Решение № 5559 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2012 г.

Решение № 5559 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Лозев Томов, Мария Пенева Томова и Живко Янев Николов, всички от гр. Бургас, срещу решение № 1284 от 19 октомври 2011 г., постановено по адм. дело № 1345/2010 г. по описа на Административен съд Бургас с което е отменена заповед № КД-14-02-566/20 април 2010 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Гради Юлиянов Сеферов, Донка Градева Сеферова и Теодора Юлиянова Сеферова, чрез пълномощника им адв. Атанасов, оспорват жалбата като неоснователна. Претендират присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция. Началникът на СГКК - гр. Бургас не е изразил становището си по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Гради Юлиянов Сеферов, Донка Градева Сеферова и Теодора Юлиянова Сеферова срещу заповед № КД-14-02-566/20 април 2010 г. на началника на СГКК - гр. Бургас, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, ЕКАТТЕ 07079, одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Началника на СГКК - гр. Бургас, представляващо нанасяне на нови обекти в КК и КР на сграда с идентификатор 07079.612.293.2, с площ 71, 00 кв. м., собственост на Димитър Лозев Томов, сграда с идентификатор 07079.612.293.3, с площ 35, 00 кв. м., собственост на Димитър Лозев Томов и схеми на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори от 07079.612.293.2.1 до 07079.612.293.2.3., собственост на Димитър Лозев Томов. С процесната заповед са нанесени и променени в границите на съществуващи обекти в КК и КР на поземлени имоти с идентификатори 07079.612.292, 07079.612.293 и сгради с идентификатори 07079.612.291.1, 07079.612.292.3 и 07079.612.293.1, както и промени в данните за собственост и собственици за поземлени имоти с идентификатори 07079.612.292 и 07079.612.293; на сгради с идентификатори 07079.612.293.1, 07079.612.293.2 и 07079.612.293.3; схеми на самостоятелни обекти в сгради с идентификатор 07079.612.293.1.1 и 07079.612.293.1.2, 07079.612.293.1.3, 07079.612.293.2.1, 07079.612.293.2.2 и 07079.612.293.2.3. С решението, чиято проверка се иска, първоинстанционният съд е отменил заповедта на началника на СГКК - гр. Бургас. За да постанови този резултат, инстанцията по същество е приела, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Издаването на административните актове предпоставя съобразяване на определени изисквания, които обезпечават тяхното съответствие със закона. Сред тях са фактическите обстоятелства, които следва да са се осъществили и правните основания, на които така изразеното властническо волеизявление кореспондира - арг. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсата им предпоставя незаконосъобразност на издадения индивидуален административен акт и налага отмяната му само на това основание. В случая, както законосъобразно е приел и първоинстанционния съд, не са изложени конкретните факти и не са посочени съответстващите им правни норми, които обосновават исканото изменение сред фактическите състави на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР. Съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 от същата разпоредба се установяват на самото място от административния орган с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на констативния акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуван собственик, каквото в случая е налице, е индиция за спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Формалното изискване за подпис от пряко заинтересованите собственици е гаранция за безспорен правен статут на имотите, което е условие за изменението на кадастралния план и кадастралните регистри. Недопустимо е в производството за попълване на непълноти и грешки, както пред административния орган, така и пред съда при обжалване на издадената в това производство заповед, да се правят възражения и да се решават спорове за материално право, тъй като това производство е административно и предполага отразяването на правно установено, а не спорно правно положение на имотите и техните граници. Въпросът за принадлежността на правото на собственост върху имотите, предмет на засягане с издадения административен акт, следва да се разгледа и реши в друго производство. Наличието обаче на такъв спор е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Като е издал заповед от посочения вид, началникът на СГКК е допуснал нарушение на материалния закон, както обосновано е приел и административния съд. С оглед горното обжалваното решение не страда от релевираните в касационните жалби пороци. Същото като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касаторите Димитър Лозев Томов, Мария Пенева Томова и Живко Янев Николов ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците Гради Юлиянов Сеферов, Донка Градева Сеферова и Теодора Юлиянова Сеферова, направените от тях разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството пред настоящата инстанция, в размер на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,