Решение № 2276 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6138/2014 г.

Решение № 2276 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6138/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрк. Антония Иванова, срещу решение № 1725 от 18.03.2014 г., постановено по адм. дело № 142/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Симеон Петров Ценов не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил мълчалив отказ и последвалия в хода на производството изричен отказ, обективиран в уведомително писмо изх. № 02-060-6500/3667 от 29.10.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по подадено от Симеон Петров Ценов общо заявление за плащания на площ по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 за кампания 2011 г. с УИН 06/170511/40312, с което е отказано финансиране по мярка 213 за сума в размер на 10516,83 лв. на основание чл. 1, ал. 2 и 4, чл. 2, ал. 2, чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г., както и на основание чл. 11, т. 2 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 и с което е наложена санкция за бъдещ период в размер на 3730,79 лв. на основание чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. Преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно като издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. С касационната жалба се излагат твърдения за спазване на процедурните изисквания, като тези твърдения се базират само на извършените административни проверки. Видно от данните по делото, заявените за подпомагане площи на Симеон Петров Ценов са попаднали в петте процента площи, на които е извършена проверка на място. Резултатите от тази проверка имат по-голяма доказателствена стойност от административните проверки, тъй като се основават на преки впечатления на извършващите я. Съгласно чл. 11 от Наредбата, ДФЗ - РА отказва изцяло изплащането на финансова помощ за декларирания парцел, попадащ в съответната/ите защитена/и зона/и, когато: 1. се установи, че кандидатът за подпомагане не е спазил някоя от забраните за земеделски дейности по чл. 6 върху декларирания за подпомагане по мярка 213 парцел; в тези случаи площта на парцела се счита за наддекларирана; 2. до 30 ноември на текущата година в ДФЗ - РА официално е постъпила информация от регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, че е установено неспазване на забрани в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗБР върху декларираните по мярката площи; в тези случаи ДФЗ - РА не налага допълнителни санкции, ако е констатирано неспазване на забрани, различни от забраните за земеделска дейност; 3. се установи изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. От представения контролен лист от проверката на място се установява, че Симеон Петров Ценов е спазил всички забрани, регламентирани в чл. 6 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. (Наредбата), както и че недопустимата за подпомагане площ е в размер на 2,45 ха или 3,71%, а не както е приел административният орган 24,30 ха или 54,98%, като тези обстоятелства се потвърждават и от приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. При това положение не става ясно защо е отказано подпомагане. Според заключението на вещото лице информация за неспазване на забрани в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗБР не е постъпвала въобще. Правилно първоинстанционният съд е установил и неналичие на недопустима за подпомагане площ над 50%. Както беше вече отбелязано същата е в размер на 3,71%, поради което незаконосъобразна се явява и наложената на жалбоподателя санкция за бъдещ период. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,