Решение № 4731 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16070/2009 г.

Решение № 4731 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16070/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "НИКИ НАЙС - 5" ЕООД, гр. Пловдив, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Румен Петков, срещу решение № 14 от 30.10.2009 г. по адм. дело № 159/2009 г. на Административен съд - гр. Враца. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна в срока по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател е бил подизпълнител на строителен обект в гр. Враца и на 24.12.2008 г. група негови работници са извършвали работа на този обект, при която са използвали подвижно сглобяемо строително скеле. Представител на възложителя поискал работниците с помощта на още четири души, наети от него, да изкачат и монтират на покрива на обекта неговите столици (елементи от конструкцията на покрива). При изкачването на последната столица скелето и намиращите се на него трима души - един работник на касационния жалбоподател и двама от наетите от възложителя падат (на ниво терен, според протокола за извършена проверка от инспектори на ДИТ-Враца). В резултат на падането единия от работниците на възложителя получил черепно-мозъчна травма и починал в болницата, а останалите двама от падналите получили различни телесни увреждания. Инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ) - гр. Враца извършили проверка за причините, довели до злополуката и направените от тях констатации и изводи отразили в протокол. В него не се съдържа извод за допуснато от касационния жалбоподател (по-точно от ръководителя на обекта) нарушение на правилото по чл. 63, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 37 от 04.05.2004 г., попр., бр. 98 от 05.11.2004 г., изм. и доп., бр. 102 от 19.12.2006 г.), според което не се допуска ръчно изпълнение на работите по ал. 1 (издигането и свалянето на и от височина на всякакъв вид товари - строителни продукти, кофражни елементи, инструменти и др.) чрез хвърляне, ръчно подаване от ръка на ръка или с помощта на въжета. Но са направени изводи за други нарушения, подробно описани в протокола, които могат да бъдат групирани в два вида: а) несъответствие на скелето с изискванията на чл. 87, ал. 1 и 2 и на чл. 95, ал. 1 от цитираната наредба; б) липса на адекватна оценка на рисковете при работа на скеле. За отстраняване на тези нарушения инспекторите при ДИТ - Враца в същия протокол за извършена проверка са дали предписания по чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) в 10 точки и са спрели използването на подвижното строително скеле, поради това че няма инструкция за монтаж и експлоатация и не е съоръжено със застопоряващи устройства срещу внезапни измествания на колелата, което създава, според тях, риск за работещите на скелето. Касационният жалбоподател е оспорил по административен ред законосъобразността на тези предписания. С решение, оформено като писмо изх. № 2881 от 04.03.2009 г., главният секретар на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е отменил предписанията по т. 8 и 9, а в останалата част е отхвърлил жалбата. С посоченото по-горе решение Врачанският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу останалата част от предписанията (които не са били отменени по административен ред). За да постанови този резултат административният съд е приел, че: а) процесното скеле е пуснато в употреба без съответното изчисляване и оразмеряване по индивидуален проект в съответствие с предназначението му, каквото е изискването на чл. 87, ал. 2 от цитираната по-горе Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2), а представените по делото документи, които според жалбоподателя били изискуемия индивидуален проект, всъщност представляват една страница якостни изчисления и 4 бр. работни схеми за направа на монтажно скеле, към които липсва обяснителна записка, каквото изискване било въведено с Наредба № 4 за обема и съдържанието на инвестиционните проекти; б) поради липсата на обяснителна записка липсвал инструктаж относно монтажа и демонтажа, както и начина, по който става хоризонталното му закрепване към сградата и съответно на местата, на които се извършва закрепване; в) към представените по делото като индивидуален проект изчисления и чертежи липсвали изчисления за анкерните усилия и оразмеряване на връзката за закрепване, липсвали изчертани и оразмерени застопоряващи устройства за неподвижност на скелето и срещу внезапни премествания и изкълчвания; г) липсвали указания за монтаж на скелето при зимни условия, а в представената по делото инструкция за безопасна работа на монтажник на метална конструкция липсвали указания за допустими натоварвания. Решението на Врачанския административен съд е правилно като краен резултат, въпреки че е основано на непрецизно изготвено писмено заключение на вещо лице, изпълнило съдебно-техническа експертиза. Впрочем с оглед на спора, с който е бил сезиран този съд - законосъобразността на дадените предписания по чл. 404, ал. 1 КТ - не е било необходимо назначаване на такава експертиза. Скелета, които не отговарят на изискванията по ал. 1 (т. е., които нямат инструкция от производителя за монтажа, експлоатацията, допустимите натоварвания, демонтажа и изисквания за безопасна работа), може да се използват само след изчисляване и оразмеряване по индивидуален проект в съответствие с предназначението им - чл. 87, ал. 2 от Наредба № 2. Те се монтират, демонтират и закрепват хоризонтално към сградата или съоръжението на места и по начин, определени с индивидуалния проект - чл. 92, ал. 1 от същата наредба. Прочитът на тези две правила в тяхното единство води до извода, че индивидуалния проект се изработва не за направата на скелето, което не е от производител и няма инструкция за монтажа, експлоатацията, допустимите натоварвания, демонтажа и изисквания за безопасна работа, а се изработва за използването на скелето и то за неговото безопасно използване. Т. е. индивидуалният проект трябва да съдържа правила за монтиране, демонтиране и закрепване към сградата или той замества липсващата инструкция за монтажа, експлоатацията, допустимите натоварвания, демонтажа и изискванията за безопасна работа. Представеният по делото от жалбоподателя проект не отговаря на тези изисквания, поради което правилно Врачанският административен съд е приел, че той не е изискуемия по чл. 87, ал. 2 от Наредба № 2 индивидуален проект за (нестандартно) подвижно строително скеле. При наличие на правила за монтиране, демонтиране, хоризонтално закрепване към сградата и застопоряване, както и за безопасна експлоатация, обяснителна записка не е необходима. Впрочем, ако цитираната в мотивите от Врачанския административен съд Наредба № 4 за обема и съдържанието на инвестиционните проекти е всъщност Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (обн., ДВ, бр. 51 от 05.06.2001 г.), следва да се има предвид, че тя касае строителни проекти, а не проекти за строителни съоръжения. Обстоятелството, че идеен автор на процесното скеле е едноличният собственик на капитала и управител на търговското дружество - жалбоподател, е позитивен момент, но то не го освобождава от задължението да изпълни изискванията на цитираните по-горе чл. 87, ал. 2 чл. 92, ал. 1 от Наредба № 2. Несъмнено присъствието му на място и (вероятно) ръководството на работата по качването на столиците на покрива е било ползотворно. Но все пак не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че злополуката с тримата работници е станала по време на неговото отсъствие. То показва, че е необходимо да бъдат изработени правила за монтиране, демонтиране, хоризонтално закрепване към сградата и застопоряване, както и за безопасна експлоатация, с които неговите работници, а и наетите работници от други работодатели, да бъдат подробно запознавани преди работа със скелето. Станалата тежка злополука показва още, че касационният жалбоподател трябва да направи нова оценка на трудовите рискове при работа със скелето и да планира мерки за тяхното намаляване, а защо не и елиминиране. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение по своя краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,