Решение № 16436 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11002/2018 г.

Решение № 16436 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11002/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр, Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1244 от 4.06.2018 г. постановено по административно дело № 9/2018 г. на Административен съд – Пловдив. С посоченото решение съдът е: 1) отменил Ревизионен акт № Р-16002414002724-091-001 от 12.06.2015 г. потвърден с Решение № 701/28.08.2015 г. на Директор на Дирекция ОДОП – Пловдив, в частта относно определените задължителни осигурителни вноски за отчетен период 2011 год. - ДОО в размер на 2072. 97 лева и съответни лихви за просрочие, ЗО в размер на 1295. 61 лева и съответни лихви за просрочие и ДЗПО - УПФ в размер на 809. 75 лева и съответни лихви за просрочие или общо в размер на 4 178. ЗЗ лева и съответни лихви за просрочие, в частта за разликата от 1 468,21 лева до 4 178. ЗЗ лева /2 710. 12 лв./, ведно със съответните лихви; 2) отхвърлил жалбата в частта за ЗОВ за 2011 г. в размер на 1 468.21 лева, ведно с съответните лихви и е присъдил разноски съобразно уважената част от жалбата. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Ж. Ахмед в качеството на ЕТ "Руши-Шанс-Ж. Ахмед", [населено място], не дава становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и аргументира теза за правилност на обжалваното с нея решение, за което предлага да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора на основание указанията на ВАС от предходното разглеждане на казуса, съобразени със съдебно установените факти при първото разглеждане на жалбата и данните от ревизионната преписка. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р – 16002414002724-020-001 от 27.11.2014 г. издадена от Началник сектор на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение на ЕТ "Руши-Шанс-Ж. Ахмед" [населено място] с обхват установяване на задълженията за данък върху доходите на физическите лица; за задължителни осигурителни вноски по държавното обществено осигуряване /Д00/, допълнително задължително пенсионно осигуряване – универсален пенсионен фонд /ДЗПО - УПФ/ и здравно осигуряване /З0 за отчетни периоди от 1.01.2008 г. до 31.12.2013 г. включително. Заповедта е връчена на адресата на 5.12.2014 г. Крайният срок за извършване на ревизията е продължен със Заповеди № Р – 16002414002724-020-002 от 4.03.2015 г. и № Р – 16002414002724-020-003 от 30.04.2015 г. като с последната в предметния обхват на производството е включено и установяване на задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ относно дейността като едноличен търговец за отчетни периоди от 1.01.2009 г. до 31.12.2013 г. включително. За компетентност на органа издал ЗВР е представена Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. с Приложение № 1. Ревизионният акт е мотивиран с фактите и обстоятелствата установени при ревизията описани ведно с извършените процесуални действия в РД № Р – 16002414002724-092-001/19.05.2015 г. По отношение конкретния спор са налице съдебно установени факти - в частта, с която жалбата е отхвърлена, решението на Административен съд-Пловдив не е обжалвано и е влязло в сила: данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за доходи, получени от дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ "Руши-Шанс-Ж. Ахмед", [населено място], за отчетен период 2011 г. в размер на 606, 38 лева и съответни лихви за просрочие. Установено е, че за отчетната 2011 г. ревизираното лице не е подало годишна данъчна декларация. Видно от данните в съдебното производство при първото разглеждане на жалбата дължимият пряк данък за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е определен по следния начин: недеклариран приход - 9 467, 00 лева; недеклариран разход - 3 956, 24 лева; данъчен финансов резултат - 5 510,76 лева; задължителни осигурителни вноски – 1 468, 21 лева; обща годишна данъчна основа – 4 042, 55 лева; годишно данъчно задължение - 606,38 лева. С влязлата в сила част от решението на Административния съд-Пловдив по адм. дело № 2829/2015 г. е прието, че относно дължимия от едноличния търговец за отчетната 2011 г. данък върху дохода от дейност като едноличен търговец в размер на 606, 38 лева ревизионният акт се явява правилен. За разликата до 633, 00 лева същият е отменен – в тази част решението на АС-Пловдив е оставено в сила от ВАС. В частта на отменените задължения за ЗОВ за периода 15.02.2011 г. -31.12.2011 г. ВАС е отменил решението на АС-Пловдив, предвид констатациите за осъществена дейност като едноличен търговец и наличието на осъществени към РЛ доставки като е прието че ЗОВ се дължат за този период, но следва да бъде установен размерът им съобразно потвърдената част от РА за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ при установяване налице ли са внесени от РЛ ЗОВ за същия период. При постановяване на решението съдът е определил правилно предмета на спора съобразно отменителната част на решение № 16023 от 28.12.2017 година по адм. дело № 13128/2016 г. на ВАС относно определените задължителни осигурителни вноски за 2011 г. - ДОО за 2 072, 97 лева и ДЗПО - УПФ – 809, 75 лева, в която част делото е върнато за ново разглеждане. При обсъждане на фактическите обстоятелства отнасящи се до определяне на задълженията за ЗОВ за 2011 г. съдът е извършил преценка на доказателствата относно дейността на ЕТ и извършени доставки на ревизираното лице при съобразяване с потвърдената част на ревизионния акт за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Във връзка с данъчното задължение за доходите от дейността като ЕТ по този текст е определено годишно задължение в размер на 606, 38 лева. Съгласно заключението на експертизата, приета и неоспорена в съдебно заседание, не следва да се начисляват допълнителни ЗОВ. В обстоятелствената част на експертизата, на която съдът е основал направеният извод данъчният финансов резултат е 5 510, 76 лева, а ЗОВ – 1 468, 21 лева. Тези данни, следващи от доказателствата, формират годишна данъчна основа от 4 042, 55 лева и следващата от това сума на годишно данъчно задължение от 606, 38 лева. Въз основа на доказателствата правилно е прието, че размерът на ЗОВ е определен съобразно приложимия закон. Решението е правилно. Настоящата инстанция изцяло споделя развитите аргументирани съображения от първоинстанционния съд. За ревизирания период Ж. Ахмед е упражнявала трудова дейност като едноличен търговец ЕТ "Руши-Шанс-Ж. Ахмед", [населено място], а именно производство и продажба на закуски и други тестени изделия и продажба на безалкохолни напитки и други стоки. Въз основа на потвърдената част от РА за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за доходи получени от дейност като едноличен търговец за отчетен период 2011 г. в размер на 606, 38 лева съдебно-счетоводната експертиза потвърждава, че са начислени задължителни осигурителни вноски, които са приспаднати от данъчния финансов резултат и е получена общата годишна данъчна основа, която е обложена с 15 % данък и е получено годишно данъчно задължение в размер на 606. 38 лева, в който случай не следва да се начисляват допълнителни ЗОВ, а само лихва до дата на издаване на РА. В този смисъл направените от ревизионния орган констатации за дължимост на вноските в претендирания размер са необосновани. В тежест на този орган е да установи по безспорен начин, че недостигът поради превишение на разходите над доходите са от трудова дейност по смисъла на чл. 4, ал. 3, във вр. с чл. 6, ал. 2 и 8 и чл. 10 от КСО. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, действаща за периода, не съдържа презумпция, че недостигът следва да се приеме като резултат от трудова дейност и поради това се дължат осигуровки и за тези суми. Доказателствената тежест е за приходния орган, което не е доказано в казуса. Въз основа на доказателствата обосновано е прието, че размерът на ЗОВ е определен правилно. Наведените доводите в касационната жалба, че заключението по експертизата не кореспондира със събраните доказателства са неоснователни, а освен това са недопустими в настоящото производство, тъй като по същество са оспорване на експертизата. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо. Съдът правилно е приел според влязлото в сила решение на АС-Пловдив за отчетната 2011 г. е налице годишно данъчно задължение за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, в размер на 606. 36 лева. Същото е резултат от определената обща годишна данъчна основа - 4 042. 55 лева, която е съобразена с размера на ЗОВ – 1 448. 21 лева, който е изваден от данъчния финансов резултат – 5 510. 76 лева. Обосновано се е позовал на заключението на приетата експертиза, че при тези данни не следва да се начисляват допълнителни ЗОВ, поради което определените с РА допълнително ЗОВ в общ размер на 4 566. 46 лева следва да бъдат коригирани в посока намаление или РА следва да бъде отменен за разликата от 1 468, 21 лева до 4 178. ЗЗ лева тоест за сума в размер на 2 710. 12 лева. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Върховният административен съд, шесто отделение