Решение № 3325 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10760/2013 г.

Решение № 3325 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10760/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите против решение № 2790 от 26.04.2013 г. по адм. дело № 8010/2011 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 11285 от 01.06.2011 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). С постановения административен акт са уважени жалбите на 10 физически лица, като е прието за основателно твърдението им за извършено от МОСВ нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД и му е наложена имуществена санкция в размер на 19 000 лева. Иска се отмяна на съдебното решение с доводи за неправилност поради наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът КЗЛД оспорва подадената касационна жалба и чрез процесуалния си представител моли да се остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът Народно събрание на РБългария също поддържа становище за потвърждаване на първоинстанционното решение. Ответниците - физически лица, не са взели отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира за процесуално допустима подадената жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Фактическата обстановка е правилно установена от АССГ, а правните му изводи за отхвърляне на жалбата на касатора изцяло се споделят. От събраните доказателства е установено, че МОСВ е предоставило на НС информация, в която се съдържат лични данни, в т. ч. и ЕГН на служители от министерството (дирекция "КПОС") за получени от тях суми като допълнително материално стимулиране в отговор на запитване на народен представител. От своя страна Народното събрание в изпълнение на задълженията си по правилника за дейността му е публикувало на интернет страницата си стенографския протокол и материалите, изпратени от МОСВ, включително и списък на служителите, в който се съдържат трите им имена, ЕГН, размера на получените суми и осигурителни вноски. Безспорно е, че обработването на личните данни следва да е съобразено с императивните правила на ЗЗЛД, като с чл. 2, ал. 2 от закона се предвижда, че личните данни трябва да се обработват законосъобразно и добросъвестно, да се събират за конкретни, точно определени и законни цели, както и да бъдат относими, свързани с и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. От съда е прието, че в случая е налице надхвърляне целите на обработване на личните данни на лицата, защото предоставянето на ЕГН на лицата от страна на МОСВ като администратор на лични данни, освен че е извън предметния обхват на питането на народния представител, не е било и необходимо за надлежното изпълнение на задължението за предоставяне на исканата от депутата информация при осъществяване на парламентарния контрол. Неоснователни са възраженията на касатора за неразграничаване на действията на МОСВ и НС като администратор, обработващ лични данни, при формирането на заключение за естеството и субекта на нарушението. От значение е това, че нарушението на МОСВ е довършено именно в момента, в който е изпратен отговора на въпроса с приложените лични данни на служителите, а не с публикуването им на интернет-страницата на Народното събрание. Оповестяването на ЕГН на лицата е краен резултат, немислим без действията на министерството, но не се включва във фактическия състав на нарушението, за което е наложена санкцията. Освен това правилно е прието, че в случая съдебният контрол е следвало да бъде упражнен в рамките на разпоредителната част на обжалваното решение на КЗЛД, т. е. той се ограничава само до въпроса за отговорността на МОСВ. Неоснователно е и оплакването срещу заключението на съда за липса на нарушение при посочване на правното основание, приложимо за определяне на санкцията в диапазон от 10 000 до 100 000 лева. Видно е от съдържанието на процесното решение на КЗЛД (последна страница), че санкцията на МОСВ се налага за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. В същата насока са и мотивите от обстоятелствената част на решението. Следователно с неточното посочване на нормата на чл. 42, ал. 9 (вместо ал. 1) от ЗЗЛД не е допуснато нарушение, водещо до неразбиране на волята на органа, респективно затрудняващо защитата срещу акта. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на решението на АССГ и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на комисията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което МОСВ следва да се осъди да заплати на КЗЛД сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,