Решение № 7418 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14767/2017 г.

Решение № 7418 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14767/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП / - В. Т. при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП / - В. Т. против решение № 411/08.11.2017 г. на Административен съд - В. Т. /АСВТ/, постановено по адм. дело № 237/2017 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-04000416000035-091-001/11.01.2017 г., поправен с РАПРА № П-04000417004262-003-001/16.01.2017 г., издадени от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - В. Т., потвърден с решение № 70/24.03.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1210 лв. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 2508 лв. Ответникът по касационната жалба - "Фарма дистрибюшън" ООД гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител адв. Евтимов, в писмен отговор и становище по съществото на спора, оспорва същата и заявява претенция за присъждане на направените разноски, за което представя списък и доказателства за плащане. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Предмет на делото е и частна жалба, подадена от Директор дирекция "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП срещу определение № 435/23.11.2017 г., постановено по адм. Дело № 237/2017 г. по описа на АСВТ, с което е изменено решението в частта за разноските като са увеличени с 1000 лв. Основателността на тази жалба се оспорва във възражение от ответната страна. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № Р-04000416000035-091-001/11.01.2017 г., поправен с РАПРА № П-04000417004262-003-001/16.01.2017 г., издадени от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - В. Т., потвърден с решение № 70/24.03.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. Със същия не е признато упражненото от "Фарма дистрибюшън" ООД право на приспадане на ДДС в общ размер 24 123,77 лв. за данъчните периоди м. март, м. април и м. май 2015 г. по 4 фактури, издадени от "Мегафарма" АД, по 2 фактури, издадени от ЕТ "Аптека 7-С. Т.-А. Ганева", по 1 фактура, издадена от "Чирита" ЕООД и 1 фактура, издадена от "Епал комерс 2010" ЕООД, с предмет доставки на лекарствени средства. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 6 ЗДДС с мотиви за липса на реално осъществени доставки. Начислени са и лихви за забава. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Първостепенният съд правилно е приел, че ревизионното производство е повторно, възложено със ЗВР, издадена от надлежно оправомощен орган, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, посочени в чл. 19, ал. 2 ДОПК в приложимата му редакция - от възложилия ревизията и от ръководителя на ревизията, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в ревизионното производство. Издаден е и РАПРА, който не е обжалван отделно и е влязъл в сила. За да отмени РА, съдът е обосновал изводи за неговата материална незаконосъобразност, приемайки, че в процесния случай са установени всички условия и предпоставки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по всички процесни фактури, налице са данъчни събития - прехвърляне на право на собственост върху стоки, данъкът се явява начислен правомерно. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, събрал е всички относими доказателства - писмени и гласни, както и доказателствени средства- съдебно-счетоводна експертиза, и като се е позовал на тях, обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до обоснован извод за наличие на реално извършени доставки и оттам за незаконосъобразност на обжалвания пред него ревизионен акт. Приел е за доказана автентичността на подписите на оспорените по реда на чл. 193 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК от ответника писмени документи -приемо-предавателни протоколи, опис и складова разписка. Така постановеното решение е правилно. Процесните фактури са издадени от "Мегафарма" АД, ЕТ "Аптека 7- С. Т.- А. Г.", "Епал комерс 2010" ЕООД и "Чирита" ЕООД на РЛ - "Фарма дистрибюшън" ООД във връзка с доставки на стоки - лекарствени средства. Лекарствените средства са индивидуализирани чрез тяхното наименование, партиден номер, срок на годност, брой дози, таблетки, капсули в опаковка, количество опаковки, единична и обща цена. Фактурите са подписани от съставител от името на доставчика и получател от името на дружеството получател. Към всяка фактура е приложен приемо-предавателен протокол, съдържащи вкл. дата и място на предаване на стоките и адрес на търговския обект. Обосновани са изводите на съда, че от анализа на събраните писмени доказателства, от ССчЕ и от свидетелските показания, се достига до извод, обратен на направения от приходните органи, които са счели, че не е налице индивидуализация на стоките поради липса на приемо-предаване или негодност на протоколите за това, поради липса на стокова наличност и оттам на възможност на доставчиците да прехвърлят права върху фактурираните стоки. Направено от съда относимо позоваване на задължителната практика на СЕС по дела С-320/88, т. 7, С-494/12, т. 20 и др. и оттам правилно е прието, че наличието на наличности при доставчиците, обезпечаващо юридическата възможност за прехвърляне на собствеността върху стоки е ирелевантна спрямо относимото за целите на данъчното облагане по ЗДДС фактическо приемо-предаване на стоки, което е от значение за настъпване на данъчно събитие или т. нар. реалност на доставката. Отчетено е липсата на нормативно установена предпоставка за възникване и упражняване правото на данъчен кредит - произход на стоката. За целите на данъчното облагане по ЗДДС правилно съдът е изследвал относимите предпоставки - приемо-предаване на стоките - от значение, както за индивидуализацията и отделянето им от рода, така и за фактическото им преминаване при получателя, което предпоставя възможността за използването на стоките за целите на икономическата дейност, развивана от получателя, в случая - РЛ. Приемането и предаването на лекарствата по фактурите, издадени от четиримата доставчика се доказва по силата на писмените доказателства, свидетелските показания и заключението на ССчЕ. Установено е счетоводното отразяване на стоките, като количества и видове, както и механизма на доставяне и транспорта, вкл. въз основа на ССчЕ и гласните доказателства - св. Д., Д. и Т. Обосновано е прието от съда, че оспорването на писмените доказателства, за които е открито производство по реда на чл. 193 ГПК вр. с чл. 144 АПК, е ненадлежно проведено. Отделно от това, законосъобразно е прието от съда, че оспорването, дори и да е било надлежно проведено, е ирелевантно /безпредметно за спора/ тъй като всички фактури са отразени в отчетните регистри по ЗДДС на доставчиците и получателя, т. е. налице е неоспорване на сделките по смисъла на чл. 301 ТЗ поради което без значение е авторството на лицата, подписали се за предаване и приемане на стоките. На следващо място, от значение за възникване на правото на признаване на данъчен кредит е установената реализация на получените фактурирани стоки при получателя. Видно от заключението на ССчЕ и с оглед вида на воденото аналитично счетоводство при РЛ е, че получените лекарствени средства от четиримата доставчика са използвани за последващи облагаеми доставки на дружеството т. е. за целите на неговата икономическа дейност. С оглед направените в касационната жалба оплаквания на приходните органи, следва да се отбележи неоснователността на същите. Няма процесуална пречка писмените доказателства да се представят в хода на съдебното производство и въз основа на тях да се правят релевантни за спора изводи, независимо от непредставяне на тези документи в хода на ревизионното производство. По съществото на спора и от гледна точка на установяване на материално-правните предпоставки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, не е релевантно наличието или липсата на издадени разрешения или лицензи на доставчиците за търговия с лекарствени средства. Това обстоятелство има значение за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицата, но не и за целите на облагането по ЗДДС. П. първоинстанционният съд не е споделил доводите за допуснати данъчни злоупотреби от РЛ, тъй като доводите за това за посочени бланкетно и не са подкрепени с конкретни факти и обстоятелства, не е установено с конкретни доказателства или доказателствени средства наличието на данъчна измама или знанието на РЛ, в т. ч. на неговите представляващи за участие в данъчна измама. С оглед така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното първоинстанционно решение на Великотърновския административен съд за правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят уговорените, претендирани и сторени за касационното производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение -1560 лв. съгласно списък и заверени копия от фактура и платежно нареждане. По частната жалба на директор дирекция "ОДОП". Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и като такава е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оглед изхода на спора и приетата по-горе неоснователност на касационната жалба разноските на жалбоподателя се дължат в целия претендиран от него размер, при наличие на доказателства за сторени разноски именно в общ размер от 2210 лв. Не е правено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но са верни и изводите на първоинстанционния съд, че размерът на възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на спора. Неоснователно е възражението за неправилно включване на размера на платеното ДДС. Т. сума е заплатена от страна и за нея представлява сторени разноски, поради което подлежи на възстановяване от бюджета на приходните органи. Бъдещата вероятност за възстановяване на платения данък е ирелевантна за спора, който приключва с постановяване на съдебния акт. Частната жалба е неоснователна, обжалваното с нея определение е правилно и като такова се оставя в сила Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК / вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение