Решение № 11142 от 29.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6209/2013 г.

Решение № 11142 от 29.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6209/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Николай Минчев Николов от гр. Добрич, съдия в Районен съд (РС) - Генерал Тошево, срещу решенията по т. 4.2. и т. 4.3. от протокол № 11 от 21.03.2013 г. на Висшия съдебен съвет. С посочените решения е оставено без уважение възражението му по изготвената комплексна оценка (т. 4.2.) и на основание чл. 206 от ЗСВ е определена комплексна оценка от проведеното атестиране "добра" - 80 точки (т. 4.3.). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на решенията и се иска отмяната им. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Красимир Казаков, изразява становище, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваните решения били част от производството по издаване на решение, с което завършва процедурата за придобиване на несменяемост и на основание чл. 21, ал. 5 от АПК не подлежали на самостоятелно обжалване. При преценка на съда, че е допустима, са наведени доводи, че е неоснователна. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок срещу подлежащи на съдебен контрол индивидуални административни актове от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Процесните решения на ВСС са взети по отношение на жалбоподателя, което обосновава правният му интерес по смисъла на чл. 36, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ от търсената съдебна защита (тези решения директно рефлектират в правната му сфера и засягат неговите права и законни интереси), а съгласно чл. 169 от АПК, дори административните актове, издадени при оперативна самостоятелност, подлежат на контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Жалбоподателят Николай Минчев Николов е заемал длъжността държавен съдебен изпълнител от м. 07.2006 г. до м. 06.2007 г. в РС - Генерал Тошево, от м. 06.2007 г. до м. 10.2007 г. - съдия по вписванията в РС - Добрич, а от м. 10.2007 г. до момента - съдия в РС - Генерал Тошево, като в този период се включва и командироването му като съдия в РС - Добрич. Към 30.06.2012 г. притежава юридически стаж на длъжността районен съдия 5 години, 2 месеца и 12 дни (вж. кадрова справка от единния формуляр за атестиране) и общ юридически стаж: 11 години, 2 месеца и 23 дни. Предмет на разглеждане пред Висшия съдебен съвет е решение по протокол № 11 от заседанието на ВСС, проведено на 21 март 2013 г. относно постъпило възражение на Николай Николов - съдия в РС - Генерал Тошево по изготвената му комплексна оценка - с т. 4.2. След проведено тайно гласуване с 12 гласа "за", 7 "против" и 3 "въздържали се" е взето решение да не бъде уважено възражението му. С т. 4.3. на основание чл. 206 от ЗСВ ВСС му е определил комплексна оценка от атестацията "добра" - 80 точки. Видно от стенографския протокол в изказвания на членове на ВСС се приема, че не е налице изключителност и оценката, която е приета от комисията, е оценка за съответното изпълнение на длъжността. От становището на члена на КПА Камен Иванов става ясно, че от 1391 дела, решени от съдия Николов през периода на атестиране, около 1100 са заповедните производства, които той е решил. От останалите дела 22 са търговски, 15 административни, 3 наказателни от общ характер, 2 частен характер наказателни дела, 11 частни наказателни и 33 административни наказателни дела или извън заповедните производства - 86 дела за период от 56 месеца. При тази база за оценка съдия Николов за 2009 г. от обжалвани 13 - има 5 изцяло отменени и 2 изменени акта; за 2011 г. от 23 обжалвани - 11 са изцяло отменени, а за полугодието на 2012 г. от 11 обжалвани - 3 са изцяло отменените или процентно изцяло отменените актове са 40 % от общия брой на обжалваните за тези три години от периода на атестиране. От статистическите данни е видно, че натовареността на Районен съд - Генерал Тошево е значително под средната за страната, а действителната натовареност на атестирания магистрат е малко под средната за съда. Оценявайки тези показатели и съобразявайки ниската степен на натовареност на магистрата, КПА е приела, че липсва изключително изпълнение на работата от съдия Николай Николов и с оглед този резултат е гласувала по-ниската по степен оценка "добра". Комплексната оценка е предоставена на атестирания, който в законоустановения срок е направил писмено възражение пред ВСС. Възражението е разгледано на заседанието на ВСС, проведено на 21.03.2013 г. и не е било уважено. ВСС е провел гласуване и на основание чл. 209, ал. 4 от ЗСВ е взел решение по предложението на КПА, с което е приел комплексна оценка на съдия Николай Николов - "добра" - 80 точки. Производството по атестиране и придобиване статут на несменяемост на магистратите е регламентирано в Раздел IV на Глава IХ от Закона за съдебната власт. Процедурата по атестиране на жалбоподателя Николай Николов за придобиване статут на несменяемост е започнала при действието на ЗСВ в редакцията след приемането на Закон за изменение и допълнение на ЗСВ, обн. ДВ, бр. 1 от 04.01.2011 г., в сила от същата дата. Според разпоредбата на чл. 207 от ЗСВ, приложима след изм. и доп. обн. ДВ, бр. 1/2011 г., съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на петгодишен стаж на съответната длъжност и при получена положителна комплексна оценка от атестирането. Съгласно действащото правило на чл. 207, ал. 1 (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от ЗСВ, комплексната оценка се предоставя на атестирания, който може да направи писмено възражение пред Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че комплексната оценка от атестацията подлежи на самостоятелно обжалване, а основанията за това са: първо, Висшият съдебен съвет е определен в Конституцията държавен орган; второ, правомощията му, определени в Конституцията и Закона за съдебната власт го определят като управляващ съдебната система орган, т. е. като административен орган; трето, правоотношението между съдията и кадровия орган на съдебната власт по своя характер е публично правоотношение на власт и подчинение, т. е. административновластническо, тъй като по силата на това правоотношение съдията изпълнява съдебната функция на държавата; четвърто, с оглед на изричната разпоредба на чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК решенията на Висшия съдебен съвет подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т. е. законодателят прилага административно правосъдие по въпросите, свързани с правоотношението на съдията и приема актовете, които го регулират за индивидуални административни актове (или поне ги приравнява на такива); пето, в специалния Закон за съдебната власт няма изрична регламентация на възможността кадровия орган при определени условия да преразгледа приетата от него атестационна оценка, т. е. изрична забрана за това няма. Съвкупната преценка на тези факти дава основание да се приеме, че предмета на регулиране на съдоустройствения закон и на Административнопроцесуалния кодекс е еднакъв - регулират се отношения на власт и подчинение, отношения във връзка с упражняването на държавната власт. В единия случай отношения, свързани с устройството и упражняването на съдебната власт като част от държавната власт, а в другия - производството по издаване, оспорване и изпълнение на административните актове, като средство за реализиране на държавната власт. Нещо повече, съдоустройственият закон изрично препраща към процесуалния кодекс. Следователно налице е достатъчна степен на сходство, за да се приложи субсидиарно процесуалния закон към административната дейност на управляващия съдебната власт орган и на фазата на административното производство, а не само досежно съдебното обжалване на актовете му. С оглед на това въпрос на преценка на кадровия орган е какво решение ще вземе, ако бъде сезиран с искане за преразглеждане на атестацията, като тази негова преценка, с оглед на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗСВ, би подлежала на съдебен контрол. В чл. 204а, ал. 3 от ЗСВ (нов, ДВ, бр. 1/2011 г.), е разписано, че комплексната оценка от атестирането може да е положителна или отрицателна. Степените на положителната комплексна оценка са: 1. задоволителна; 2. добра; 3. много добра. Налага се извода за приложимост на критериите по чл. 198 и сл. от ЗСВ за атестиране на съдия, прокурор и следовател. Това атестиране завършва с комплексна оценка, която се мотивира и се дават препоръки към атестирания като най-високата комплексна оценка е много добра - чл. 204а от ЗСВ. Тя е едно от условията, наред с доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения и най-малко пет години прослужено време на съответната или приравнена длъжност. В процесния казус решенията на ВСС са мотивирани и правилни. Като орган, определящ състава и организацията на работа на съдебната власт, ВСС осъществява предвидените в чл. 30 от ЗСВ дейности. ВСС извършва атестиране на съдиите, прокурорите и техните заместници в предвидените от закона случаи, съобразно критерии, определени с Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител и заместник на административния ръководител, приета с решение на ВСС по протокол 39/28.11.2011 г. (Методиката), упражнявайки правомощието си по чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗСВ. В конкретния случай атестирането е проведено при спазване разпоредбите на ЗСВ и Методиката. КПА е изготвила Единния формуляр за атестиране съобразно критериите по закона и е дала оценка по точки за всеки критерий в границите, определени от методиката. В контекста на изложеното, оспореното решение е издадено от компетентен орган в съответната форма, при съблюдаване пределите на предоставената му от закона оперативна самостоятелност и в съответствие с целта на закона. Решението е взето по предвидените в закона процедура, кворум и мнозинство, а при служебната му проверка отменителни основания по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК не се констатират. В жалбата се твърди също, че Комисията при атестирането и Висшият съдебен съвет със свое решение е дал пълния брой точки на друг магистрат при наличието на по-малък брой решени. Тези решения обаче не са предмет на настоящото производство и същите не могат да бъдат предмет на разглеждане. Предвид изхода на спора и заявеното от ответника по жалбата искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на жалбоподателя под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,