Решение № 10331 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2803/2017 г.

Решение № 10331 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2803/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. М. К. Г., гражданин на Египет, подадена чрез процесуалния му представител - адв. С. Х. от САК, срещу решение № 7307 от 22.11.2016 г. по административно дело № 6751/2016 г. на Административен съд С. - град /АССГ/, с което е отхвърлена подадената от чужденеца жалба срещу отказ за издаване на виза тип "С" от 15.05.2016 г. на завеждащ консулска служба на Р. Б. в гр. К., Египет. Излагат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението. Касаторът твърди се, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата, в резултат на което е стигнал до неправилен извод, че касаторът не е доказал реалната цел и условията на престоя в Р. Б.. Моли за отмяна за решението на АССГ и на отказа за издаване на виза, издаден на 15.05.2016 г. от завеждащ консулска служба на Р. Б. в гр. К., Египет. Претендира съдебни разноски за двете инстанции. Представя списък за разноските. Ответникът по касационната жалба - завеждащ консулска служба на Р. Б. в гр. К., Египет, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че отказът за издаване на виза, издаден на 15.05.2016 г. от завеждащ консулска служба на Р. Б. в гр. К., Египет е постановен от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в съответствие с материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при съобразяването му с целта на закона. Според АССГ несъмнено е установено наличието на предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ - чужденецът не е обосновал целта и условията на планирания престой. При извършената проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция приема, че решението е валидно, допустимо, но неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ отказва се издаване на виза и влизане в страната на чужденец, когато не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. Видно от доказателствата по делото безспорно е установено, че касаторът желае да посети Р. Б. от години. Становището на ДАНС е, че лицето не представлява заплаха за националната сигурност. Същият има приятелка от България - М. Г. А., която му е изпратила нотариално заверена покана за частно посещение в България. В поканата е заявено, че гостът ще отседне в жилището на Александрова. От разпита на свидетелката е установено, че Г. е завършил висше образование - туризъм, интересува се от исторически забележителности и иска да посети България и да се срещне с българската си приятелка. Желае да разгледа забележителностите на страната. Представени са доказателства, че същият работи, както и че има в банкова сметка сумата от 12 780 български лева, достатъчна сума за престоя му в България. Приложени са самолетни билети за отиване и връщане. От събраните доказателства може да се направи категоричен извод, че касаторът е доказал достоверно целта и условията на своя престой в Р. Б. - посещение на приятел и разглеждане на забележителностите на България. Следователно в случая не са били налице материалните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, налагащи постановяване на отказ за издаване на виза. При данните по делото решаващият съд неправилно е отхвърлил жалбата срещу обжалвания пред него административен акт, приемайки, че са изпълнени предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ за постановяване на отказ за издаване на виза тип "С". С оглед изложеното обжалванато решение следва да се отмени като вместо него се постанови друго, с което постановеният на 15.05.2016 г. отказ за издаване на виза тип "С" от 15.05.2016 г. на завеждащ консулска служба на Р. Б. в гр. К., Египет бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката бъде изпратена на органа за ново произнасяне по заявлението на касатора за издаване на виза. При този изход на спора основателна и доказана се явява претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, с оглед на което Министерство на външните работи - следва да бъде осъдено да заплати на касатора сумата от 615 лева - от които 15 лева - платени държавни такси и 600 лева - адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение