Решение № 1836 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8729/2017 г.

Решение № 1836 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8729/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт С., против решение № 4139 от 20.06.2017 г., постановено по адм. дело № 4348/2017 г. по описа на Административен съд С. град. В жалбата основава неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответниците - А. Н. М., Ч. К. С., З. К. С. и К. К. С., първата действаща лично и като майка и законен представител на останалите, граждани на Ирак, чрез процесуалния си представител адв. Т. в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), образувано по жалбата на А. Н. М., лично и като майка и законен представител на малолетните й деца Ч. К. С., З. К. С. и К. К. С., граждани на Ирак, е отменил решение № 8510 от 10.04.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че при постановяване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до неправилно приложение материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие със закона е изводът на първоинстанционния съд, че в административното производство е допуснато нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗУБ, съгласно която разпоредба, когато малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, това пълнолетно лице се назначава от кмета на общината за негов представител. Това законово изискване не е изпълнено, като не се доказва по делото придружаващото лице да е определено за представител на малолетните деца, чиито интереси следва да защитава. Административният орган не е ангажирал доказателства на децата да е назначен представител в административното производство, което съставлява съществено нарушение на административно- производствените правила, водещо до ограничаване, на практика лишаване от правото им на защита. Именно представителят на малолетния или непълнолетния според чл. 25, ал. 3 ЗУБ се грижи за правните му интереси в производството по предоставяне на международна закрила, може да го представлява пред всички административни органи в Р. Б. с оглед защитата на най- добрия интерес на детето, както и да предприема действия за осигуряване на правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗУБ искането за предоставяне на закрила принадлежи на конкретен правен субект и същото се осъществява лично и по собствена воля. Правната възможност за обединяване на тези производства е предоставена на преценката на административния орган, а не е императивно задължение по ЗУБ. Неизпълнението на законовото изискване за неназначаването на представител на малолетните деца е довело до производство по предоставяне на закрила, без тяхното участие. Това е рефлектирало и в приключващия го акт, в който изобщо не са обсъдени наличието или не на законовите предпоставки за предоставяне на убежище по отношение на малолетните деца, като се има предвид, че при прилагането на ЗУБ първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето следва да се извърши в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето - чл. 6а и § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Освен това, съгласно чл. 2