Решение № 4537 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9087/2013 г.

Решение № 4537 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9087/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Делото е във фаза на втора касация. Образувано е по жалба на гл. юрк. Тонка Желязкова - пълномощник на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас, срещу Решение № 1023 от 8.05.2013 г. на Административен съд гр. Бургас, постановено по административно дело № 601/2013 г. С влязло в сила Решение № 3041 от 5.03.2013 г., тричленен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение, по адм. дело № 14992/2012 г. е отменил решение № 1805 от 30.10.2012 г. на Бургаския административен съд, постановено по адм. д. № 973 по описа за 2011 г. Съдът е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на указанията, дадени в отменителното решение. При новото разглеждане Административен съд гр. Бургас, е постановил обжалваното решение, с което е отменил ревизионен акт № 201002056/3.02.2011 г. издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта относно установените на "Топстрой декор" ООД, гр. Сливен задължения по ЗДДС за данъчен период 1.01.2009 г. -31.01.2009 г. в размер на главницата 2 500,00 лева и за данъчен период 1.02.2009 г. - 28.02.2009 г. в размер на главницата 2 500,00 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Ответникът по касационната жалба редовно призован не изразява становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения: Решението на първоинстанционният съд е постановено след връщане на делото за разглеждане, със задължителни указания, съгласно които касационната инстанция е констатирала, че РА № 200900089/28.07.2009 г. и РА № 02251000071/15.12.2010 г., издадени на ГД "Спорт Палас", на които се е позовал административният съд, не са налице по делото, а също така първоинстанционният съд не е изложил мотиви, по отношение решението на директорът на Дирекция "ОУИ" - Бургас, който е приел, че е налице прикриване на договор за спонсорство с ревизирания договор за реклама и конкретните доставки по него за м. януари и м. февруари, като основание за непризнаване на данъчен кредит е посочено чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - услугите са предназначени за безвъзмездни доставки, а в частта по ЗКПО е обоснован извод, че е налице привидна сделка по см. на чл. 16, ал. 3 ЗКПО, т. е. чрез договора за реклама е прикрит договор за спонсорство, като разходите свързани с него следва да се третират като разходи за дарение. В изпълнение на решението на ВАС Бургаският административен съд е приел по делото горепосочените ревизионни актове и е постановил мотиви, съгласно които с оглед съдържанието и предмета на представения договор за реклама от 1.08.2008 г., не е приел, че той е привиден договор, който прикрива договор за спонсорство, както е посочено в решението, потвърждаващото ревизионния акт. С тези мотиви съдът е решил, че направените от дружеството разходи по този договор са разходи за реклама и след като по отношение на тях не се спори, че е налице документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, както е прието в решението на Директора на Дирекция "ОУИ" и че те са направени във връзка с дейността на дружеството, не е налице хипотезата на чл. 26, ал. 7 от ЗКПО и те следва да бъдат признати за данъчни цели. Ето защо, неправилно органа по приходите е приел, че с разходите по отношение на тези фактурите, следва да се увеличи счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и финансовия резултат на дружеството за 2009 г. следва да се определя вместо като данъчна загуба в размер на 2 917,82 лева, като данъчна загуба в размер на 27 917,82 лева. Решението е правилно. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил указанията, дадени с отменителното решение, постановено по адм. дело № 14992/2012 г. от 3 - чл. състав на ВАС. Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, съобразно събраните доказателства по делото и са изложени мотиви за прилагането на материалния закон. След направения подробен анализ на събраните по делото доказателства, административният съд е достигнал до правилния извод, че в случая са налице направени от ревизираното лице - "Топстрой декор" ООД разходи за реклама по смисъла на легалното определение на § 1, т. 33 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), респ. е налице договор за реклама сключен с ГД "Спорт палас", а не такъв за наем или спонсорство (дарение). Този извод на съда следва да бъде споделен понеже е установено, че изпълнителя - ГД "Спорт Палас" е изработил рекламните материали - 8 броя транспаранти и е осигурявал тяхното разполагане върху уговорената рекламна площ при провеждането на спортни мероприятия по футбол на стадион "Хаджи Димитър" в гр. Сливен, включително и от А ПФГ. Предмет на доставките по процесните фактури е предоставяне на рекламни услуги, посредством които "Топстрой декор" ООД е рекламирало своята основна дейност, поради което разходите за реклама представляват разходи за външни услуги (разходи за дейността), които се включват в себестойността и формират крайната цена на предлаганите от него услуги и е налице предпоставката по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за правото на приспадане на данъчен кредит. Съответно, дали рекламните услуги са довели до увеличаване на икономическата изгода на дружеството или не, не би могло да обоснове извода, че сключения договор не е за реклама, а с него са уреждат други отношения. Освен това, с излагането на рекламните транспаранти на стадиона съгласно сключения договор за реклама за периода от 1.08.2008 г. до 31.05.2009 г. се предполага достигането на рекламата до неограничен кръг лица - присъстващи на самия стадион, зрители на телевизионни предавания в страната и чужбина, както и такива в друго качество, което сочи на еквивалентност на предоставените средства срещу насрещната престация под формата на рекламна услуга. Следователно в случая по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС е налице доставка на рекламна услуга по сключения договор за реклама и неоснователно, на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури. При това положение направените от ревизираното лице разходи по процесния договор са разходи за реклама и след като са направени във връзка с дейността на дружеството, не е налице хипотезата на чл. 26, т. 7 от ЗКПО и тези разходи следва да бъдат признати за данъчни цели. Съответно, неправилно органа по приходите е приел да се увеличи счетоводния финансов резултат за 2009 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходите по процесните фактурите. Ето, защо административния съд, като е преценил РА за незаконосъобразен и го отменил е постановил решението си в съответствие на материалния закон. С оглед на изложеното и доказателствата по делото Върховният административен съд състав на осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК