретната хипотеза следва да се приеме, че правомощията на кмета на Столична община район Банкя във връзка с така отправеното искане се свеждат до приемане на подаденото заявление за закупуване, окомплектоване на преписката и изпращане по компетентност на кмета на Столична община, който да предприеме съответните действия по продажба по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Предвид изложеното в настоящият случай се оспорва мълчалив отказ на кмета на Столична община район Банкя , именно той е следвало да бъде конституиран като страна в производството, а не кмета на Столична община. Конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна води до постановяване на недопустимо решение. На следващо място съдът е обвързан с петитума на жалба, който следва да е логическо следствие от обстоятелствената част на жалбата и ведно с нея да очертае предмета на делото. Първоначалната жалба е насочена срещу "мълчалив отказ на кмета на Столична община- район Банкя да издаде заповед, въз основа на която цялата преписка, ведно с искането да бъде изпратено на Кмета на Столична община. Следователно предметът на спора е отмяна на мълчалив отказ. Първоинстанционният съд не е установил, дали въобще е налице мълчалив отказ, чиято законосъобразност да преценява, т. е. дали жалбата има годен предмет, а директно се е произнесла по същество на отправеното искане за закупуване на недвижим имот общинска собственост по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, т.е. подменил е предмета на спора. По своята правна същност мълчаливият отказ е фикция, създадена от закона, за да се преодолее бездействието на административния орган да се произнесе по подадено до него искане. Чрез фикцията отказът е приравнен на административен акт. При мълчаливия отказ волеизявлението на органа се предполага и то в смисъл на отказ да се удовлетвори искането, т. е. чрез фикцията се приема наличие на волеизявление. Но за да се приложи фикцията за административния орган следва да е възникнало задължение за произнасяне, т. е. да е сезиран надлежно с искане, по което е компетентен да се произнесе. В случая е налице отправено искане, но не извършена надлежна проверка от страна на съда дали е налице задължение от страна на кмета на района да се произнесе по същото от една страна, а от друга в случай на непроизнасяне дали е формиран или не е формиран мълчалив отказ или е налице хипотеза на неоснователно бездействие на административния орган. Поради това и с оглед констатираното съществено нарушение, обжалваното съдебно решение на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира като ответник в производството кмета на Столична община, район Банкя . След надлежното конституиране на ответника по делото, с оглед гарантиране правото на участие и защита на страните в процеса, съдът следва да извърши всички процесуални действия по делото при участието му, след което да прецени налице ли е формиран мълчалив отказ съобразно твърденията в жалбата или е налице неоснователно бездействие. Предвид гореизложеното настоящият състав не се следва да се произнася по останалите оплаквания в касационната жалба относно неправилността на решението поради наличието на касационните основания по чл.209, т.3 от АПК. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение