Решение № 10268 от 15.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. Иванов и Т. Геврекян против решение 417 от 29.03.2022 г., постановено по адм. д. 2840/2021 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и молят за отмяната му. Ответникът началникът на РДНСК гр. Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля иска на И. Иванов и Т. Геврекян, с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу РДНСК гр. Бургас за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед ДК-02-БС-39/24.09.2007 г., издадена от началника на РДНСК - Бургас за премахване на незаконен строеж триетажна сграда, находящ се в неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 236 -Държавен горски фонд в м. Ченгене скеле, землището на гр. Бургас. За да постанови този резултата съдът приема, че не е налице факт по смисъла на чл. 292 АПК, установяващ основателност на иска - давността по чл. 285, ал. 1 АПК е прекъсната, като са извършвани действия от органа по изпълнението, които са прекъснали давността и същата не е изтекла. По тези съображения съдът прави извод за неоснователност на предявения иск. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение (изключване или погасяване), разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищците се позовават на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК. От събраните по делото доказателства по несъмнен и безспорен начин е установено, че заповедта за премахване на незаконния строеж влиза в сила на 14.06.2011 г. През 2011 г. органът по изпълнението изпраща покани за доброволно изпълнение с известия за доставяне, които са върнати като непотърсени. Покани за доброволно изпълнение са изпратени и през 2015 г., като същите отново са върнати като непотърсени. На 21.07.2015 г. е съставен констативен акт, видно от които е, че задължените лица са уведомени за изготвени покани за доброволно изпълнение като съобщение за това е залепено на входната врата на домашните им адреси, поради отсъствието им. Констативен протокол за същите обстоятелства е съставен и на 25.08.2015 г. От приложените по делото доказателства е установено, че поканата за доброволно изпълнение е съобщена и по реда на чл. 61, ал. 3 АПК на 12.10.2015 г. (отм., но в сила към момента на обявяването на поканите). На 03.02.2016 г. и на 09.02.2016 г. са съставени констативни протоколи съответно Приложение 1 към чл. 4, ал. 1 и Приложение 2 към чл. 5, ал. 1 от Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, като е изготвена количествено стойностна сметка. В последствие съгласно чл. 6, ал. 1 от наредбата е започната процедура по избор на изпълнител на принудителното премахване по реда на Закона за обществените поръчки. На 27.07.2017 г. е издадена заповед, с която е назначена комисия за класиране на подадените оферти и избор на изпълнител. При тези данни правилно съдът приема, че с изготвянето на констативните протоколи съобразно Приложение 1 и 2 от наредбата последният с дата 09.02.2016 г. е прекъсната давността, която изтича на 14.06.2016 г., от която дата започва да тече нова давност - чл. 117, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, която изтича на 14.06.2022 г. Следователно към датата на предявяване на иска 20.12.2021 г. давността не е изтекла. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,