Решение № 2772 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12601/2008 г.

Решение № 2772 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12601/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Никола Венев Дандов от с. Лозен, подадена чрез упълномощен адв. Л. Димитрова, против решение от 27.12.2007 г., постановено от Софийския градски съд, административно отделение, III "Д" състав по адм. д. № 1952/2002 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че спорният имот е възстановен на бившите собственици. Касаторът твърди, че собственик на имота е общината и когато имотът не се възстановява на други лица наличието на постройка е без значение. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение, като го оспорва и в частта за разноски, които намира за прекомерни. Ответникът - кметът на Столична община - район"Панчарево" не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Цветанка Николова Зарчова, Надежда Николова Топалева, Николай Георгиев Илков, Христина Георгиева Илкова, Стойко Трайков Караджов, Димитър Георгиев Календарски, Лиляна Трайкова Венева, Спас Трайков Караджов и Георги Трайков Караджов не заявяват мнение по касационната жалба. Стойко Трайков Караджов оспорва жалбата с писмено възражение. Добрена Николова Юрукова, Васил Стойков Юруков, Албена Георгиева Донева и Весела Георгиева Пулийска също оспорват касационната жалба чрез упълномощен адв. З. Коцева, която с писмено възражение и в съдебно заседание пледира за отхвърляне на жалбата и претендира заплащане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение, защото в случая не са налице условията за приложение на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради липса на построена сграда. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 27.12.2007 г. е отхвърлена жалбата на Никола Венев Дандов от с. Лозен срещу заповед № РД - 46 - 289/4.06.2002 г. на кмета на район "Панчарево" - СО, с която е отказано на жалбоподателя да придобие право на собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл. № 49, кад. лист № Г-9-7-Г, м. "Чикерица", в землището на с. Лозен и жалбоподателят е осъден за заплащане на разноски 200 лв. - адвокатско възнаграждение. За да достигне до този резултат Софийският градски съд е приел, че по отношение на жалбоподателя не са осъществени изискванията на § 4а, ал. 1, 2, 3, и 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като законодателят изисква в тази хипотеза да е построена сграда върху земята до 01.03.1991 г., която в случая не е налице. Обжалваното решение е мотивирано с приета и неоспорена съдебно- техническа експертиза, според която спорният имот попада във вилно място от 790 кв. м., оградено с метална отрада с колове с метална входна врата и в мястото има овощни насаждения от около 20 г. Първоинстанционният съд е обсъдил приложението на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е преценил, че процесният имот не е общинска собственост, защото същият е възстановен на бивши собственици на земеделски земи, съобразно приетите като доказателства решение № 496/15.09.1995 г. по преписка № 496/17.12.1991 г. на ПК "Лозен", скици от 21.09.1994 г. и от 12.09.2000 г. и удостоверения за наследници № 784/8.10.2004 г. и № 623/13.08.2004 г. Оттук е изведен верен и обоснован извод, че жалбоподателят не може да се ползва от разпоредбите на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и кметът на район "Панчарево" - СО законосъобразно е отказал трансформиране на предоставеното му право на ползване в право на собственост относно процесния имот. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Софийският градски съд точно е установил, че спорния имот е предоставен на жалбоподателя за ползване по реда на ПМС № 76/1977 г. и имотът попада в приложното поле на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не е налице втората предпоставка, предвидена от законодателя, за да се преобразува правото му на ползване в право на собственост. Няма спор между страните, че в имота сграда не е построена, поради което съдът правилно е приел, че кумулативно предвидените в закона изисквания не са осъществени. Не са налице условията за приложение, както на § 4а, така и на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В предоставената за ползване земеделска земя липсва застрояване, а ползваното място е оградено и в него е засадена овощна градина. Цитираните подобрения не представляват сграда по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 1в ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Не са налице основания за приложение и на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като законодателят е регламентирал ограничение в смисъл, че имотът, представляващ незастроена земеделска земя, да не е на по-малко от 30 км. от градовете с население над 300 000 души, независимо от общината, в която се намира. В касационната жалба се развива тезата, че процесният имот не е надлежно възстановен на бившите му собственици, а е общинска собственост, поради което съдът е следвало да приложи нормата на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решаващият съдебен състав не споделя това становище, защото по делото е точно установено чрез писмени доказателства и изслушаната съдебно- техническа експертиза, че на заинтересованите страни е възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот от общо 6000 кв. м. - нива, в границите на който влиза спорния имот пл. № 49, кад. лист № Г-9-7-Г, м. "Чикерица", в землището на с. Лозен с площ 790 к. м. От съществено значение е обстоятелството, че при приемане на писмените доказателства, удостоверяващи възстановеното право на собственост - решение № 496/15.09.1995 г. по преписка № 496/17.12.1991 г. на ПК"Лозен" и скици от 21.09.1994 г. и от 12.09.2000 г., както и на съдебно-техническата експертиза в съдебно заседание, проведено на 12.10.2004 г. същите не са оспорени от касатора. Поради това в настоящото касационно производство е недопустимо оспорването на описаните доказателства и на правото на собственост на заинтересованите страни с оглед забраната за фактически установявания, императивно уредена в чл. 220 от АПК. Относно възражението на касатора във връзка с присъдените на заинтересованите страни разноски в размер на 200 лв., решаващият съдебен състав счита, че те не са прекомерни, защото точно съответстват на размера на вписаната внесена сума в приложеното по делото адвокатско пълномощно и жалбоподателят не е възразил своевременно при даване ход на делото по същество пред Софийския градски съд. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касаторът следва за заплати на заинтересованите страни Добрена Николова Юрукова, Васил Стойков Юруков, Албена Георгиева Донева и Весела Георгиева Пулийска реално направените от тях разноски в размер на 200 лв. - внесено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение