Решение № 7393 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 663/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на А. З. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., против Решение 5968 от 18.12.2024 г., постановено по адм. д. 1218 по описа за 2024 г. на Административен съд Хасково. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото за разглеждането му от друг състав на Административен съд Хасково. Ответникът по касационната жалба Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на [улица], не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба, а по същество иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт, предмет на инстанционен контрол, е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от с.з., е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин А. (собствено име) З. (бащино име) А.; (фамилно име), роден на [дата]. в гр. Дейр ал Зор, Сирия, против Решение 11501/04.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което, на оспорващия, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. При установеното от фактическа страна, по което спор между страните няма, Административен съд Хасково е приел от правна страна, че подадената от А. жалба против Решение 11501/04.11.2024 г. на Председателя на ДАБ е процесуално допустима, но е неоснователна. Мотивирал се е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съответства на материалния закон. Счел е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия, включително в района на Дейр ал Зор, където лицето е живеело преди да напусне Сирия, е извел правилен и обоснован извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съобразил е актуалната информация за държавата по произход на търсещия закрила, предоставена от ответния орган в хода на съдебното производство. Отчел е новините от българския и чуждестранен информационен поток към датата на постановяване на съдебното решение, предмет на касационен контрол в настоящото производство. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на спорния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. При постановяването му не е допуснато нарушение на приложимите по казуса материалноправни разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ или на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. Съдът е изследвал задълбочено обстоятелствата от бежанската история на А. и въз основа на нея и събраните по делото доказателства, е достигнал до обосновани правни изводи за неустановяването в хода на административното производство на предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки за предоставяне на сирийския гражданин на статут на бежанец и на хуманитарен статут. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец, съгласно ЗУБ, е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Преценката дали опасенията на търсещия убежище са основателни е конкретна, обуславя се от обстоятелствата, изложени от кандидата в бежанската му история, основава се на представените от същия в подкрепа истинността на изложените обстоятелства доказателства и отчита събраните такива в хода на административното производство. Видно от проведеното с А. в хода на административното производство интервю (от л. 36 до л. 42 от първоинстанционното дело), чужденецът не твърди да е членувал в политически парти, религиозни общности или организации, както и във въоръжена групировка. Не е имал проблеми с официалните власти в Сирия поради етническата си принадлежност или изповядваната от него религия, не е задържан и не е осъждан. В това интервю кандидатът за международна закрила заявява (л. 5 от Протокол, рег. УП 33648/11.09.2024 г./л. 40 от първоинстанционното дело), че не е отбил задължителната в Сирия редовна военна служба, не е получавал призовка от официалните власти за влизане в редовната армия , но че не иска да носи оръжие и да воюва. Отказът за отбиване на военна служба в Сирия е разгледан в Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 19 ноември 2020 г. по дело C-238/19 (EZ срещу Bundesrepublik Deutschland). Съдът приема, че в контекста на обща гражданска война, характеризираща се с многократно и системно извършване на военни престъпления или престъпления срещу човечеството чрез използване на наборни военнослужещи, се предполага, че изпълнението на военната служба може да доведе до извършването на такива престъпления от конкретния субект. Ако в тази ситуация той отказва да изпълнява военна служба и именно поради това е преследван, може да е налице основание за закрила. Фактическата обстановка по дело C-238/19 на СЕС (сирийски гражданин, напуснал страната си през ноември 2014 г. и пристигнал в Германия на 5 септември 2015 г., където подал молба за убежище през януари 2016 г.; заявил, че е избягал от Сирия, за да не отбива военната си служба, поради опасение от участие в гражданската война; военната му служба е била отложена до февруари 2015 г., за да завърши университетското си образование) обаче се различава от фактическата обстановка по първоинстанционното дело, по което е постановен обжалвания в настоящото производство резултат. А. не твърди да е бил обект на наказателно преследване или да са му налагани наказания от режима на Б. А., действащ на територията на Сирия към датата на постановяване на Решение 11501/04.11.2024 г. на Председателя на ДАБ, заради негов отказ да отбие военна служба. Напротив, изрично заявява в проведеното с него в административното производство интервю, че не е отбивал редовна военна служба и не е получавал призовка от официалните власти в Сирия за отбиване на такава. Отделно от това, от изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство справки за актуалната обстановка в Сирия се установява, че, към датата на постановяване на оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт, вътрешният конфликт в Сирия не е свързан с безогледно насилие. Това се потвърждава и от Справка относно Сирия, вх. МД-02-3/15.10.2024 г. л. 95-104, пак там), предоставена в хода на първоинстанционното производство, съгласно която свързаното с конфликт насилие в сирийската държава е спорадично, от 2020 г. никоя от враждуващите страни не започва нова, продължителна офанзива за превземане на територии и конфликтът се смята за такъв, който се намира в състояние на застой. При тези данни, нежеланието на лицето да служи в казармата е обстоятелство, правноирелевантно за търсената закрила по чл. 8 ЗУБ. Като причина за напускане на държавата му по произход А. посочва за да търся по-добър живот и сигурност (л. 5 от Протокол, рег. УП 33648/11.09.2024 г./л. 40 от първоинстанционното дело), а като такава за подаване на молба за закрила в Република България Защото е сигурна държава, има спокойствие и има възможност за работа. Мога да сбъдна мечтите си тук да работя и да ми оценят труд. (л. 7 от същия Протокол/л. 42, пак там). Търсенето на по-добри условия за живот и реализация обаче не е сред основанията за предоставяне на статут на бежанец. Относно отказа на Председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут на А., правилно административният съд е споделил преценката на компетентния административен орган, че бежанската история на сирийския гражданин не разкрива факти за съществуването на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Обоснован на данните по делото (справки от дирекция Международна дейност при ДАБ, вх. ЦУ-1624/12.07.2024 г. (от л. 19 до л. 26, пак там), вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. (от л. 27 до л. 34, пак там), вх. МД-02-41/05.11.2024 г. (л. 91-94, пак там) и вх. МД-02-3/15.10.2024 г. (л. 95-104, пак там)) е и формираният от административния орган и от съда извод, че спрямо чуждия гражданин не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено в Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) и доразвито в Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело C-285/12 (Aboubacar Diakité срещу Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides). Съгласно т. 35 от последното, чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС / Директива/та) трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от диспозитива на решението на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изложеното обосновава извод, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС, съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо достигането на такива високи нива на безогледно насилие, в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца на територията на конфликта, в качеството му цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. В правомощията на административния орган и/или на съда е да извърши, както преценка за степента на безогледно насилие, в резултат на въоръжения конфликт, отчитайки последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход на кандидата за международна закрила, така и преценка за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, ако същото бъде върнато там. Както се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, от изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното и на първоинстанционното производство справки за ситуацията на сигурност в Сирия, се установява, че, към 15.10.2024 г. вътрешният конфликт в Сирия не е свързан с безогледно насилие. Напротив налице са спорадични прояви на насилие, конфликтът е в застой и обществено-политическата ситуация се е успокоила. Последните данни за обстановката в Сирия, включително Справка, вх. ЦУ-02-159/14.03.2025 г., представена от административния орган в касационната инстанция (л. 21-25 от касационното дело), сочат, че след събитията от ноември 2024 г., когато ислямската групировка Хаят Тахрир ал Шам (HTS) започва, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции, голяма офанзива в Северозападна Сирия, падането на режима на Б. А. в началото на декември същата година и поемането на властта от ново сирийско правителство, на територията на сирийската държава липсва вътрешен въоръжен конфликт, като новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции. При тези данни, не са налице сериозни основания да се смята, че, ако А. бъде върнат в държавата му по произход, той би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на сирийския гражданин против Решение 11501/04.11.2024 г. на Председателя на ДАБ, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия