Решение № 6028 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1687/2014 г.

Решение № 6028 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1687/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" /"СП"/ - гр. Свиленград, против решение № 313/27.12.2013 г. постановено по адм. дело № 358/2013 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отменена заповед № С 225/30.08.2013 г. на директора на Дирекция "СП" - гр. Свиленград. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Теодора Янчева Дервенкова-Полонова, като майка и законен представител на малолетната Селина Стоянова Полонова, от гр. Свиленград, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от пълномощника адв. Христо Маргаритов. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково е отменена по жалба на Теодора Янчева Дервенкова-Полонова, като майка и законен представител на малолетната Селина Стоянова Полонова, заповед № С 225/30.08.2013 г., издадена от директора на Дирекция "СП" - гр. Свиленград, потвърдена с решение № 94ТТ-4/2.10.2013 г. на директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане гр. Хасково. Съдът е върнал преписката на директора на Дирекция "СП" гр. Свиленград за ново произнасяне по подадената молба-декларация вх. № С 225/12.08.2013 г., съобразно указанията, дадени в съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорената заповед незаконосъобразно е отказано изплащане на добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хора с увреждания /ЗИХУ/ за детето Селина Полонова, тъй като са били изпълнени всички предпоставки за изплащане на добавката, предвидени в чл. 28 от Правилника за приложение на ЗИХУ /ППЗИХУ/. Съдът е изложил съображения, че по време на летния лагер, организиран от Националната асоциация на децата с диабет и проведен в хотел "Белмонт", кк "Пампорово" през периода 28.07. - 3.08.2013 г., детето е ползвало услуги за социална рехабилитация, съгласно определението на това понятие, дадено в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, и доколкото социалната рехабилитация не е изключена от предоставяните услуги по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ, се дължи възстановяване на заплатените средства. Посочил е също, че за провеждането на социална интеграция не съществува нормативно изискване обектът, в който са предоставени услугите да представлява специализирана рехабилитационна база и да е регистриран за балнеолечебна и рехабилитационна дейност. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че детето Селина Стоянова Полонова, родено на х.хх.хххх г., има определена степен на увреждане 70 % с експертно решение № 2151/13.09.2011 г. на ТЕЛК при МБАЛ - гр. Хасково, с водеща диагноза "инсулинозависим захарен диабет", за срок от 2 години. От Теодора Дервенкова-Полонова, като майка и законен представител на детето, е подадена молба-декларация с вх. № С 225/12.08.2013 г. до директора на Дирекция "СП" гр. Свиленград с искане за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Към молбата е представено медицинско направление от 27.07.2013 г., издадено от детски ендокринолог, за провеждане на санаториално лечение в кк "Пампорово", х-л "Белмонт", в което, в графата, означена като: "Резултати, заключения и препоръки на специалистите от приемащото здравно заведение" е удостоверено, че е проведено санаториално лечение за периода от 28.07.2013 г. до 4.08.2013 г. за създаване на умения за самостоятелен живот чрез обучение от специалист детски ендокринолог за правилен хранителен режим, корекция на инсулиновите дози и двигателна активност, предоставяне на психологическа подкрепа. С молбата е представена също фактура от 2.08.2013 г., издадена от "Би Ем Тур" ЕООД гр. Стара Загора, за предоставена услуга на Селина Стоянова Полонова - проведена рехабилитация за периода 28.07.2013 г. - 3.08.2013 г. - нощувки, храна, процедури в кк "Пампорово", х-л "Белмонт" на обща стойност 194,95 лв., с включен ДДС. С подадената молба-декларация от майката е декларирано, че поисканата добавка за социална интеграция не е ползвана на друго основание през тази година, както и че детето не е настанено на пълна държавна или общинска издръжка в лечебно заведение или в специализирана институция. От правна страна, в чл. 42, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а ал. 2 е посочено, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т. т. 1 - 7 цели, сред които по т. 4 са посочени балнеолечение и рехабилитационни услуги. Според чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ, право на добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 имат лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с определени вид и степен на увреждане и военноинвалидите, като добавката се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. В чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ е регламентирано, че добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им, а в ал. 2 е предвидено, че добавката е в размер до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи. В чл. 15, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. Наред с това, в случая следва да бъдат съобразени легалните определения на понятията "рехабилитация" и "социална рехабилитация", на които се е позовал и първоинстанционният съд. Според определението, дадено в § 1, т. 5 ДР ЗИХУ, "рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост, а според определението, дадено в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, "социална рехабилитация" е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Предвид събраните по делото доказателства, обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при пребиваването на детето в летния лагер, организиран от Националната асоциация на деца с диабет в хотел "Белмонт" в кк "Пампорово" е проведена социална рехабилитация на детето. По време на престоя на детето в хотела, в рамките на обявената програма на лагера за деца, болни от диабет, са осъществени дейности като срещи с лекар-специалист по детска ендокринология, обучение за създаване на специален хранителен режим и корекция на инсулинови дози, стимулиране на двигателната активност, психологическа подкрепа, които са насочени към подобряването на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, поради което тези дейности представляват по естеството си рехабилитационни дейности и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗИХУ. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ може да се предоставя както за медицинска рехабилитация, така и за социална рехабилитация, според смисъла на тези понятия, посочен, съответно в чл. 15, ал. 2 и 4 ЗИХУ, тъй като на първо място, социалната рехабилитация представлява вид рехабилитационна дейност, а на следващо - социалната рехабилитация не е изрично изключена от дейностите, за които се предоставя интеграционна добавка. Правилен е също изводът на съда, че в приложимите разпоредби на ЗИХУ и ППЗИХУ, сред изискванията за отпускане на добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ не е предвидено изискване социалната рехабилитация да е проведена в специални лечебни заведения, регистрирани по Закона за лечебните заведения, поради което поставянето на такова изискване от административния орган при произнасянето по искането за изплащане на интеграционната добавка, противоречи на закона. Разпоредбите, регламентиращи условията за предоставянето на интеграционни добавки, не следва да бъдат тълкувани стеснително, тъй като това би довело до необосновано ограничаване на предоставените по закон права на определена категория лица, които отговарят на изрично предвидените условия. В конкретния случай е доказано изпълнението на всички нормативно предвидени предпоставки, искането е подадено в срок, поради което административният орган незаконосъобразно е отказал предоставянето на интеграционната добавка по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ, вр. чл. 28 ППЗИХУ. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установява, че за производството пред настоящата инстанция са направени разноски в размер на 150 лв. - за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.01.2014 г., поради което следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,