Решение № 8890 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 722/2009 г.

Решение № 8890 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 722/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Родис" ООД - гр. Варна, представлявано от управителя Светослав Петров Станиславов, против решение № 1524/17.11.2008 г., постановено по адм. дело № 1342/2008 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против акт за прихващане или възстановяване № 804950/3.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания акт относно извършеното прихващане на сумата 6, 84 лв. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Родис" ООД гр. Варна против акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 804950/3.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 224/19.05.2008 г. на вр. и. д. директор на дирекция "ОУИ" гр. Варна, в частта, с която е извършено прихващане на подлежащи на възстановяване от Националната агенция за приходите суми с дължимите от дружеството суми за данъци в размер общо на 6, 84 лв. от декларирания ДДС за възстановяване в размер на 366, 60 лв. по СД за ДДС за данъчни периоди м. 11/2005 г., м. 02/2006 г. и м. 01/2008 г. За да постанови това решение съдът е приел, че при извършената проверка на дружеството, въз основа на подадено от него искане за прихващане или възстановяване на сумата 366, 61 лв., представляваща надвнесен ДДС по подадени справки.-декларации по ДДС за м. 01/2008 г., 02/2006 г. и 11/2005 г., е установено, че по данъчно-осигурителната сметка на лицето има задължение за данък върху доходите по декларация за периода м. 08/2007 г. с остатък 6, 20 лв. и лихва от 0, 44 лв. и лихва върху вноски за здравно осигуряване за периода м. 01/2008 г. в размер на 0, 20 лв. Безспорно е установено, че извършеното плащане от дружеството на данък по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 138 лв. за м. 08/2007 г. е с 6, 20 лв. по-малко от дължимата и декларирана сума, която е 144, 20 лв., както и че е възникнало основание за начисляване на лихвата от 0, 44 лв. върху това задължение. Съдът е посочил, че съгласно чл. 38, ал. 4 ЗОДФЛ (отм.) работодателят има задължение да преизчисли окончателно данъка, като в случай на надвнесен данък може да поиска неговото прихващане по реда на чл. 128 и чл. 129 ДОПК, което в случая не е направено с подаването на искането за прихващане или възстановяване от 11.03.2008 г. Прихващането не настъпва автоматично, независимо от наличието на насрещни вземания на държавата и данъчните субекти, а е опосредено от волеизявлението на правоимащия. Наред с това твърдяното надвнасяне на ДОД през 2005 г. не е предмет на искането, поради което за органа по приходите не е било налице задължение да го вземе предвид. Съдът е приел жалбата за неоснователна и относно начислената лихва за забава на вноската за здравно осигуряване, по съображения, че лицето е имало възможност да подаде коригираща декларация без ограничение във времето. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че "Родис" ООД е подало искане за прихващане или възстановяване с вх. № 15184/11.03.2008 г., в което е поискал да му бъдат възстановени суми, както следва: по справка-декларация (СД) по ЗДДС за м. 01/2008 г. - в размер на 324, 11 лв., по СД за м. 02/2006 г. - 41, 88 лв. и по СД за м. 11/2005 г. - 0, 62 лв. В постановения акт за прихващане или възстановяване, предмет на обжалването пред административния съд, е прието, че действително е налице ДДС за възстановяване за посочените периоди и в посочените размери (единствено за данъчен период м. 11/2005 г. е прието, че сумата за възстановяване е 0, 61 лв., а не както е претендирана - 0, 62 лв.). При проверката е установено, че лицето не е внесло пълния размер на данъка върху доходите съгласно декларация за периода 1.08.2007 г. - 31.08.2007 г., като е внесло по-малко 6, 20 лв. Поради невнасянето на това задължение в срок е изчислена лихва в размер на 0, 44 лв. Освен това е установено, че върху задължение за здравни осигуровки за м. 01/2008 г. се дължи лихва в размер на 0, 20 лв. В резултат на това е прието, че лицето има непогасени публични задължения общо в размер на 6, 84 лв., които са прихванати от установените суми за възстановяване общо в размер на 366, 60 лв. и е постановено възстановяване на сума в размер на 359, 76 лв. Основното възражение на касатора е, че неправилно е извършено прихващане със сумата 6, 20 лв. от данъчен период м. 08/2007 г., тъй като е имал надвнесена сума за авансов данък за ДОД през м. 11/2005 г. в размер на 6, 49 лв. и е извършил прихващането на основание чл. 49, ал. 6 и ал. 7 ЗДДФЛ. Това възражение е неоснователно, тъй като както правилно е приел първоинстанционният съд, прихващането на надвнесени или недължимо събрани суми с подлежащи на внасяне задължения не настъпва автоматично при възникване на насрещните задължения, а е необходимо да бъде издаден съответен акт, с който да бъде извършено прихващането. В случая не е направено искане за прихващане или възстановяване на тази сума към възникване на задължението, нито впоследствие с подаването на искането, по което е издаден обжалвания пред съда АПВ. Неправилно касаторът навежда доводи от института на прихващането по гражданското право, тъй като режимът на прихващане по данъчното право е различен и предполага издаване на съответния акт от компетентния орган по приходите след извършване на проверка дали претендираните за прихващане или възстановяване суми действително съществуват и подлежат на прихващане или възстановяване. След като в случая не е направено такова искане по реда на чл. 128 и сл. ДОПК, то не съществува задължение за приходната администрация да го направи служебно, още повече че сумите които са претендирани за прихващане или възстановяване са посочени конкретно в подадената искане и надвнесената сума от м. 11/2005 г. не е сред тях. Неправилно касаторът твърди, че е имал право сам да извърши прихващането на основание чл. 49, ал. 6, и ал. 7 ЗДДФЛ. Разпоредбата на ал. 6 касае случаите, при които годишния размер на данъка за доходи от трудови правоотношения е по-нисък от размера на данъка, който е удържан авансово от работодателя. Тази хипотеза не е била налице в случая, тъй като не става въпрос за годишно преизчисляване на данъка и за възстановяването му на работниците от работодателя. Разпоредбата на чл. 7 също е неприложима, тъй като се отнася до случаите на възстановяване на данъка по ал. 6. Предвид това, правилни са изводите на съда, че не е настъпило прихващане на сумата от 6, 20 лв. към момента на възникване на това задължение с надвнесена сума от м. 11/2005 г. Поради невнасянето на посочената сума от 6, 20 лв. в срок, правилно е изчислено задължение за лихви върху нея в размер на 0, 44 лв. и тези суми са прихвани от претендираните за възстановяване суми. Относно извършеното прихващане с изчислената лихва в размер на 0, 20 лв. върху невнесено в срок задължение за ЗЗО за м. 01/2008 г., жалбата също е неоснователна, тъй като жалбоподателят не е доказал, че задължението му е внесено в срок. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение