Решение № 11662 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6987/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ Евротур-К. Маринов, чрез процесуалния му представител адв. Ст. Атанасова срещу Решение 616 от 05.05.2025 г. по адм. дело 1182/2024 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично вземане /АУПВ/ 121 3А от 27.02.2024 г., издаден от председателя на Комисията за финансов надзор.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички негови възражения срещу оспорения АУПВ, в това число твърдението, че договорът за застрахователно агентство от 14.06.2007 г. е нищожен и се поддържа, че заявлението за вписване в публичния регистър на КФН е подадено от застрахователя ЗК ДСК Гаранция АД без знанието на ЕТ. На второ място, касаторът заявява, че за процесните 2018 г. и 2019 г. ЕТ не е извършвал дейност като застрахователен агент и не е реализирал премиен доход, поради което липсва основание за определяне на задължение за такса по чл. 27,ал. 1 КФН. На следващо място, счита за необоснован и неправилен извода на АССО за неоснователност на възражението на лицето за изтекла 5-годишна погасителна давност на основание чл. 171, ал. 1 ДОПК. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът председателят на КФН, чрез процесуалния си представител юрк. Герчева оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е и основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССО е бил Акт за установяване на публично вземане /АУПВ/ 121 3А от 27.02.2024 г., издаден от председателя на Комисията за финансов надзор, с който по отношение на ЕТ Евротур К. Маринов е установено публично вземане на основание чл. 27, ал. 7, изречение второ ЗКФН и чл. 27, ал. 5 ЗКФН, във вр. с чл. 166, ал. 1 ДОПК, във вр. с ред 35, т. I от раздел II Такси за осъществяване на общ финансов надзор от Приложение към чл. 27, ал. 1 ЗКФН за периода 01.01.2018 г. 31.12.2018 г. в размер на 500 лева ведно със законна лихва върху тази сума от 01.02.2018 г. до деня на окончателното плащане; за периода 01.01.2019 г. до 10.02.2019 г. в размер на 55,60 лева ведно със сума от 1,39 лева, съставляваща законна лихва за забава върху пълния размер на таксата за осъществяване на общ финансов надзор за 2019 г. до датата на прекратяване на договора, както и ведно със законната лихва за забава върху главницата от 11.02.2019 г. до деня на окончателното плащане.

От фактическа страна съдът е приел, че ЕТ Евротур К. Маринов е вписан в ТРРЮЛНЦ и същият притежава и качеството на застрахователен агент, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/.

По делото е приет договор от 14.06.2007 г., сключен между ЗК ДСК Гаранция АД /с настоящо наименование Групама Застраховане ЕАД/ и ЕТ Евротур К. Маринов. Налице е предизвестие от застрахователя за прекратяване на договора от 10.01.2019 г., съгласно което договорът е прекратен от 10.02.2019 г. Към договора между ЗК ДСК Гаранция АД и ЕТ е приложен сертификат, видно от който ЗК удостоверява, че ЕТ е присъствал на обученията на компанията, успешно е издържал изпитите, притежава необходимата професионална квалификация и има право да посредничи при продажбата на застрахователни продукти.

При тези данни е счетено от органа, че ЕТ е застрахователен агент и е адресат на разпоредбите на ЗКФН и поднадзорно лице на КФН.

След извършена от КФН проверка е прието за установено, че ЕТ Евротур К. Маринов е осъществявал дейност по застрахователно посредничество от името и за сметка на Групама Застраховане ЕАД на основание сключен договор за застрахователно посредничество от 15.06.2007 г. до 10.02.2019 г.

С Уведомително писмо по реда на чл. 26 АПК с изх. 38-01-97 от 07-06-2023 г. по отношение на дружеството е открито производство по издаване на АУПВ. За връчване на писмото е спазена процедурата по чл. 18 а, ал. 1 и 9 АПК, като същото се счита връчено на 09.02.2024 г. с оповестяването му на Интернет страницата на КФН и 7-дневният срок за възражения е изтекъл на 15.02.2024 г.

В срок до 22.02.2024 г. възражения срещу започналото административно производство не са депозирани, като няма и доброволно изпълнение.

Процесният АУПВ е издадена на 27.02.2024 г.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПВ е издаден от компетентен орган, след надлежно уведомяване на страната за започването на административното производство, в предвидената от закона писмена форма и при посочване на фактическите и правни основания за издаването му.

След анализ на доказателствата и приложимите към спора материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е обосновал извод, че за периода 01.01.2018 г. 10.02.2019 г. ЕТ Евротур- К. Маринов е вписан в регистъра на застрахователните брокери, на основание чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН. Според съда за процесния период дружеството е имало право да извършва дейност като застрахователен брокер, било е поднадзорно на КФН лице и дължи такса за осъществяване на общ финансов надзор, която не е заплатена. Приел е, че дължимостта на таксата по чл. 27, ал. 7 ЗКФН е обусловена от факта на регистрация на едно лице като застрахователен брокер, респективно вписването му в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН, а не от факта на реалното извършване на дейност. В съдебния акт е посочено, че дължимостта на таксата за осъществяване на общ надзор е обвързано с придобиване на качеството поднадзорно лице, а не с осъществяването на дейността. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ЕТ за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК, като се е мотивирал, че към датата на образуване на административното производство / 07.06.2023 г./, която е датата на издаване на уведомлението за започнало производство, давността се счита спряна и към 01.01.2024 г. не е изтекъл 5 годишният давностен срок.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при наличие на твърдяното от касационния жалбоподател нарушение на материалния закон.

Касационната инстанция не споделя извода на АССО за материална законосъобразност на процесния АУПВ, а именно дали по отношение на ЕТ Евротур К. Маринов е възникнало публично задължение за заплащане на процесната такса за общ финансов надзор за процесните периоди 01.01.2018 г. 31.12.2018 г. и 01.01.2019 г. 10.02.2019 г.

На първо място, следва да се посочи, че при издаването на оспорения АУПВ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на надлежен писмен документ, от който да се установи, че КФН чрез нейни служители е извършило проверка в регистъра на застрахователните агенти и посредници по отношение на ЕТ Евротур К. Маринов. В уведомлението за образуване на административното производство е посочено, че след извършена проверка във водения от КФН регистър е установено, че ЕТ е осъществявал дейност по застрахователно посредничество от името и за сметка на Групама Застраховане ЕАД на основание сключен договор за застрахователно агентство за периода от 15.06.2007 г. до 10.02.2019 г.. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на КФН и на нейната администрация / в редакцията, приложима за 2018 г. и 2019 г./ проверки се осъществяват от служители от администрацията на комисията, определени със заповед на председателя или на съответния заместник-председател, като съгласно чл. 19, ал. 2 служителите по ал. 1 извършват проверки на място и в сградата на комисията за:

1. спазването на този закон,. В процесния случай липсват данни по административната преписка (доколкото такива не се описани нито в уведомлението за образуване на административното производство, нито в процесния АУПВ) относно факта на извършвана проверка в регистъра от служители на КФН досежно дейността на ЕТ Евротур К. Маринов нито към коя дата и респ. от кои служители е извършена проверката в процесния регистър, което влияе върху законосъобразността на процесния АУПВ.

На второ място, налице е нарушение на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт.

По определението на чл. 2, ал. 2 ЗКФН Комисията е специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху дейността на лицата по чл. 1, ал. 2 от с. з., наричани по-нататък "поднадзорни лица". Финансовият надзор е надзорът по чл. 1, ал. 2, т. 1-6 ЗКФН, по т. 2-р от които това е надзорът върху дейността на застрахователите съгласно Кодекса за застраховането и Закона за здравното осигуряване, дейността на презастрахователите, застрахователните брокери, застрахователните агенти и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност съгласно Кодекса за застраховането и дейността на Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането. Комисията, нейните органи и оправомощени длъжностни лица упражняват надзор чрез: 1. издаване на разрешения (лицензии) и одобрения, както и отказите за издаване на такива разрешения и одобрения; 2. извършване на проверки по документи и на място върху дейността на лицата по ал. 2; 3. прилагане на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания (чл. 1, ал. 3 ЗКФН). По чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗКФН Комисията, заедно с нейните органи, осъществява държавния застрахователен надзор по Кодекса за застраховането и Закона за здравното осигуряване.

Дейността по осъществяване на застрахователно посредничество е уредена в Кодекса за застраховането (КЗ), като регулирана от закона стопанска дейност, която се извършва при упражняване на предварителен и текущ надзор от страна на органите на КФН. Застрахователният брокер е търговско дружество или едноличен търговец, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН (чл. 301, ал. 1 КЗ). Вписването в регистъра е необходима предпоставка за осъществяването на дейност по застрахователно/презастрахователно посредничество. Във връзка с осъществяването на надзора от органите на КФН е регламентирано заплащането на такса за общ финансов надзор. Последната се заплаща от застрахователния брокер, спрямо когото е насочена административната надзорна дейност на КФН.

Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗКФН (в относимата към процесния период редакция ДВ, изм. бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), Комисията събира такси на основание, по ред и в размери съгласно тарифа, определена в приложение към закона. По предписанието на чл. 27, ал. 5 ЗКФН (в действащата към съответния момент редакция) при неплащане в установения срок на таксата за осъществяване на общ финансов надзор за срока на забавата, върху дължимата сума се начислява и дължи лихва в размер на законната лихва. При неплащане в случаите по изречение първо комисията и нейните органи могат да откажат предоставянето на административна услуга на поднадзорното лице до изпълнение на задължението му за заплащане на таксата за осъществяване на общ финансов надзор, заедно с начислените лихви за забава и разноските по образуваното изпълнително производство по реда на ал. 7. Просрочените такси по ал. 1 подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. Актът за установяване на вземането се издава от председателя на комисията (чл. 27, ал. 7 ЗКФН).

С Приложение към чл. 27, ал. 1 ЗКФН (в приложимата към процесния период редакция) са регламентирани по Раздел I Такси за издаване на лицензи, разрешения, лицензи за извършване на дейност, други разрешения и одобрения, вписване и отписване на лице във/от регистрите по чл. 30, ал. 1, по Раздел II Такси за осъществяване на общ финансов надзор и по Раздел III Такси за потвърждаване на проспект, за разглеждане на търгово предложение и на предложение за изкупуване.

По Раздел II, т. I от Приложението (в приложимата редакция) За осъществяване на общ финансов надзор обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки, се събират ежегодно следните такси: по т. 35 от застрахователен агент - юридическо лице и ЕТ с премиен приход през предходната календарна година до 1 000 000 лв. .

При така описаната нормативна уредба неправилно е приетото от първоинстанционния съд за дължимост на таксата за осъществяване на общ финансов надзор, обусловена единствено от факта на регистрация на едно лице като застрахователен брокер/агент, респективно вписването му в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН, а не от факта на реалното извършване на дейност като застрахователен брокер, която да бъде инспектирана и реалното осъществяване на тази инспекция/надзор. В тази връзка основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че по категоричен начин е установено, че за 2018 г. и 2019 г. от страна на ЕТ Евротур К. Маринов не е осъществявана дейност и няма реализиран премиен доход / видно от писмото на Групама Застраховане ЕАД от 21.10.2024 г., приобщено по делото/.

Вложеният от законодателя смисъл в разпоредбата на чл. 27 ЗКФН и т. I от Раздел II от Приложението към чл. 27, ал. 1 ЗКФН (в приложимите редакции) относно дължимостта на таксата за осъществяване на общ финансов надзор следва да се тълкува в съответствие с разбирането на Конституционния съд на Република България относно правната природа на таксата, изразено в Решение 4 от 04.07.2013 г. по конституционно дело 11 по описа на този съд за 2013 г. Според него таксата представлява финансово плащане, дължимо на държавата и общините по повод на предоставяни от тях дейности и услуги на юридически лица и граждани. Така също според Решение 13 от 31.07.2014 г., постановено по конституционно дело 1 по описа за 2014 г. и в Решение 10 от 26.06.2003 г., постановено по конституционно дело 12 по описа за 2003 г., основанието за плащане на таксата е ползване на услугата или предизвикване на действието на държавен орган в полза на платеца на таксата, като във всеки случай Конституционният съд обвързва заплащането на таксата срещу извършената услуга.

В настоящия случай е установено по категоричен начин, че за процесния период ЕТ не е извършвало дейност като застрахователен агент, а и не се установява такава дейност за други периоди. Няма спор и относно това, че за същия този период КФН не е осъществявала общ финансов надзор върху дейността на дружеството. В този смисъл настоящият касационен състав не възприема като правилно приетото от АССО, че единствена предпоставка за дължимост на таксата за осъществяване на общ финансов надзор е съответното лице да е вписано в регистъра на КФН по чл. 30, ал. 1 ЗКФН, подкрепено с аргументи от т. XI от Раздел IV Ред и начин за плащане на таксите от Приложението към чл. 27, ал. 1 ЗКФН. Несподелима и в противоречие с разпоредбата на т. I от Раздел II от Приложението към чл. 27, ал. 1 ЗКФН (в приложимата редакция за осъществяване на общ финансов надзор ) е и изразената пак там теза, че Таксата се дължи именно поради обстоятелството, че съответното лице е вписано във водения от КФН регистър . За обосноваване на тази теза без основание от ответника по касация се търсят аргументи и в разпоредбата на чл. 27, ал. 5, изр. второ ЗКФН. По разбиране на настоящия съдебен състав на Върховния административен съд именно тя обвързва предоставянето на услуга с плащането на такса, а не само с вписването/отписването от регистъра на лицето. Цитираните разпоредби от ЗКФН очертават неотменима връзка на качеството поднадзорно лице с осъществяването на дейност, която да бъде подложена на надзор, а не с вписването/отписването от регистъра, макар безспорно последното да е предпоставка за извършването, респективно невъзможност за извършване на дейност като застрахователен агент в частност. Обратно на развитите в обжалваното съдебно решение мотиви, категоричен аргумент в подкрепа на така изложената от настоящия съдебен състав теза се намира в разпоредбата на т. XI от Раздел IV Ред и начин за плащане на таксите, която не поставя знак на равенство между отписването от регистъра и поднадзорността.

В обобщение се налага извода, че установеното с оспорения АУПВ вземане съставлява държавна такса, която по своята същност представлява публично вземане. Тя е свързана с възстановяване на определени разходи във връзка с престирането на конкретна услуга/извършване на определени действия от органа, в полза на лицето - в случая осъществяване от административния орган на дейността по общ финансов надзор. В съответствие с разпоредбата на т. I, Раздел I от Приложението към чл. 27, ал. 1 ЗКФН (в приложимата редакция), таксата се дължи за осъществяване на общ финансов надзор обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки. Следователно, надзорната дейност на КФН по обработката на информация и извършването на проверки, предполага реално осъществяване на дейност от ЕТ Евротур К. Маринов, каквато дейност за периода не е осъществявана и която дейност да бъде реално инспектирана. Доколкото тези условия (извършвана дейност и осъществен надзор) не са налице, таксата не може да се приеме за дължима. Дължимостта на таксата се предпоставя от предоставянето на услугата, за която се дължи, а таксата покрива разходите на надзорния орган, които той извършва при предоставянето на тази услуга. В същия смисъл решение 10585 от 21.11.2022 г. по адм. дело 5712/2022 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение.

Следователно, оспореният АУПВ е издаден в нарушение на материалния закон, обратен на формирания от АССО извод. В допълнение следва да се посочи, че таксата за 2018 г. е недължима и поради направеното възражение за изтекъл 5 годишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Срокът е започнал да тече на 01.01.2019 г. и е изтекъл на 31.12.2023 г. По силата на чл.172, ал. 1 ДОПК давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане. В процесния случай за започнало производството следва да се счита от датата на връчване на уведомителното писмо по чл. 26, ал. 1 АПК, а не от датата на издаването му, както неправилно е приел съдът. Към датата на уведомяването адресатът е запознат с конкретните факти и обстоятелства по започналото административно производство. Уведомяването е станало през м.02.2024 г., т.е. след 31.12.2023 г., което означава, че за вземането, ако такова е налице, е изтекъл 5-годишният давност срок, на който се позовава ЕТ.

Предвид изложеното обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени процесният АУПВ.

Предвид изхода на спора в полза на ЕТ Евротур К. Маринов следва да се присъдят разноски в общ размер на 805 лева за цялото съдебно производство, от които държавна такса за образуване на първоинстанционното производство в размер на 50 лева, държавна такса за частната жалба в размер на 30 лева, държавна такса за образувано на касационното производство в размер на 25 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за първоинстанциноното производство и в размер на 400 лева за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение