Решение № 1394 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ОГЛ-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ - Германия, чрез процесуалния си представител адв. Горанов, против Решение 10474 от 02.07.2024г., постановено по дело 3821/2022г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение РТД3000-705/31.03.2022г./32-106264, издадено от директора на ТД Митница Пловдив. Касаторът инвокира оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда доводи, че решението е постановено в разрез с разясненията, дадени в т. 3 от диспозитива на решение по преюдициално дело С-770/21 г. от 21.09.2023 г. СЕС. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде отменено решението на митническия орган. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на Териториална дирекция Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и неоснователност. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Решение РТД3000-705/31.03.2022г./32-106264, с което е разпоредено да се коригират данните за стока 1, стока 4 и стока 5 от митническа декларация с МРН 21BG003010026491R0, както следва: за стока 1 - Дължим размер на вносното мито - А01: да се чете 2098,18 лв.; ставка мито: да се чете 58,2828; Данъчна основа - В00: вместо 8490,44 лв. да се чете 8738,88 лв.; дължим размер на ДДС - В00: вместо 1698,09 да се чете 1747,78 лв.; за стока 4 - дължим размер на вносното мито - А00: да се чете 460.53 лв.; дължим размер на вносното мито - А01: да се чете 1070, 22 лв.; ставка мито: да се чете 29,7282; данъчна основа - В00: вместо 7521,80 лв. да се чете 5615,29лв.; дължим размер на ДДС - В00: вместо 1504,36 да се чете 1123,06лв.; за стока 5 - дължим размер на вносното мито - А01: да се чете 326,38 лв.; ставка мито: да се чете 58,2828; Данъчна основа - В00: вместо 1539,89 лв. да се чете 1357,16 лв.; дължим размер на ДДС - В00: вместо 307,98 да се чете 271,43 лв. С решението се отказва освобождаването на представеното обезпечение за стока 1, стока 4 и стока 5, като същото се задържа като плащане на вносни мита. Според фактическите установявания по делото на 25.04.2021г. в МБ Свиленград "ОГЛ-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ - Германия е подало митническата декларация с МРН 21BG003010026491R0 за поставяне под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление на пресни зеленчуци, в това число стока 1 3600 кг домати, тип кръгъл, червен; стока 4 - 3600 кг. пресни тиквички; стока 5 560 кг домати, тип кръгъл, розов, всички с произход Р Турция. За стоката е декларирана следната митническа стойност: за стока 1 - в размер на 7672,64 лв., преизчислена на 108,97 / 100 кг.; за стока 4 6236,88 лв., преизчислена на 88,58 / 100 кг.; за стока 5 1464,18 лв., преизчислена на 133,68 / 100 кг. Тъй като декларираната вносна стойност за домати с произход Р. Турция и пресни тиквички е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня СВС, вносителят е представил обезпечение в размер, съответно 1781,34 лв. за стока 1; 732,43 лв. за стока 4 и на 326,38 лв. за стока 5. Обезпечението е внесено в пълен размер от пълномощника на дружеството "Ренус България ООД. От страна на митническите органи е последвало уведомяване на основание чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията с искане за ангажиране на доказателства, че стоката е реализирана на пазара при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност, в отговор на което дружеството представило документи, според които цялото количество от 3600 кг от стока 1 е продадено на цена от 118 /100 кг., цялото количество от 3600 кг от стока 4 е продадено на цена от 103 /100 кг. Относно стока 5 дружеството изразява съгласие за усвояване на депозита за заплащане на дължимото мито. Представени са документи, удостоверяващи извършени плащания на немското дружество към турските износители, а на 16.06.2021г. представя и следните документи за стока 1 и стока 4: справки декларации за ДДС за данъчни периоди януари, февруари, март и април 2021г. с приложени към тях дневници за покупки и продажби; уведомления за приемане на постъпили данни от справките декларации за ДДС; дневници за покупки и продажби за тези периоди; подадени VIES декларации за осъществени ВОД за съответните периоди. При тези факти митническите органи са счели, че е не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и внесения депозит за стока 1 /пресни домати, тип кръгъл, червен/ и стока 4 /пресни тиквички/ и следва да се задържи за заплащане на вносни мита на основание чл.75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен митнически орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След обсъждане на представените от жалбоподателя в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), АССГ е възпроизвел констатациите на митническия орган, че представените от дружеството документи, установяват, че вносителят не е успял да докаже достоверността на декларираната от него митническа стойност, върху която ще се начислят митата. Според съда по делото не е ангажиран договор или друг еквивалентен документ, от който да се установи размерът на декларираната цена за всяка от процесните стоки, поради което не биха могли да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение между касатора и износителя - условията, свързани с цената, на която са закупени внесените партиди. Решаващият състав се е позовал на на разясненията, дадени с решение по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз, на чл. 75, § 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Делегиран регламент / ЕС/ 2017/891 и на чл. 181, § 2 от Регламент /ЕС/ 1308/2013 г., АССГ е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото не е формиран спор по фактите. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Правната уредба на вносът на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, доколкото член 1, параграф 1, втора алинея от Митническия кодекс на Съюза предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен "входна цена", който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В случая не е спорно, че вносителят "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно ясния текст на член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. По спорния по делото въпрос относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя е постановено решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз. Това решение е по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По силата на чл. 633 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. По разясненията от т. 81 и т. 82 от решението на Съда по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени (т. 83). На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В случая не са спорни фактите, че декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюза, както и, че вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност. За стока 5 / пресни домати, тип кръгъл, розов/ е налице превишаване на покупната цена спрямо СВС с над 50 %- цената на закупуване е 133, 68 евро/ 100 кг., а определената от ЕК за дата 25.04.2021г. СВС за домати с произход от Р. Турция е в размер на 87, 20 евро /100 кг. По идентичен начин стои и въпросът относно стока 4 / пресни тиквички/, като в подкрепа на този извод е приетото и неоспорено експертното заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. В конкретния случай административния акт е обоснован, постановен е при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу него. Същественото е, както е приел и АССГ, че не е представен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Категорично като такова не може да бъде приета единствено и само търговската фактура, нито доказателствата за плащане на цената по фактурата по вноса. Не са налице изходящи от износителя документи, вкл. разменена кореспонденция и други доказателства, отразяващи водени търговски преговори, от които да се установят посочените относими към казуса факти. Предвид трайните търговски отношения между износителя и касатора изцяло във властта на вносителя е снабдяването с такива доказателства, ако такива съществуват. Практиката на СЕС цитирана в касационната жалба не определя критерии относно това как да бъде определен съществения дисбаланс, преценката за това е на националния съд. Посоченото превишение на цената с 50%, е само част от предпоставките въз основа на които съдът следва да извърши своята преценка. Такава преценка е извършена от решаващият състав на АССГ, като са изложени мотиви, които се споделят. Обосновано административният съд е счел за неоснователно оплакването на дружеството, че стоките по позиции 1 и 5 следва да се разглеждат като част от една партида и по този начин да бъде изчислено съотношението на покупната цена със СВС, респективно дали последващата им продажба е извършена на загуба. Действително, съгласно дефиницията на чл.73, б.а от Делегиран регламент 2017/891, партида означава стоките, представени с декларация за допускане за свободно обращение, обхващаща единствено стоките от един и същ произход, които попадат под един единствен код по КН, като в случая стоки 1 и 4 отговарят на тези формални изисквания. Самият жалбоподател е декларирал двата вида стоки /домати/ в отделни позиции на митническата декларация и очевидно се касае за различен вид продукт /различен сорт и цвят домати/, при това с различна покупна стойност след преизчислявянето в евро за килограм, няма основание да се приеме, че стоки 1 и 2 представляват и следва да бъдат разглеждани като част от една партида. Настоящият състав е запознат с цитираната в касационната жалба практика на ВАС по адм. д. 1948/2022 г., 1151/2022 г., 2586/2023 г., 10583/2021 г., 11038/2021, 2421/23, 7004/2022 г. и 3874/2022 г., 9654/2022, 5473/2022 , която е формирана при идентични правни спорове между същите страни, но приложените доказателства по всеки осъществен внос следва да се разглеждат във връзка с постановеното решение на административния орган и доколко те обосновават определените задължения. Предвид гореизложеното, оспореният акт се явява законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лева. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,