Решение № 4453 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5390/2011 г.

Решение № 4453 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5390/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Петър Ангелов Мирчев от гр. София, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 1536 от 1.04.2011 г., постановено по адм. дело № 9333 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 АПК, образувано по жалба на Стойков, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от 24.11.2010 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР от служител в IV РУП СДВР в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК, и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че по повод жалба на Младен Граматиков в IV РУП е образувана преписка вх. № 41503, по твърдения, че на 19.11.2010 г. докато Граматиков управлявал личното си МПС, последното било ударено от движещият се зад него Додж с ДК № СА 6550 КХ, след което му бил нанесен побой и на него и спътницата му Димитрова. След като било установено от полицейските органи, че извършител на деянието е Мирчев същият бил призован чрез сина му на 23.11.2010 г. Същият ден Мирчев позвънил на служител в IV РУП и обяснил, че ще се яви, когато на него му е удобно. На следващия ден полицейски служители посетили работното място на Мирчев. Същият отказал първоначално да отиде до РУП и след отвеждането му там бил задържан за 24 часа. Съдът е установил тази фактическа обстановка събирайки всички относими доказателства и на основание чл. 220 АПК съдът приема същата за безспорно установена. Наведените доводи в касационната жалба относно различна фактическа обстановка на първо място са недопустими, предвид характера на производството в тази инстанция, а на второ са неоснователни, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Правният извод на съда, че обжалваната административна заповед за задържане на лице от полицейските органи на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. На основание доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 АПК, съдът законосъобразно е приел също, че осъществяването на административната принуда на основание издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на жалбоподателя е било необходимо и тази заповед е постановена въз основа на достатъчно данни, които са уличавали лицето в престъпление. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 ЗМВР, е да предотвратяват и разкриват престъпления. От редакцията на посочената норма е очевидно, че се имат предвид всякакви престъпления и в този смисъл неточното или непълно посочване на точната квалификация на престъплението, не се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение