Решение № 1922 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14055/2017 г.

Решение № 1922 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14055/2017 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Министерство на правосъдието, подадена чрез процесуалните представители на ведомството – гл. юрисконсулт С. кирилова и ст. юрисконсулт С. Т. срещу решение 31/16.10.2017 г, постановено по адм. дело № 147/2017 г. по описа на Административен съд Р., в частта, с която е отхвърлена жалбата на министерството против Акт за установяване на общински публични вземания № СУД- 000409 от 20.02.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел "КСМД" към дирекция "МДТ" при община Р., потвърден с решение № 38/11.04.2017 г. на Директора на дирекция МДТ при община Р., с който е определен данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Касаторът оспорва решението, като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по съображения, подробно изложени в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено, а спорът - решен по същество. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата – Директорът на дирекция "Местни данъци и такси "(МДТ) при община Р., чрез процесуалния си представител, ст. инспектор Р. Андреева в писмен отговор до съда, оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, в обжалваната му част Административен съд – Р. е потвърдил Акт за установяване на общински публични вземания № СУД- 000409 от 20.02.2017 г, издаден от старши инспектор в отдел "КСМД" към дирекция "МДТ" при община Р., потвърден с решение № 38/11.04.2017 г. на Директора на дирекция МДТ при община Р., в частта с която е установено задължение за данък недвижим имот (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 24 334, 13 лева общо и лихви в размер на 1732, 22 лв. за периода 2015-2016 г. за четири недвижими имота, находящи се в гр. Р.. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят отмяната му, както и че същият е съобразен с материалния закон. Първоинстанционният съд е приел за установено, че до 30.06.2016 г. процесните имоти са били предоставени за управление на Министерство на правосъдието, предвид разпоредбите на ЗИД на Конституцията, обн. В ДВ бл. ... от 18.12.2015 г. и ЗИД на ЗСВ, обн. В ДВ бр. 28/08.04.2016 г. В чл. 11, ал. 5 ЗМДТ са определени данъчно задължените лица - за имот, който е държавна или общинска собственост, това е лицето, на което имотът е предоставен за управление. С оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от с. з. Предвид изложеното съдът е направил извод, че в настоящия случай жалбоподателят попада в хипотезата на посочената нормативна уредба и следва да се счита за данъчно задължено лице и за него е възникнало задължение да заплаща ТБО и ДНИ за предоставените му за управление недвижими имоти. Така мотивиран, съдът е отхвърлил жалбата на Министерство на правосъдието като неоснователна. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 5 ЗМДТ гласи, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. За имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. В конкретния случай спорен е единствено въпросът кое е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ за таксата битови отпадъци за държавните имоти в гр. Р., предоставени и ползвани за нуждите на съдебната власт. Съгласно чл. 11, ал. 5 ЗМДТ, от значение за определяне субекта на задължението се явява промяната в титуляра на правомощията по управление на държавните или общински имоти. Макар с чл. 130 а, ал. 2, т. 6 КРБ (ДВ от 18.12.2015 г.) да е обявено, че Пленумът на ВСС управлява имотите на съдебната власт, то предоставянето на имотите в управление на този орган е настъпило едва през месец юни 2016 г. Това следва по аргумент от § 83, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗСВ, обн. ДВ бр. 28/8.04.2016 г., според която норма в тримесечен срок от влизането в сила на този закон, управляваните от Министерство на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. В случая не е спорно, че с приемо-предавателни протоколи от 23.06.2016 г. представители на Министерство на правосъдието са предали на представители на ВСС досиетата на недвижимите имоти, използвани от органите на съдебната власт в гр. Р., като преминаването на имота е станало в срока по § 83 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ. След като промяна в ползването е настъпила през месец юни 2016 г., и с оглед прилагане на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, данъчно задължено лице за ДНИ и за ТБО по аргумент от чл. 64 ЗМДТ за въпросните имоти, считано от 01.07.2016 г. следва да е ВСС, комуто вече е възложено управлението им с измененията на чл. 130 а, ал. 2, т. 6 КРБ и чл. 30, ал. 2, т. 6 ЗСВ. До 30.06.2016 г. данъчно задължено лице за тези задължения по смисъла на чл. 64, вр. с чл. 11, ал. 5 ЗМДТ е Министерство на правосъдието, както правилно е установено с оспорения АУОПВ. Наведените доводи по отношение предвидените промени в бюджета на съдебната власт по силата на ПМС № 159 от 30.06.2016 г. в случая са неоснователни. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Въз основа на установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят в настоящото производство е задължено лице по см. на чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 64 ЗМДТ за заплащане на ДНИ и такса за битови отпадъци по чл. 62 ЗМДТ, при наличието на материалноправните предпоставки за това. Предвид изложените съображения решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, същото не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение 31/16.10.2017 г, постановено по адм. дело № 147/2017 г. по описа на Административен съд Р. Решението е окончателно.