Решение № 477 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10228/2008 г.

Решение № 477 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10228/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на адв. Николай Ангелов като пълномощник на Милка Дайлийска и Ивелина Христова и двете от гр. Пловдив срещу решение № 702 от 7.02.2008 г. по адм. дело № 1104/2007 г. на Административен съд Пловдив - III-то отделение, VII състав, като са изложени доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба Кирал Михайлов и Петрана Михайлова изразяват становище за неоснователността й, а останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Милка Дайлийска и Ивелина Христова и двете от гр. Пловдив срещу заповед № РД-14-273 от 12.06.2007 г. на зам. началник на ДНСК София, издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, с която е наредено премахване на незаконен строеж представляващ надстрояване над съществуваща триетажна жилищна сграда с съсобствен УПИ ХIV-314, кв. 25 по плана на гр. Пловдив, без необходимите строителни книжа, като се възстановяват таванския етаж и покрива на сградата във вида, съществувал преди извършването на незаконното строителство. Доводът на касаторите за нищожност на обжалваната заповед поради материална некомпетентност на органа издал същата е неоснователен, поради наличието на заповед № РД-13-070/6.03.2007 г., с която Началника на ДНСК изрично в т. 5 от същата е делегирал правомощията си по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ на своя заместник. Неоснователни са и доводите на касаторите с оглед приложението на § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Налице са визираните в чл. 225, ал. 1, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, предпоставки и основания, съответстващи на правната норма, материализирани в констативен акт № 52/13.09.2006 г., предхождащ издаването на оспорената заповед. Правилно е установено от административния орган, издал заповедта, че се касае до незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване, извод наложен и от съда след обсъждане на относимите за спора факти. Установява се, че строежът не е деклариран с искане за узаконяването му по реда на § 184 ПЗР ЗИД на ЗУТ, поради неупражняване на субективното право на касаторите в рамките на преклузивния срок по ал. 2 от същата разпоредба, което води до невъзможността за узаконяването му. Не приложима е и хипотезата на § 16, ал. 1 - ал. 3 от ЗУТ, поради което правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна. По делото не са представени пред настоящата инстанция доказателства, които да опровергават изводите на първоинстанционния съд, което да води до изводи различни от тези на съда, изложени в мотивната част на обжалваното решение. От всички събрани доказателства се налага извода до който е стигнал съда, че към момента на издаване на оспорената заповед надстрояването на сградата, индивидуализирано в оспорената заповед представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, поради което нареденото премахване на незаконния строеж от административния орган е било правилно. Като е изложил мотиви за законосъобразността на оспорената заповед в обжалваното решение, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяването му той се е обсъдил всички направени възражения от страните по делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение