Решение № 6672 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6788/2015 г.

Решение № 6672 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6788/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. К. Т. срещу решение № 12 от 23.02.2015 г., постановено от Административен съд Стара Загора - VI състав по адм. д. № 251/2014 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 02-240-6500/3146 от 08.04.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", което по подаденото от Ж. К. Т. общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. с УИН 24/220410/43621, се отказва: 1. финансово подпомагане в размер на 6 536.64 лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП); 2. финансово подпомагане в размер на 204.16 лв. по Схемата за национални доплащания на площ /на хектар земеделска земя/ (СНДП) и 3. финансово подпомагане в размер на 5374.15 лв. по Схемата за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1). Съдът е потвърдил оспореното уведомително писмо. За да стигне до правен извод за законосъобразност, съдът приема, че изключването на площи като недопустими поради неподдържането им в добро земеделско е законосъобразно. Изключените участъци са такива, които не са обработени или са били заети с храсти, къпини, части от пътища, с битови отпадъци и др., като наличието на посочените фактически обстоятелства не е спорно по делото. Резултатът от проверката на място досежно културите, с които са заети БЗС, както и относно размера на допустимите за подпомагане площи, съответства на размера на недопустимите участъци поради неизползването на земеделската площ или неподдържането й в добро земеделско състояние. По отношение на този факт, съдът приема, че не се оспорва от жалбоподателката /съгласно изявлението на пълномощника й в съдебно заседание, проведено на 10.09.2014 г./ и съответства на резултата от извършената проверка на място. Второто основание за постановения отказ на финансово подпомагане по СЕПП и НР1, е наличие на застъпване на площи, което не е разрешено в полза на жалбоподателката. По отношение на застъпването за част от БЗС 18157-40-1-4, обхващащ част от имот № 101.26 по КККР, съответен на имот № 101026 по КВС за землището на гр. Гурково, което е в размер на 5.02, съдът приема, че представените от жалбоподателката договори за временно ползване на земеделска площ", сключени между нея, като ползвател и наследници на С. Д. П. не удостоверяват правно основание за ползване на конкретния очертан референтен парцел. Посочените три броя договори имат за предмет предоставяне на идеална част от поземлен имот № 101026 по КВС. Доколкото предметът на договорите е за идеална част от имота, точното местонахождение на предоставената за ползване част от имота, не може категорично да се обвърже с площта, предмет на застъпване. По отношение на конкуриращите документи, представени от земеделския производител И. З. С., съдът също приема, че е налице неяснота относно местонахождението и идентификацията на парцелите, предмет на договора, поради което и този договор не може да отстрани установеното застъпване за част от площта на имот № 101026 по КВС. При тази установеност, съдът приема, че законосъобразно за част от заявения БЗС 18157-40-1-4 /с площ от 5.02 ха/, е отказано финансово подпомагане поради установеното застъпване, което не отстранено в полза на кандидата или не е могло да бъде разрешено. По аналогични доводи, съдът приема, че застъпването, констатирано за част от БЗС 18157-40-1-3, което обхваща част от имоти № 000284 и 000372 по КВС за землището на гр. Гурково не е отстранено. По делото е установено по делото, че жалбоподателката и земеделския производител В. М. твърдят, че ползват застъпената част на основание договори за отдаване под наем на общински пасища, сключени с община Гурково. В тези договори обаче имотите - предмет на същите и посочени като отдавани под наем от Община Гурково, са обозначени като блокове за земеделски стопанства с двуцифрени номера, без данни за местоположението и площта на земеделските парцели, които да позволят идентифицирането им. Община Гурково е издала и на двамата заявители удостоверения, че са ползватели на имоти № 000284 и 000372 през стопанската 2009/2010 г. (изх. № 2664/04.10.2010 г. и изх. № 2745/11.10.2010 г.), поради което и на основание чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. са налице материалните предпоставки за постановяване на отказ. Съдът приема, че процента наддеклариране е правилно установен, поради което и на основание чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на ЕК законосъобразно е отказано изцяло финансиране по СЕПП и НР1. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, в частта с която съдът приема за законосъобразен отказа за финансово подпомагане по отношение два от заявените референтни парцели, за които е прието, че не е отстранено установеното застъпване. Касационният жалбоподател твърди, че по отношение на заявените имоти в БЗС 18157-40-1-4 застъпването е следвало да се разреши в нейна полза, тъй като само тя е представила надлежни документи за ползване. Тези доводи са неоснователни. Не се оспорва от касационния жалбоподател, че за удостоверяване на право на ползване по отношение на поземлен имот № 101026 по КВС на гр. Гурково са представени три договора за предоставено временно ползване на идеални части от поземления имот. Договорите са сключени с наследници на С. Д. П. и с тях е удостоверено предоставено право на ползване на идеална част общо по трите договора на 36,308 дка при площ на целия наследствен имот от 54,467 дка. Обоснован е правният извод на решаващия съд, че така удостовереното право на ползване в идеална част от целия имот не установява точни граници на заявения за подпомагане имот. Съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 3, б. б от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания, данните за идентификация на земеделските парцели в заявлението за подпомагане следва да включват местонахождението на парцела, определено върху картен материал от ИСАК. При удостоверено право на ползване по отношение на идеална част от имота не може да се идентифицира точната граница на референтния парцел. При извършеното пространствено сравняване на границите на заявените за подпомагане имоти е установено застъпване с имот заявен от друг земеделски производител - И. З. С., за който конкуриращия бенефициент също е представил доказателства за ползване - договор за наем, сключен с община Гурково. При липсата на точна идентификация на границите на идеалната част от целия имот, за която жалбоподателката е подала заявление за подпомагане, няма основание установеното застъпване да бъде разрешено в нейна полза. Непълна е и идентификацията на границите на имота, за който И. С. е представил доказателства за право на ползване. При това положение правилен е изводът на съда за законосъобразност на обжалвания отказ при наличие на предпоставките по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че мотивите на съда са относими към друго правно основание - непредставяне на документи, удостоверяващи право на ползване от конкуриращите заявители. Обоснован е правният извод на решаващия съд, че кандидатите са представили документи, удостоверяващи право на ползване, но поради липса на точно описание на границите на ползваните имоти, застъпването не може да бъде отстранено, поради липса на данни за идентификация на заявените парцели. В производството по оспорване на уведомителното писмо съдът не може и не се е произнесъл по действителността на представените договори за предоставено право на ползване. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че установеното застъпване за БЗС 18157-41-1-3 е следвало да бъде разрешено в нейна полза, тъй като само тя представя договор за ползване, сключен с община Гурково. Тези доводи се опровергават от събраните по делото писмени доказателства. В процедурата по отстраняване на установеното застъпване жалбоподателката е представила договор за ползване, сключен с община Гурково. Представено е и удостоверение от община Гурково - л. 56 от делото, с което е удостоверено, че жалбоподателката е очертала границите на заявения за подпомагане имот преди сключване на договора. Договора, с който е предоставено право на ползване на земеделския производител В. М. е сключен на 16.04.2019 г. и границите на този имот са очертани на 19.04.2010 г., поради което общината предлага застъпените 20 дка да бъдат отнети от Ж. Т. и да бъдат признати за подпомагане на Величко Михнев, който е очертал границите след сключване на договор № 20 от 16.04.2010 г. При тези писмени доказателства обоснован е правният извод на решаващия съд за наличие на основание за отказ от изплащане на финансово подпомагане за двойно заявен имот, за който застъпването не е отстранено при провеждане на процедурата по чл. 17 от Наредба № 5/2009 г. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане в писменото становище на ответника от 09.11.2015 г. касационният жалбоподател следва да заплати на ответника Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение