Решение № 5370 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2017 г.

Решение № 5370 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Р. против Решение № 28 от 01.11.2017 г. по адм. дело № 349/2017 г. на Административен съд Р., с което е отменено по жалба на В. Т. Т., Решение № 2153-17-153 от 17.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Р., потвърждаващо Разпореждане № 4709115322 от 01.07.2017 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ - Р., с което е преизчислена личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО. Преписката е върната на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, гр. Р. за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона. Касаторът - директор на ТП на НОИ - Р., поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна атакувания съдебен акт. Ответникът - В. Т. Т., не изразява становище по подадената касационна жалба. Прокурорът на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно, и поради това следва да бъде оставено в сила. Върховния административен съд, шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество и на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Р. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Р. е Решение № 2153-17-153 от 17.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Р., с което е отхвърлена жалбата на В. Т. Т. и е потвърдено Разпореждане № 4709115322 от 01.07.2017 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ - Р.. С процесното разпореждане на основание § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и ПМС № 116/22.06.2017 г. е преизчислена получаваната от жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като същата е определена в размер на 257,39 лв. Този размер съвпада с размера, който пенсията е имала преди преизчисляването й съобразно Разпореждане № 4709115322/01.07.2016 г. От фактическа страна е установено, че на В. Т. Т. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 07.03.2005 г. за определени 52 % трайно намалена работоспособност. За периода от отпускане на пенсията до произнасянето на пенсионния орган са последвали множество преизчисления и индексации, за които са представени доказателства по преписката. С разпореждане № 104/16.11.2007 г. на В. Т. е отпусната и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която обаче е спряна поради факта, че размерът й е по-неблагоприятен от размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Съгласно чл. 100, ал. 1 от КСО пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. С разпоредбата на § 53, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) действието на цитираното правило на чл. 100 е дерогирано за периода от 2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1,5. На осн. § 53, ал. 2, изр. I от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение второ. С Разпореждане № 47091155322/01.07.2017 г., пенсионният орган е изчислил един "основен" размер на пенсията, определен към датата на отпускането й, върху който е приложил последвалите във времето индексации (увеличения със съответния коефициент). "Основният" размер на пенсията е изчислен при прилагане на индивидуален коефициент 1,051, месечен осигурителен доход за периода м. март 2004 г. - м. февруари 2005 г. (12 месеца преди месеца на отпускане на пенсията) - 313,00 лв. и зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 35 години, 1 месец и 22 дни и след тази дата - 1 г., 8 месеца и 15 дни. Разпореждането е атакувано от В. Т. по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия орган, като жалбоподателят е посочил, че личната му пенсия не е изменена във връзка с обявеното преизчисляване на пенсиите от 01.07.2017 г. При осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ - Р. не е уважил сезиралата го жалба, като е аргументирал получения като краен резултат размер на пенсията след като е направил подробно разграничение между преизчисляването по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО от 2015 г. и осъвременяването по чл. 100 от КСО. Посочил е, че в първия случай се извършва ново изчисляване на пенсията в предвидените в нормата хипотези, а не се увеличава стария размер на пенсията с определен коефициент. Правилно първоинстанционният съд е приел тези доводи за обосновани, но също така съдът счита, че е налице неправилност на първоначално изчисленият размер на пенсията, преди извършеното последващо изчисление. Несъответствието се изразява в това, че като основен параметър при новото изчисляване на пенсията е използван месечният осигурителен доход за периода от 12 месеца преди месеца на отпускане на пенсията, а именно това е периодът от месец 03.2004 г. до месец 02.2005 г., който месечен доход е в размер на 313,00 лв. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и нарушения на материалния закон, са неоснователни. Първоинстанционният съд е постановил решението си след обоснована преценка на събраните доказателства и тяхната относимост към приложимата правна уредба, при което правилно е приложил материалният закон. Съгласно чл. 76 от КСО доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 2 се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. От своя страна средномесечният осигурителен доход по чл. 70, ал. 2 от КСО всъщност е средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията. В случая правилния доход е средномесечният осигурителен доход за 2007, а не този за 12 месеца преди месеца на отпускане на пенсията. Цитираните норми определят общото (принципно) правило за изчисляване на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване. В същото време обаче са налице законови норми, които предвиждат изключение от това правило . Такава е разпоредбата на § 7а от ПЗР на КСО (нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.), според която пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2007 г., се преизчисляват от 1 октомври 2008 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2007 г. - 398,17 лв., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70, 75 и 79. Преизчисляването на пенсиите по ал. 1 се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето. В конкретния случай, при преизчисляването на пенсията на Т. с оспореното разпореждане пенсионният орган неправилно е използвал средномесечният доход за периода от м. 03.2004 г. до м. 02.2005 г. (313,00 лв.), вместо средномесечният доход за 2007 г. (398,17 лв.), съобразно нормата на § 7а от ПЗР на КСО. Преизчисляването на пенсиите по ал. 1 се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето, именно какъвто се явява настоящия случай. Н. Т. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 07.03.2005 г. за определени 52 % трайно намалена работоспособност. Изложеното обуславя правилността на преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесните административни актове. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ - Р. също е издал материално незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на пенсионния орган за продължаване на административното производство с коректни задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, Административен съд Р. е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,