Решение № 6952 от 11.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Гагова Джуркова от гр. Ракитово, обл. Пазарджик, срещу решение 840 от 11.11.2021 г. по адм. д. 994 по описа за 2020 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение Ц 1040-09-19 от 03.08.2020 г. на Директора на Териториално поделение Кюстендил на Националния осигурителен институт. Изложените доводи за недопустимост и неправилност поради нарушение на чл. 40, ал. 8 и 9 от НПОС, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Кюстендил не е взел становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. От Р. Гагова Джуркова от гр. Ракитово, обл. Пазарджик, е постъпила частна жалба срещу постановеното по същото дело определение 2101 от 30.12.2021 г., с което в полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. При извършената служебна проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в на основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Р. Гагова Джуркова срещу решение Ц 1040-09-19 от 03.08.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Кюстендил, потвърждаващо отказа на Началник отдел "ООА", с. Невестино, към ТП на НОИ Кюстендил, обективиран в уведомително писмо с изх. 5506-09-4172#3 от 18.10.2019 г., за издаване на удостоверение за осигурителен стаж Обр. УП-15 по заявление с вх. 5506-12-660/19.07.2019 г. за придобит от жалбоподателката осигурителен доход при осигурителя Търговска и спестовна банка АД, гр. София клон Велинград за периода 1994 г. 1996 г. на длъжност счетоводител контрол, валута и счетоводител лева и валута . За да постанови решението си, Административен съд Пазарджик е приел за доказано, че прекратеният осигурител Търговска и спестовна банка АД, гр. София, не е предал за съхранение разплащателна и трудово-правна документация, отнасяща се за клона в гр. Велинград. Позовал се е на приемателно-предавателни протоколи 275/26.07.2007 г. и 5178 от 16.06.2015 г., в които не е отразена информация за запазена разплащателна и трудово-правна документация, отнасяща се за клон гр. Велинград на "Търговска и спестовна банка" АД, гр. София. Архивохранилището не може да издаде удостоверение обр. УП-15, след като не е получило за съхранение от прекратилия дейността осигурител разплащателните ведомости за съответния период. Трудовата книжка не представлява документ, който по изключение може съгласно чл. 40, ал. 5 от НПОС да служи като доказателство за установяване на осигурителен доход. Първоинстанционното съдебно решение е постановено по допустима жалба срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и при участието на надлежно конституирани страни, поради което касационният довод за недопустимост касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК е неоснователен. Неоснователни са и изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 40, ал. 8 и 9 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж). Посочените разпоредби на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж регламентират реда и правилата за отпускане, изменение, спиране и прекратяване на пенсиите. Както разпоредбата на ал. 8, така и тази на ал. 9 на чл. 40 от НПОС, съдържат правила за определяне на осигурителния доход на лицата в пенсионните производства, образувани по техни заявления за отпускане на пенсии или последващото им изменение, спиране или прекратяване. На основание чл. 40, ал. 9 от НПОС териториалните поделения на НОИ, пред които са висящи пенсионните производства, могат да издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях ведомости за заплати и други документи. Когато за определени периоди тези документи липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения, а когато такива няма, се прилага ал. 6, като в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, в случая 1994 г. 1996 г. В разглеждания случай не се спори за правилното определяне на размера на пенсията въз основа на надлежни документи за осигурителния доход на лицето, приети за съхранение и налични в ТП на НОИ - Пазарджик. Спорът е фокусиран върху законосъобразността на отказа за издаване на удостоверение за осигурителен доход обр. УП-15 въз основа на документите, приети за съхранение в архивохранилището - "Обединен осигурителен архив" ( ОАА ), с. Невестино, към ТП на НОИ Кюстендил, от прекратения осигурител "Търговска и спестовна банка" АД, гр. София. Издаването на удостоверителния документ се извършва по реда, регламентиран в Инструкция 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник (редакция - ДВ, бр. 52 от 08.07.2016 г.), издадена от Управителя на Националния осигурителен институт по законова делегация от чл. 5, ал. 13 (предишна ал. 12) от Кодекса за социално осигуряване. Жалбоподателката желае да й бъде издадено удостоверение за придобит осигурителен доход за периода 1994 г. 1996 г. при осигурителя Търговска и спестовна банка АД (предишно наименование ТуристСпортБанк ) - София, който е прекратен без правоприемник и който не е изпълнил задължението по чл. 5, ал. 10 от КСО да предаде на Отдел Обединен Осигурителен Архив , с. Невестино, към ТП на НОИ - Кюстендил, разплащателните ведомости на клона в гр. Велинград заедно с приложени трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. На основание чл. 30, ал. 1 от Инструкция 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник (редакция - ДВ, бр. 52 от 2016 г.) документите, приети за съхранение в ТП на НОИ и в архивохранилищата, се използват за издаване на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. Обединеният осигурителен архив, с. Невестино, обективно не може да издаде удостоверение обр. УП-15, тъй като при него не се намират разплащателни ведомости или други трудовоправни документи" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на инструкцията, съдържащи някакви данни за осигурителния стаж или доход на жалбоподателката за периода 1994 г. 1996 г. Не намира нормативно основание претенцията на жалбоподателката за издаване на удостоверение обр. УП-15 от ОАА , с. Невестино, към ТП на НОИ - Кюстендил, въз основа на свидетелски показания, трудовата й книжка, данни за получавани от нея трудови възнаграждения за други периоди, подавани декларации обр. 1 до НОИ и НАП след 01.01.1997 г. или налични платежни ведомости за получаваните възнаграждения от други служители на банката. Необходимо е да се подкрепи становището на Административен съд - Пазарджик, че трудовата книжка не е годно доказателство за установяване на осигурителния доход, върху който са внесени или са били дължими осигурителни вноски, поради което не може да служи като основание за издаване на удостоверителни документи. Удостоверенията, които се издават от съответното териториално архивохранилище на НОИ, се основават единствено на данните, отразени в приетите ведомости за заплати или други автентични документи, доказващи изплащане на определени по размер възнаграждения, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Не се установява твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на неконкретизирани процесуални правила. Пазарджишкият административен съд е преценил доказателствата по делото по вътрешно убеждение съобразно чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика, а установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност. Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК и обжлваното съдебно решение, с което оспорването е отхвърлено като неоснователно, следва да бъде оставено в сила като постановено при правилно прилагане на материалния закон. Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд Пазарджик е осъдил жалбоподателката да заплати на административния орган юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв. за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Осъществяваната защита от юрисконсулт се изразява не само в личното му явяване в открити съдебни заседания, но и в извършваните от него неприсъствени процесуални действия за защита на правата и законните интереси на страната. В случая юрисконсултът е изготвил две писмени бележки с характер на писмени защити, представени преди първото съдебно заседание (л. 24-25) и след приключване на съдебните прения в срока за произнасяне (л. 216). Определението, с което първоинстанционният административен съд е уважил своевременно направеното искане за разноски и е присъдил юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,