Решение № 8683 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2820/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез пълномощника му юрк. Илчева, срещу Решение 2 от 08.01.2021 г., постановено по адм. дело 223/2020 г. от Административен съд- Кърджали. С решението е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. за кампания 2016 г. изх. 02-090-6500/3216 от 06.08.2019 г., в частта, с която е отказано финансово подпомагане в пълния заявен от Ш. Кючукова размер за декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. площи за подпомагане по мярка 214 АЕП, направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1) и направление Контрол на почвената ерозия, съответно за сумата от 2 519. 08 лв. по АП13 и за сумата от 1 742. 61 лв. по АП29, като незаконосъобразно, и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът излага съображения, че съдебният акт е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. В отговор- ответната страна - Ш. Кючукова, чрез пълномощника си адв. Милев излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на понесените по делото разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че съдът не е приложил правилно материалния закон. Предлага обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването по жалбата на Ш. Кючукова. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Кърджали е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 2013 г. за кампания 2016 г. изх. 02-090-6500/3216 от 06.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане в пълния заявен размер за декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. площи по мярка 214 АЕП по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1) и направление Контрол на почвената ерозия в общ размер на 4 261. 69 лв. (2 519. 08 + 1 742. 61 лв.), като е уважено искането за оторизиране на суми по АЕП в размер на 11 862,06 лева. Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства и на възраженията на страните съдът е установил фактическата обстановка по делото и е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния по място, материя и степен административен орган, в кръга на правомощията му по закон и съгласно делегация по Заповед 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, но в нарушение на процесуалните правила - предписаната от закона форма довело до неправилно приложение на материалния закон и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните твърдения, като е дал ясен и конкретен отговор на спорните въпроси на база на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са изведени изводите за нарушения на материалния закон при постановяване на акта, както и пороците в неговата форма. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Както неведнъж се е произнасял Върховен административен съд, мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. В случая липсват конкретните фактически основания за издаване на оспорения отказ, които да са относими към конкретния казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства и установеното от административните проверки, с което е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не е налице извършване на анализ от административния орган на представените от заявителя документи, липсва обсъждане на събрани данни след проведена проверка по заявените от молителката обстоятелства и относно тяхната достоверност. Правилно е констатирано противоречие в изложението на таблиците, неразделна част на уведомителното писмо, отнасящи се до размерите на заявените парцели за подпомагане, констатациите при административните проверки и фактическите установявания на органа, които са го мотивирали да приеме недопустимост на подпомагането. Съдебната практика по този вид спорове е непротиворечива и категорично изисква посочване в административния акт на конкретни фактически основания и данни за обсъждането на относимите факти и обстоятелства, при които е постановен съответния отказ. Нарушението е съществено и води до отмяна на акта, без да се обсъждат останалите доводи по същество. Като разсъждава в тази посока, решаващият съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото решение. При този изход на правния спор претенцията на ответната страна за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена в размер на 800 лв., съобразно представените по делото писмени доказателства. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение