Решение № 16571 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10587/2013 г.

Решение № 16571 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10587/2013 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Йорданка Рангелова срещу решение № 3859 от 10.06.2013 г. по адм. д. № 7253/2012 г. на Административен съд София - град, второ отделение, тридесет и седми състав, като се иска отмяна на същото и да се отмени обжалваната заповед за посочения имот. Министерството на земеделието и храните взема становище, че оспорва касационната жалба. Изпълнителния директор на АГКК не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Административният съд София - град е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № РД - 18 - 24/02.03.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в частта с която е нанесена границата между собствения й имот с идентификатор № 55419.6711.14 и № 55419.6711.40. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта в оспорената й част, е законосъобразна, издадена без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилното приложение на материалния закон и съответна на представените по делото докзателства и като такава следва да бъде оставена в сила, а жалбата - отхвърлена. Решението е правилно. Съгласно заключението на вещото лице процесната граница е нанесена в оспорената кадастрална карта в съотвествие с материализирана на место западна граница на имот пл. № 14 - собственост на касаторката, която е в съответствие с представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност. В такъв случай заповедта е издадена съобразно с изискването на чл. 43, т. 5, б "а" ЗКИР и чл. 14, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/2005 г. и правилно съдът е приел, че няма основание за отмяна на оспорената заповед в тази част. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение