Решение № 1749 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14060/2011 г.

Решение № 1749 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14060/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Надка Михайлова Стоянова и Александър Станоев Величков чрез процесуалният им представител адв. Антония Максимова против решение № 3302 от 04.07.2011 г. по адм. дело № 4849/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № РД-09-087/03.02.2010 г., на Кмета на СО - район "Надежда". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложено е, че за процесните имоти не са налице строителни дейности по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Считат, че липсват доказателства, които да сочат, че предвиденото мероприятие, а именно "парково строителство" е реализирано, поради което съдът неправилно е приел наличието на застрояване в процесните имоти. Ответникът - кметът на район "Надежда", Столична община в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - Куна Станоева Милева, Дафина Матеева Величкова и Станой Величков Величков не са изразили становище. Заинтересованата страна - Бойка Михайлова Спасова в съдебно заседание изразява становище за основателност на жалбата и моли да бъде уважена. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на настоящите касатори против Заповед № РД-09-087/03.02.2010 г. на Кмета на СО - район "Надежда", с която се одобрява Решение по т. 9 от Протокол № 19/11.01.2010 г. за определяне на застроената площ на имоти пл. № 40341; пл. № 40347; пл. № 40348 и пл. № 100552, местност "Северен парк", по плана на гр. София. С решението - предмет на настоящото производство АССГ е отхвърлил подадената жалба. За да достигне до този резултат, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в установената от закона форма. Въз основа на събраните доказателства и данните по делото, в това число и приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, е прието, че бившите имоти на жалбоподателите и заинтересованите лица попадат в предвидено по регулационния план и реализирано мероприятие - "Северен парк". Констатирано е, че имотите са залесени - с дървета, храсти и насаждения, което ги охарактеризира като парк. Изложено е, че при наличие на реализирано мероприятие по действащия регулационен план, не са налице предпоставките за определяне на имотите като свободни и подлежащи на възстановяване, по аргумент от чл. 10б ЗСПЗЗ. Касае се за влязъл в сила план, с чийто предвиждания следва да се съобразяват всички административни органи и частни лица. Съдът е приел, че макар и върху части от имотите действително няма "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, има строителни дейности и съоръжения по смисъла на неизчерпателната разпоредба на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, които освен че не позволяват възстановяване на собствеността, са пречка един имот да се определи като незастроен. Съобразено е, че съгласно общия устройствен план на Столичната община по Закона за устройството и застрояването на Столичната община, устройствената зона, в която попада процесният имот е "Територия за специални зелени площи". По тези съображения е направен извод, че няма свободна от застрояване площ. Така постановеното решение е правилно. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие и гори по искането за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи включени в урбанизирана територия. В това производство се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Съдът проверява единствено дали правилно е определен размера на застроената и незастроената площ с оглед техническите правила и нормите по устройство на територията, но не изследва законността на извършеното строителство. В случая правилно е установено, че процесните имоти са застроени, с оглед изискванията на нормата на § 1в от ППЗСПЗЗ. В същата при условията на неизчерпателно изброяване са посочени строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността. Това са всякакви постройки, съоръжения и други, реализирани във връзка с отрежданията по застроителния и регулационен план. Неоснователно е възражението на касационните жалбоподатели, че в имотите има свободна площ, а именно неконтролирано залесени площи, изсечена дървесна местност и др. От заключението на приетата по делото експертизата е установено, че върху имотите са изпълнени елементи от парково строителство, залесяване с дървета, храсти, други насаждения Действително с разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ е предвидено възстановяване правата на собствениците в терени предвидени за обществени мероприятия. В случая обаче процесният имот попада в терен с осъществено мероприятие - изграден "Северен парк" със залесяване и изградени алеи, с определен статут по Застроителния и регулационен план /ЗРП/, поради което не може да се възприеме като свободна площ, обратно на твърденията на касаторите. В случая не се отнася само до залесяване, като мероприятие в тесен смисъл, каквито възражения правят касаторите, а до осъществено строително предвиждане по ЗРП за изграждане на "Северен парк" на гр. София. Като е стигнал до тези правни изводи, решаващият съд правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателите да бъдат определени като свободни от застрояване процесните имоти, в които безспорно е установено, че са извършени мероприятия, които представляват строителна дейност по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. При тези данни правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че претендираните части от имота не са свободна площ, а с осъществени строителни дейности и мероприятия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение