Решение № 5091 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13432/2011 г.

Решение № 5091 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13432/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветелина Красимирова Йорданова от гр. Белоградчик, обл. Враца, срещу решение № 20 от 5.08.2011 г., постановено по адм. дело № 198 по описа за 2011 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЗД-РД01/0027 от 2.02.2011 г., издадена от Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Враца на основание чл. 84, ал. 6 от СК. Изложените в касационната жалба доводи за пороци на съдебното решение релевират необоснованост като касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Враца е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Враца е заповед № ЗД-РД01/0027 от 2.02.2011 г., издадена от Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Враца на основание чл. 84, ал. 6 от СК, с която е наредено да се извърши вписване на детето Даниел Цветелинов Красимиров, род. на хх.хх.хххх г., в регистъра на деца за пълно осиновяване. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Враца е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с целта на закона. След извършена подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказани фактическите основания по чл. 84 от СК. Установено е, че по повод упражнено физическо насилие от съжителстващото с майката лице, съставляващо опасност за психическото и физическото здраве на детето Даниел, му е била предоставена полицейска закрила със заповед № 341/4.03.2011 г., издадена от Началника на ОДВР Враца на основание чл. 37 от Закона за закрила на детето (ЗзакрД). Със заповед № 3Д-РД01-0036/5.03.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Враца детето е било временно настанено по реда на чл. 27 от ЗЗакрД в Дома за деца, лишени от родителски грижи, в с. Борован. С решение № 148 от 31.05.2010 г. по гр. дело № 336/2010 г. Белослатинският районен съд е постановил постоянно настаняване на детето в същата специализирана институция по реда на чл. 28 от ЗЗакрД. Направеното от майката възражение за възможности и желание от нейна страна да се грижи за детето не кореспондира с доказателствата по делото. С подадена декларация на 25.10.2010 г. тя е потвърдила, че e запозната с разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от СК. След като не е предприела действия за прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, е подадено уведомително писмо с изх. № ЗД-241-0072/28.01.2011 г. на директора на Отдел "Закрила на детето", гр. Враца, изготвен е социален доклад и е издадена оспорената заповед за вписване на детето Даниел в регистъра на деца за пълно осиновяване. Спазени са всички изисквания на Наредба № РД-07-01 от 29.09.2009 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване са приложени и документи, удостоверяващи наличието на обстоятелствата за вписване. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. Съгласно чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) производството по вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване започва в случаите, когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила в срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо. В разглеждания случай е установено, че детето Даниел е било настанено в специализирана институция - Дома за деца, лишени от родителски грижи, "Цв. Сълковски", с. Борован, първоначално по административен, а след това и по съдебен ред. Настаняването е било обосновано от данните за упражнено физическо насилие от страна на лицето, с което майката съжителства, създаващо сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото и нравственото развитие на детето. С подписаната на 25.10.2010 г. декларация майката е заявила, че е запозната с условията на чл. 84, ал. 2 от СК, а именно, че в шестмесечен срок от настаняването на детето в специализирана институция е длъжна да предприеме действия за прекратяване на настаняването или за промяна на мярката за закрила. Декларирала е също така, че е запозната с последиците от евентуално нейно бездействие, при което детето ще бъде подадено за вписване в регистъра за пълно осиновяване и по-късно ще бъде допуснато осиновяването му без нейно съгласие. Безспорно е обстоятелството, че жалбоподателката Йорданова не е поискала прекратяване на настаняването на сина й в специализираната институция или промяна на мярката без да посочи основателна причина за това свое поведение, за което в съдебното производство са й били дадени изрични указания. Не следва да се кредитира твърдението й, че желае детето Даниел да живее в семейна среда заедно с едногодишната си сестричка. По данни от доклада за потребностите на дете във връзка с осиновяването му, изготвен на 28.01.2011 г., през времето от 22.02.2005 г. до 10.01.2009 г. Даниел, който е с неизвестен баща, е бил настанен в специализирана институция в гр. Видин, след което е бил върнат за реинтегриране в биологичното му семейство. Няколко месеца по-късно, през лятото на 2009 г., майката и детето се преместили в с. Мало Пещене, където майката заживяла на съпружески начала с Ивайло Цанов. На 5.03.2010 г. детето отново е било настанено в специализирана институция, след като е било доказано упражнено върху него физическо насилие от съжителстващото с майката лице. По време на настаняването детето не е било вземано в домашен отпуск и всички срещи с майката са се осъществявали в специализираната институция. Видно от социалния доклад № ЗД80-0037/28.01.2011 г., не са открити роднини или близки, желаещи да се грижат за Даниел в семейна среда. В мотивите към решение № 148 от 31.05.2010 г. по гр. дело № 336/2010 г. на Белослатинския районен съд е отразено, че бабата и дядото на детето са подали декларация, че не са съгласни то да бъде настанено при тях. Установените фактически обстоятелства обосновават материалноправните условия по чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 93, ал. 2 от СК за вписване на детето Даниел в регистъра на деца за пълно осиновяване. Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон, Административен съд - Враца и постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,