Решение № 6400 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 752/2009 г.

Решение № 6400 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 752/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Иист ком трейд" ЕООД, чрез пълномощника си Б. Андонов, срещу Решение № 863/07.11.2008 г., постановено по адм. д. № 450/08 г. по описа на Административен съд гр. София (АС), I отделение, 16 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 20001052/16.08.2007 г., издаден от Румяна Симеонова Георгиева, на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София град, потвърден с Решение № 2086/12.12.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е приел, че към датата на издаване на процесните фактури, собствеността върху стоките не е била прехвърлена. Позовава се на разпоредбите на чл. 93, ал. 2 и чл. 94, ал. 1 от ЗДДС (отм.), като законът не изисква съставяне на протоколи при приемане на стоката. Относно доставките на "Никол 03" ЕООД, неправилно съдът е приел, че не следва да му бъде признато правото на данъчен кредит, тъй като ненамирането на доставчика на декларирания от него адрес може да се дължи на обективни причини, които не следва да рефлектират върху неговата правна сфера. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата Директор дирекция "ОУИ"- гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 20001052/16.08.2007 г., издаден от Румяна Симеонова Георгиева, на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София град в частта в която е потвърден с Решение № 2086/12.12.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП. От фактическа страна съдът е приел, че за данъчни периоди м. 07.2006 г. и м. 10.2006 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит, в общ размер на 35 000, 00 лв., по фактури, издадени от "Hoy лимит" ЕООД. Предмет на доставка по фактурите са строителни материали по договор, сключен между "Hoy лимит" ЕООД и "Иист ком трейд" ЕООД за доставка на материали с авансово плащане на 22.06.2006 г. В приложение към договора отделите видове материали не са индивидуализирани. С чл. 10 на договора страните са договорили, че собствеността и риска от погиването и повреждането на материалите преминават върху купувача в момента на предаването им. С приетия по делото приемателно-предавателен протокол от 29.11.2006 г., съдът е приел, че са конкретизирани количества и цена на материалите. Не се оспорва, че фактурите са отразени в справките-декларации и дневниците за продажби на доставчика и ДДС е начислен като задължение към бюджета по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), като данъчната основа е заплатена по касов път, а ДДС - по ДДС-сметка на доставчика. Данъчната основа по фактурите, издадени от "Hoy лимит" ЕООД за доставка на строителни материали с номера № 1/23.06.2006 г.; № 2/24.06.2006 г., № 12/05.07.2006 г.; 11/04.07.2006 г.; № 13/06.07.2006 г. и № 14/01.10.2006 г. е платена в данъчните периоди 11/2006 г. и 12/2006 г., а собствеността върху материалите е прехвърлена на 29.11.2006 г. При така установеното съдът е приел, че към момента на издаване на фактурите не е налице както плащане, така и прехвърляне на собственост. Позовава се на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм), поради което законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по издадените от "Hoy лимит" ЕООД фактури, тъй като са издадени без основание и не документират възникнало данъчно събитие. Решението в тази си част е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Основният спор в хода на първоинстанционното и настоящото производство е, налице ли е данъчно събитие по смисъла на ЗДДС (отм), към момента на издаване на процесните фактури. Настоящият състав споделя доводите на АС, че в съответствие с уговореното в договора между страните от приетия по делото приемателно-предавателен протокол от 29.11.2006 г., се установява, че са конкретизирани количества и цена на материалите и собствеността върху същите е прехвърлена на касатора. именно на тази дата. Данъчната основа по фактурите, издадени от "Hoy лимит" ЕООД за доставка на същите строителни материали с номера № 1/23.06.2006 г. ; № 2/24.06.2006 г., № 12/05.07.2006 г. ; 11/04.07.2006 г. ; № 13/06.07.2006 г. и № 14/01.10.2006 г. е платена в данъчните периоди 11/2006 г. и 12/2006 г Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм) данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати:датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата и датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). В конкретния случай, както правилно е приел АС както плащането, така и прехвърлянето на собствеността са извършени след издаване на фактурите, поради което към момента на издаване на процесните фактури не е било налице възникнало данъчно събитие. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредбите на чл. 93, ал. 2 и чл. 94, ал. 1 от ЗДДС (отм.) които са свързани документирането на доставката и характера на данъчната фактура като частен писмен документ. За да бъде признато правото на данъчен кредит по доставката следва не само да е издадена данъчна фактура, но същата да е издадена на датата на възникване на данъчното събитие, от когато и данъка е изискуемост в случаите на реална доставка на стока или услуга. Именно в този смисъл е определението на данъчно събитие дадено в чл. 24 от ЗДДС (отм.), а именно доставката на стоки или услуги по смисъла на чл. 7 - 10 , извършени от данъчнозадължени по този закон лица и с място на изпълнение на територията на страната. Съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДДС, на който се позовава касатора изисква издаване на данъчните документи от доставчика, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, След като доставчика е издал и отразил процесните фактури в регистърните документи за данъчни периоди, които не съответстват на датата на прехвърляне на собствеността, нито на частичното или пълно плащане на доставката, т. е. при липса на възникнало за тези периоди данъчно събитие, то за получателя по доставките не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС (отм.). Неоснователен е касационния довод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради отказано допускане изслушване на ССЕ със задача установяване датата на доставките на строителните материали. За поставения въпрос не се изискват специални знания, а е правен, поради което и правилно в определението си съдът е отказал да допусне такава задача на ССЕ. Други доказателства за фактическо предаване на процесните материали на по-ранни дати не са представени в хода на административното и съдебно обжалване, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. За данъчните периоди 01.08-31.08.2006 г., 01.10.-31.10.2006 г. и 01.12.-31.12.2006 г., е отказано право на приспадане на данъчен кредит, общо в размер на 33 400, 00 лв., по фактури, издадени от "Никол 03" ЕООД. Съдът е обсъдил представените с жалбата счетоводни документи на доставчика, както и такива във връзка с естеството на доставката, както и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. За установено е приел, че вещото лице не е установило контакт с доставчика и не е извършило проверка в счетоводството му. Плащанията по фактурите са извършени в брой, включително на ДДС. В хода на ревизията е установено, че доставчикът "Никол 03" ЕООД не може да бъде открит на посочения от него адрес При така установеното съдът е приел, че не е изпълнено едно от кумулативните условия на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС, обуславящо наличие на право на приспадане на данъчен кредит за получателя по дадена доставка, а именно данъкът да бъде начислен от неговия доставчик, съгласно изискванията на ЗДДС . Решението в тази си част също е правилно. Не се оспорва обстоятелството, че в хода на ревизията е връчено искане на доставчика по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адрес за кореспонденция представител на дружеството не е открит. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните се установява, че вещото лице не е установило контакт с доставчика и не е извършило проверка в счетоводството му. Плащанията по фактурите са извършени в брой, включително на ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 64, т. 2 от ЗДДС правото на данъчен кредит е налице, когато данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата на издаването на данъчната фактура или данъчното дебитно известие. В конкретния случай вещото лице е извършило проверка на счетоводните документи на доставчика за процесните данъчни периоди представени му от касатора и приети по делото. Контакт с доставчика не е извършил, поради което и не е извършил проверка в счетоводството му. Фактът на "начисляване" следва да бъде безспорно установен, чрез проверка в счетоводството на доставчика, която да се извърши в цялост. Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите доказателства по данъчната преписка. За да се установи дали данъкът е начислен за отделна доставка е необходимо да съвпадат кредитните обороти на сметка 4532 от оборотната ведомост за периода с данъка, отразен в Дневника за продажбите и справката декларация. Необходимо да се съпостави аналитичната отчетност на счетоводна сметка 411 по отделни клиенти с аналитичната отчетност по сметка 4532 по отделни доставки. Като се обсъдят тези документи в съвкупност и се съпостави съдържащата се в тях информация едва тогава могат да се направят изводи дали ДДС е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Представените копия от счетоводни документи, извлечения от счетоводните им книги, не доказват наличието на предпоставката на чл. 64, т. 2 от ЗДДС. Извлеченията от счетоводните книги ( сборни ведомости на сметка 702-"приходи от продажби на стоки", 501-"каса" и 4532- начислен данък за продажбите ), както и дневниците за продажби и покупки, не установяват редовност при водене на счетоводството на доставчиците, респективно начисляване на данъка по правилата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Като е достигнал до същите правни изводи СГС правилно е приложил закона, поради което е неоснователен касационния довод за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Предвид на изложеното не са налице релевираните касационни доводи, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, тъй като юристконсултско възнаграждение е присъдено от първоинстанционния съд и за настоящата инстанция такова не се дължи, предвид разпоредбата на чл. 161, изр. последно от ДОПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение