Решение № 62 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2627/2011 г.

Решение № 62 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2627/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Младена Любенова Петрова - Гечева против решение № 4457 от 29.12.2010 г. по адм. дело № 4162/2010 г. на Административен съд - София град, с което жалбата на Гечева против заповед № 242-2282/12.05.2010 г. на директора на Регионална служба "Военна полиция" - София, с която на основание чл. 242, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) й е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, тъй като не е взето предвид обстоятелството, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което оспорената заповед да бъде обявена за нищожна или да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед не е нищожна и не са налице основания за нейната отмяна. Заповедта е постановена от компетентния съгласно чл. 137, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) орган. Според цитирания текст дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за кадрова военна служба или от длъжностни лица с една степен по-ниска. В случая жалбоподателката е назначена на длъжност изпълнител в Първи сектор на отдел "Контрол и охрана" в Регионална служба "Военна полиция" - София. Последното формирование е регионална структура на служба "Военна полиция" (чл. 1, ал. 3 от Закона за военната полиция), която се ръководи от директор, непосредствено подчинен на директора на служба "Военна полиция" съгласно чл. 12, ал. 2 от Правилника за структурата и организацията служба "Военна полиция" (отм.). Тъй като директорът на служба "Военна полиция" е овластен изрично да прекратява договорите за кадрова военна служба с военнослужещите в подчинената му служба (т. 2.1 от заповед № ОХ-187/30.03.2010 г. на министъра на отбраната на Република България), следва да се приеме, че същият има право да налага дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" (чл. 137, ал. 5 от ППЗОВСРБ), а такова право по силата на същия текст има и директорът на Регионална служба "Военна полиция" - София, който му е непосредствено подчинен. В случая оспорената заповед е издадена от заместник - директора на Регионална служба "Военна полиция" по време, през което последният замества директора съгласно заповед № ВП-2182/04.05.2010 г. През посочения в заповедта период заместникът изпълнява всички правомощия на титуляра в пълен обем, включително и правомощията на дисциплинарнонаказващ орган в нормативно установените хипотези. Поради това следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 137, ал. 5 от ППЗОВСРБ орган и не е нищожна, а доводите на подателя на касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. Законосъобразно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в предвидената в чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена след като в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ директорът на регионална служба "Военна полиция" - София назначава служебна проверка, като определя комисия, чиито членове са кадрови военнослужещи с по - високо звание от това на проверяваната (протокол от извършената служебна проверка). Спазени са и изискванията на 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ - комисията изготвя протокол със съдържанието, посочено в цитирания текст, в който отразява направените констатации (протокол от 30.04.2010 г.). След приключване на проверката директорът на регионалната служба провежда беседа с военнослужещата, при която запознава Гечева със събраните от комисията доказателства, които дават основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност и приема писмените й обяснения, за което е съставен протокол, подписан от участвалите и от Гечева без възражения. С това са изпълнени и изискванията на чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ - беседата е проведена от длъжностното лице, назначило проверката, поради което възраженията, на касатора за допуснати съществени процедурни нарушения при провеждането на беседата са неоснователни. Изводът на съдебния състав, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания за това също е законосъобразен. Жалбоподателката е санкционирана с дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" след като от събраните по делото доказателства е установено, че същата отказва да изпълнява служебните задължения на длъжността "изпълнител в бюро "Пропуски" на отдел "Охрана на обекти" в Регионална служба "Военна полиция" - София, където е командирована от 23.04.2010 г. до 22.06.2010 г. (заповед № 242-1922/22.04.2010 г.). При тези данни правилно Административният съд - София град приема, че от страна на Гечева е допуснато нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по военна служба. Поведението на жалбоподателката, установено от събраните по делото доказателства, е в противоречие и с нормата на чл. 110, т. 4 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, която изисква при изпълнение на служебните задължения военнослужещите да проявяват отговорност, дисциплинираност и самодисциплина, като се подчиняват на всички законно отдадени заповеди и разпореждания. В случая отказът на служителката да изпълнява служебните задължения, демонстрираната незаинтересованост към заповедите и инструкциите, уреждащи изискванията за длъжността, която е командирована да изпълнява, са в разрез с основните функции на военната служба, свързани с подготовка и осъществяване на въоръжената защита на страната. Поради това неизпълнението на задълженията по служба от страна на военнослужещ застрашава функционирането на отбранителната система на страната, реда и организацията на военната служба, която се основава на дисциплина и строга субординация и следва да бъде санкционирано по съответния ред, независимо от свързаните с това поведение конкретни последици. Следователно правилен и в съответствие с посочените правни норми е и крайният извод на Административен съд - София град, че предпоставките за ангажиране на отговорността на жалбоподателката са изпълнени и правото на дисциплинарнонаказващия орган да наложи дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" е упражнено съобразно закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е законосъобразен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,