Решение № 116 от 22.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 129/2012 г.

Решение № 116 от 22.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 129/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. С., депозирана чрез неговия служебен защитник, срещу въззивно решение № 314 от 6.12.2011 г. на Великотърновски апелативен съд /АС/, постановено по внохд № 258/2011 г., с което е изменена първоинстанционната присъда от 22.06.2011 г. на Окръжен съд /ОС/ -Русе, по нохд № 314/2011 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснато от въззивния съдебен състав нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложената на подсъдимото лице наказателна санкция. В подкрепа на визираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 3 от НПК се излагат фрагментарни съображения за налична неяснота относно използваното оръжие при причиняване нараняванията на пострадалия П. /неоткрито по делото/ и се предлагат лишени от конкретика възражения за прекомерна завишеност на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес, граждански иск. В съдебно заседание на 21.02.2012 г. Б. С., обявен за местно и общодържавно издирване с телеграма № 25564/18.07.2011 г. на ГД "КП", не се явява лично. Процесуалният представител на подсъдимото лице поддържа депозираната жалба, като в допълнение декларира доводи извън нейния обсег- за несъблюдаване на процесуалните правила при проверка на доказателствата, по които касационната инстанция не дължи произнасяне, поради несвоевременното им предявяване. Гражданският ищец П. П. и упълномощеният му повереник, редовно уведомени не участват в настоящата съдебна процедура. Прокурор от Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл. 347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 33 от 22.06.2011 г., постановена по нохд № 314/2011 г., Русенски ОС е признал Б. С. С., за виновен в това, че на 11.10.2010 г., в гр. Русе, направил опит умишлено да умъртви П. И. П., като престъпното деяние е останало недовършено по независещи от извършителя причини, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 58, б. "А", вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от същия закон, му наложил наказание - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, с приложение на института на чл. 66 от НК за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок. Със същия съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, което е осъдено да заплати сумата от 5000 /пет хиляди/ лева - неимуществена обезвреда, в полза на пострадалия П. за претърпените болки и страдания, пряка и непосредствена последица от престъпното деяние, като гражданскоправната претенция е отхвърлена до пълния предявен размер от 30 000 /тридесет хиляди/ лева. По протест на представителя на ОП-Русе и по жалба на гражданския ищец П. П. е инициирано съдебно производство по внохд № 258/2011 г., финализирало с решение на 6.12.2011 г. на Великотърновски АС, с което е присъдата на първостепенния съд е изменена в санкционната и гражданско-осъдителна част, чрез увеличаване на срока на наложеното наказание на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип и на размера присъденото обезщетение за неимуществени вреди на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, ведно с полагащата се законна лихва. Касационната жалба на подсъдимия С. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Бланкетно лансираната защитна теза за доказателствена необезпеченост на повдигнатото обвинение по отношение на използваното от Б. С. средство на престъпното посегателство против личността е несъстоятелна. Приобщените чрез свидетелските показания на П. П. фактически данни сочат, че на 11.10.2010 г., в центъра на гр. Русе, при случайна среща с подсъдимия, с който били във враждебни отношения и след проявена от последния вербална агресия, Б. С. "извадил пистолет и стрелял в областта на главата" на пострадалото лице, увреждайки го. Установеното чрез коментирания гласен доказателствен източник за държано от С. оръжие и за възпроизведен с него изстрел, е в кореспондираща връзка и с разказите на свидетелите-очевидци Т. Д. и В. Д., безпристрастно, последователно и обективно пресъздаващи своите непосредствени възприятия за извършеното инкриминирано престъпление. То намира доказателствена опора и при съотнасяне със заявеното от съпругата на жертвата- С. П. и с твърденията на работещата в намиращия се наблизо павилион за закуски- Р. Ч., които изчерпателно описват чутото от П. П. за случилото се, добросъвестно предлагат впечатленията си за състоянието на пострадалия след нападението, "държащ се за лицето, от което бликало огромно количество кръв", и допълват в детайли картината на процесния инцидент. Индивидуализация на вида и характеристиките на средството на престъпление очертават изготвените в хода на досъдебното разследване и приети при условията на чл. 282 от НПК в съдебната фаза на производството заключения на вещите лица - съдебен медик и балистик, ценени при съблюдаване на правната природа на експертизата в наказателния процес. Своеобразен способ за доказване, експертизата представлява система от сложни, различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата в разглеждания казус, чрез даване на основани върху събраните доказателства заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти. Видно от словно обективираните в съдебно-медицинската и комплексна експертиза с участието на балистик компетентни мнения, пострадалият П. е прострелян с газсигнално оръжие и боеприпас тип "оса" с един куршум, причинило сляпо нараняване с вход вдясно на носа, с ранени канал с посока основата на черепа, по който са останали тела с метална плътност, последното от които около 6 мм в областта на дъгата на първи шиен прешлен. В контекста на изложеното декларираната в жалбата неяснота относно използваното оръжие при инкриминирания престъпен акт, мотивирана с невъзможността същото да бъде открито и приобщено като доказателствено средство по делото, не внася съмнения във формираното вътрешно убеждение на съда за доказаност на обвинителната теза и не предпоставя изводи за налични касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. По справедливост, в обсега на чл. 58, б. "А", вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК въззивната инстанция е отмерила и подлежащото на изтърпяване от подсъдимия Б. С. наказание - ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Материалноправна норма на чл. 58, б. "А" от НК има диспозитивен характер, свързан с особеностите на опита като стадий на престъпление. Буквалното, логическо и систематическо тълкуване на същата, в корелация с установения от чл. 18, ал. 2 от НК регламент обосновава заключение за наказуемост на автора на престъпното деяние с предвидената за извършеното престъпление санкция, при съобразяване степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъпното посегателство е останало недовършено, като се допуска лимитиране на наказанието в рамките на чл. 55 от НК, при наличието на посочените в чл. 58, б. "А" от НК, условия. В казуса, предмет на разглеждане конкретната мяра на визираните модалитети на реализираното престъпно намерение и причините за недовършеност на общественоопасното деяние е обосновала субсумиране на факултативната възможност за правоприлагане на чл. 58, б"А", вр. чл. 55 от НК. В пределите на очертаната изключително смекчена наказателна отговорност АС-Велико Търново компетентно е съобразил тежестта на инкриминираното престъпно посегателство и личната опасност на дееца. Отчетени са времето и мястото на извършване на деянието/ около 19 часа на 11.10.2010 г., в централната част на града, в присъствието на други хора и малки деца/; коментирани са механизмът на неправомерния акт срещу П. П., реализиран чрез хладнокръвно възпроизвеждане на изстрел от близко разстояние и използваното средство /газсигнално оръжие и боеприпас тип "оса" с един куршум/; поставен е акцент на медикобиологичните характеристики на причинените на жертвата телесни увреждания, довели до разстройство на здравето с реална опасност за живота; и с юридически усет са анализирани мотивите и параметрите на прекия умисъл като форма на вина. Проявен е изключителен професионализъм при обсъждане на предхождащото и последващо инкриминираното престъпление поведение на Б. С., индициращо на незначителност на повода за демонстрираната срещу П. агресия и на липса на провокиращи нападателя действия; на неглижиране на случилото се и на равнодушие към страданията на жертвата след инцидента. При диференциране на санкционните последици контролираният съд не е пренебрегнал и фактическите данни за личността на подсъдимия С. - младежка възраст, чисто съдебно минало, физическо и психическо здраве. Обърнато е подчертано внимание на отразената в съдебно-психиатричната експертиза информация за общи заболявания на клапите и за 54% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизация 9.06.1995 г., удостоверени с експертно решение на ТЕЛК, при МБАЛ - АД, гр. Русе. Визираните обстоятелства, значими за наказателната отговорност на подсъдимото лице, интерпретирани поотделно и в логическа взаимовръзка; и оценени в аспекта на предписаните от разпоредбата на чл. 36 от НК цели на специалната и генерална превенция, не мотивират редуциране на санкцията. Атакуваното решение е правилно и в гражданско-осъдителната част. След обективен анализ на фактите, релевантни за претендираната и ангажирана гражданска отговорност на Б. С., Великотърновски АС е извел убедително заключение за основанието и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на конституирания граждански ищец. Въззивният съдебен състав е изследвал понесените болки и страдания от причинената на П. П. телесна повреда; преценил измеренията на настъпилите в непосредствена връзка с това усложнения - главоболие, световъртеж, безсъние, ограничение на трудоспособността и забавен мисловен процес; и отдал изискуемото се значение на невъзможността за оперативна интервенция за изваждане на останалите в задните твърди части на шията осколки от сачмата, поставящи в риск живота на пострадалото лице, мотивирали го да увеличи размера на неимуществената обезвреда. В съответствие с обезпечаващите предявения граждански иск доказателства и при стриктно спазване на очертаните в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост, е определена сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева дължима от извършилия престъплението по чл. 115, вр. чл. 18 от НК подсъдим, която да репарира настъпилите за П. неимуществени вредни последици. По изложените съображения, касационната инстанция счита, че в обсега на възложените й правомощия в настоящото производство, следва да остави в сила въззивния съдебен акт, с който е изменена присъда № 33 от 22.06.2011 г. на Русенски ОС, по нохд № 314/2011 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение