Решение № 5072 от 12.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Индерприит Сингх, гражданин на Република Индия, подадена чрез упълномощен адв. Бъчварова, против решение 6404 от 02.11.2022г., постановено по адм. дело 3270/2022г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Индерприит Сингх, гражданин на Република Индия, против отказ за издаване на виза вид С за краткосрочно пребиваване в Република България, постановен на 07.03.2022г. от консул в Посолството на Република България в Делхи, Индия. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез адв. Бъчварова се развива тезата, че погрешно административният съд е приел наличието на всички законови изисквания за форма на административните актове, съгласно чл. 59 АПК. Счита, че целта на пътуването и условията на пребиваване от страна на заявителя са доказани. Намира, че ако административният орган е имал съмнение относно наличието на предпоставките за издаване на исканата виза е следвало да укаже на заявителя да ги обоснове, а не директно да постанови отказ. Твърди, че съдът необосновано е приел наличие на материалноправните предпоставки за постановения отказ, на базата на предположения и тълкуване волята на административния орган. Претендира отмяна на решението на Административен съд София - град, както и на процесния незаконосъобразен административен акт, като моли преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението със задължителни указания по прилагането на закона. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции с представен списък за тях. Ответникът консул в посолството на Република България в Делхи, Индия, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото обосновано АССГ е приел, че няма нарушение на изискването за мотивиране на акта, изразяващо се в позоваване само на законовите разпоредби на чл. 10 ал. 1 т. 17 и 24 ЗЧРБ, без да е налице яснота относно фактическите основания за прилагането им, тъй като същият съдържа всички реквизити съобразно стандартния образец по Приложение 7 към НУРИВОВР, а фактическите основания за издаването му са изложени в писмо изх. Ко-34-60/23.02.2022 г., изготвено от завеждащия консулската служба на посолството на Република България в Делхи, Индия, с което е изпратена телеграма до МВнР-КО. Според участващия по делото прокурор са неоснователни оплакванията на касатора за допуснати от административния орган процесуални нарушения, включително на чл. 21, т. 8 от Регламент (ЕО) 810/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г., тъй като съгласно последната разпоредба при разглеждането на заявлението за виза консулствата или централните органи могат в надлежно обосновани случаи да проведат интервю или да поискат допълнителни документи, което обаче е правна възможност, а не задължение на органа и същото следва да бъде упражнявано при липсата на достатъчна информация, която да послужи за мотивирано произнасяне по заявлението, каквато нужда в настоящия случай не е налице. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, настоящият съдебен състав, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 6404 от 02.11.2022г. е отхвърлена жалбата на Индерприит Сингх, гражданин на Република Индия, против отказ за издаване на виза вид С за Република България, постановен на 07.03.2022г. от консулско длъжностно лице в посолството на Република България в Делхи, Индия. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентния за това адм. орган, съобразно чл. 9г, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Относно възражението на жалбоподателя, че не е спазено изискването за форма на акта, съдът посочил, че отказът е обективиран върху стандартен формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза и съдържа реквизитите по Приложение 7 към Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР). В този формуляр са вписани съответните разпоредби от приложимия нормативен акт чл. 10, ал. 1, т. 17 и 24 ЗЧРБ, има и кратко описание, възпроизвеждащо текста на разпоредбите, а фактическите мотиви се съдържат в писмо изх. Ко-34-60/23.02.2022г., което е неразделна част от административната преписка. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че са налице предвидените в чл. 10, ал. 1, т. 17 и 24 ЗЧРБ материалноправни предпоставки за отказ за издаване на виза на чужденец, тъй като, от една страна, представените от апликанта доказателства поставят неясноти относно условията за престоя му в страната, а от друга страна - пораждат основателни съмнения относно надеждността на направените от същия изявления. Въз основа на горното съдът е достигнал до извод за законосъобразност на постановения отказ, поради което е отхвърлил жабата на Индерприит Сингх. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователно оплакването за нарушение на изискването за мотивиране на акта, изразяващо се в позоваване само на законовите разпоредби на чл. 10, ал. 1, т. 17 и 24 ЗЧРБ, без да е налице яснота относно фактическите основания за прилагането им. Процесният отказ съдържа всички реквизити съобразно стандартния образец по Приложение 7 към НУРИВОВР, а фактическите основания за издаването му са изложени в писмо изх. Ко-34-60/23.02.2022г., изготвено от завеждащия консулската служба на Посолството на Република България в Делхи, Индия, с което е изпратена грама до МВнР-КО. В писмото са изложени данни за група от 40 индийски граждани, сред които Индерприит Сингх, подали заявления за издаване на визи за краткосрочно пребиваване с цел туризъм. Посочено е, че организатори на пътуването са Травелинг Хорс ЕООД, от българска страна, и индийската фирма Gill z Group Еducation§Visa Services Private Limited. Последната е представила ваучер на фирма Травелинг Хорс ЕООД и хотелски резервации в хотел Новотел София, София за 09-11.03.2022г.; хотел Рамада - Пловдив за 11-13.03.2022г.; хотел Рига - Русе за 13-14.03.2022г. и хотел Pullman - Букурещ за 14-17.03.2022г. В издадения ваучер е описано, че екскурзията започва от летище София на 09.03.2022г. и приключва на летище Букурещ на 17.03.2022г. Представени са и резервации на самолетни билети по маршрут Делхи-Дубай-София-Доха-Делхи, с отпътуване на 09.03.2022г. и връщане на 18.03.2022г., с полет от летище София за Доха. В писмото е отбелязано също, че апликантите са представили график за друга екскурзия, състояла се през месец ноември 2021г., по маршрут София-Пловдив-Банско-София, в която не са участвали. Посоченото писмо ведно с формуляра, обективиращ отказ за издаване на виза вид С, са представени по делото като част от административната преписка по издаване на административния акт. При съобразяване с Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него в друг документ, изходящ от същия орган, съдържащ се в административната преписка, константна е съдебната практика, че е допустимо мотивирането на акта чрез препращане към други документи. Ето защо е неоснователно оплакването на касатора за неправилна преценка относно наличието на фактически и правни основания за издаване на отказа. Законосъобразни са и изводите на първостепенния съд, че оспореният отказ е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми. Условията и редът, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България, са регламентирани в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Едно от изискванията за влизане в страната на чужденец, който не е гражданин на ЕС, е да притежава виза, какъвто е настоящият случай. Видовете визи, посочени в чл. 9а ЗЧРБ, се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България чл. 9г ЗЧРБ и чл. 10, ал. 1 НУРИВОВР. Целта на въведения разрешителен режим по отношение на влизането и пребиваването в РБ на чужденци граждани на трети страни, е свързана преди всичко с националната сигурност. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 - т. 26 ЗЧРБ са регламентирани фактически основания, при наличие на които компетентните органи са овластени да откажат издаване на виза или влизане в страната на чужденец. В оспорения адм. акт ответникът е визирал две от тях. Процесният отказ е постановен на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 ЗЧРБ, тъй като е прието, че чужденецът не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит, както и че са налице основателни съмнения относно надеждността на направените от чужденеца изявления. Първоинстанционният съд обосновано е приел за осъществена хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, като се е позовал на констатираното разминаване между посоченото в резервациите за самолетни билети летище, от което жалбоподателят е следвало да отпътува /София/, и посоченото във ваучера /Букурещ/. Освен това, в заявлението си апликантът е отбелязал, че се касае за второ пътуване, като е приложил график за друга екскурзия по маршрут София-Пловдив-Банско-София, състояла се през месец ноември 2021г., в която не е участвал. Последното обстоятелство правилно е квалифицирано, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, като основание за отказ по чл. 10, ал. 1, т. 24 ЗЧРБ. Налице е несъответствие в информацията за планираната екскурзия, ваучер, самолетни билети, посочена и стара такава, в която лицето не е участвало. Констатираните в административното производство обстоятелства, послужили като фактически основания за постановения отказ, не са опровергани чрез насрещното доказване от страна на жалбоподателя. От него не са ангажирани доказателства, обосноваващи причините за установеното разминаване между заявения маршрут на пътуването и представените резервации за самолетни билети, съответно не е доказано, че за жалбоподателя заявеното пътуване в страната е повторно или първото не се е състояло и е било отложено по някаква причина. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуалния нарушения от компетентния орган, включително несъобразяване с чл. 21, т. 8 от Регламент (ЕО) 810/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността /Регламент (ЕО) 810/2009г./. Според посочената разпоредба, при разглеждането на заявлението консулствата или централните органи могат в надлежно обосновани случаи да проведат интервю с кандидата и да поискат допълнителни документи. Събирането на допълнителни данни, а при необходимост и доказателства от заявителя за виза /апликанта/ е правна възможност, а не задължение за административния орган. Това правомощие следва да бъде упражнявано в случаите, в които за разглеждането на конкретното заявление не е налична достатъчна информация, включително такава, с която органът се е снабдил по служебен път, както и не са представени документи, които да послужат за мотивирано произнасяне. Конкретната хипотеза обаче не е такава, защото в адм. преписка се съдържа цялата относима документация, без да е налице необходимост да бъдат изяснявани други факти и обстоятелства от самия заявител или същият да представя други документи. От приобщената към административната преписка дипломатическа кореспонденция безспорно се установява, че заявеният план за туристическо пътуване съдържа не просто неясноти, а съществени разминавания спрямо декларираната от чуждия гражданин цел туризъм на пътуването. Поради това касационният съдебен състав счита, че при издаване на обжалвания отказ не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 7, ал. 2, чл. 9, ал. 2 и чл. 35 АПК. Нещо повече преценката на административния орган е съобразена с разпоредбата на чл. 21, т. 7 от Регламент (ЕО) 810/2009 г., според която разглеждането на заявлението се основава главно на автентичността и надеждността на представените документи, както и на истинността и надеждността на направените от кандидата декларации. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед на изхода на спора, релевираното от касатора искане за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответната страна не претендира разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,