Решение № 2539 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13911/2017 г.

Решение № 2539 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13911/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "А. П.- Алмет" гр. С., представлявано от А. И. П., чрез процесуалния представител адв. К. Б.- Тенева, против решение № 5822 от 17.10.2017 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 10336/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената част от ревизионен акт /РА/ № Р- 22220415008187-091-001 от 12.05.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1301/29.07.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Според касатора чрез ССЕ е доказано по делото, че процесните фактури са счетоводно отразени, а от продажбите са отчетени приходи. Така установените факти показват, че доставките са реално осъществени и разходите по тях незаконосъобразно не са признати. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в оспорената част, както и присъждане на направените разноски, съобразно представен списък. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Николова. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана, по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-22220415008187-091-001 от 12.05.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1301/29.07.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - С. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество ЕТ "А. П.- Алмет" не е признато право на приспадане на данъчен кредит, в размер на 5 729,72 лв. и лихви в размер на 2 732,17 лв. по фактури, издадени от "Нигея" ООД; "И- Марти" ЕООД, "Геобор-М" ООД и "Насти" ЕООД за данъчни периоди от м. 03.2011 г., м. 06.2011 г., м. 07.2011 г., м. 09.2011 г., м. 12.2013 г., м. 05.2014 г. и м. 08.2014 г. Изложени са мотиви относно недоказването на настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, поради което се явява законосъобразен отказът на органа по приходите да признае правото на кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС на дружеството - касатор по процесните доставки на стоки с предмет: "меден оксид", "оловен миниум", "калай и др.", "калаена сплав", "антимонов оксид", "феромолибден", "никел и др.", "калиев бихромат" и "аноден никел".. За да отхвърли жалбата против РА, административен съд С.- град е обсъдил резултатите от извършените в хода на ревизията проверки на доставчиците и представените от жалбоподателя писмени доказателства и е приел, че реалността на доставките на стоките от изброените доставчици по издадените от тях фактури не е доказана. Приел е също така, че от заключението на ССЕ не се установяват нови факти и обстоятелства, релевантни за правния спор, свързан с реалността на доставките. Те установяват отразяване на процесните фактури в счетоводството на жалбоподателя и последваща реализация на стоките и услугите, което не е спорно. Така постановеното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция намира за законосъобразно приетото от първоинстанционния съд относно допустимостта на жалбата, валидността и законосъобразността на РА. В резултат на проведените административни ревизионно и съдебно производства се установява, че по спорните сделки за доставка не се доказва реално доставяне на облагаемите стоки, а е налице само формалното им префактуриране. Касаторът не се е справил с доказателствената тежест в тази насока, която тежи върху него, съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК. От негова страна не са ангажирани доказателства за предаването и приемането на стоките, предмет на облагаемата доставка, същият не е представил и приемо-предавателни протоколи между него и четиримата доставчика, които да отразяват мястото, на което са осъществени доставките. Не е представен какъвто и да било друг документ, който да е двустранно подписан от него и доставчиците и съдържащ данни за мястото, на което е осъществено фактическото предаване на процесните стоки. При това положение, без да е удостоверено реално предаване на процесните стоки остава недоказано вещно-транслативното правно действие на продажбата с предмет определени по рода си вещи. Основно изискване за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е реалност на доставката на облагаемата стока или услуга, който положителен и благоприятен за регистрираните лица факт не е доказан по делото. Несъстоятелно е оплакването на касатора за незачитане на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза. От заключението е видно, че ревизираното лице притежава фактури касаещи процесните сделки по които е извършено плащане. Както не веднъж е посочвано в решенията на ВАС и в практиката на СЕС, притежаването на фактура с отразен ДДС, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя, в който смисъл са и мотивите на СЕС в Решение от 13 декември 1989 г., G. H. BV срещу Staatssecretaris van Finansin /С-342/87, К, стр. 04227/ и др. Плащането, също не е юридически факт, въздигнат от правната норма като основание за настъпване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС. По аргумент от чл. 25, ал. 2 ЗДДС такъв факт представлява преминаването на собствеността върху стоката, респективно - извършването на услугата, поради което този именно факт касатора по пътя на пълното доказване следва да установи. Плащането, което в процесния случай се доказа от приетата ССЕ, представлява само една индиция за извършена доставка на стока и не би могло самостоятелно (без наличие на други кореспондиращи му преки или косвени доказателства) да създаде сигурно убеждение (целено от пълното доказване) относно подлежащия на доказване факт - реалност на доставката. От представените последващи фактури, премо-предавателни протоколи, по които касатора е доставчик, както и приетата ССЕ, е установено, че ЕТ "А. П.- Алмет" е извършил последващи доставки на стоки от вида на посочените в процесните фактури. Извършването на последващи доставки на стоки от процесния вид е факт, който, обсъден при прилагане на най-елементарни правила на логиката сочи, че доставчикът (касаторът) е разполагал с тези стоки, щом е могъл да се разпореди по-късно с тях. Но за възникване правото на приспадане на данъчен кредит релевантен е не самият факт на своене на стоката и отреждането й за икономическата дейност на РЛ, а доказване на факта, че соченият от касатора доставчик на стоката е действителният неин доставчик. Именно този правнорелевантен факт остана недоказан и тази доказателствена празнота не може да бъде преодоляна само поради наличието на последващи доставки, при наличие на редица други факти, сочещи не липса на реалност на доставките. Още повече, че видно от обяснителна записка с вх. № 53-06-249/10.01.2016 г. на управителя на "Нигея" ЕООД е заявено, че никакви фактури или други документи на ЕТ "А. П.- Алмет" не са издавани, като този търговец не е известен на управителя на "Нигея" ЕООД и никога не са имали някакви търговски или други отношения. Поради изложеното по-горе решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение