Решение № 1804 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14752/2012 г.

Решение № 1804 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14752/2012 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Димитров Тошеков от с. Черни Осъм, общ. Троян, срещу решение № 138 от 08.10.2012 г. по адм. дело N 221/2012 г. по описа на Административен съд- Ловеч. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не съобразил фактите, че живее извън селото, ходи да цепи дърва почти два пъти в седмицата, а има набези от цигани, които са откраднали три топа с бодлива тел. Това обосновава наличието на "основателна причина" по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), за да му бъде издадено разрешение. Административният съд е направил погрешни изводи относно обстоятелствата, което е довело до постановяване на неправилно и необосновано решение. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът - началникът на Районно управление "Полиция" (РУП) - Троян, редовно призован, не се явява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд- Ловеч е отхвърлил като неоснователна жалбата на Георги Тошеков против отказ рег. № 8519 от 21.06.2012 г. на началника на РУП-Троян с правно основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за презаверяване (по своята същност издаване на ново) на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Съдът е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, в предписаната от закона форма, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в чл. 59 от АПК, в това число и фактически и правни основания, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Административното производство е започнало със заявление на жалбоподателя от 28.02.2012 г. и искане да му бъде презаверено разрешителното за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. Искането е мотивирано с твърдения за извършени кражби на негово имущество и за заплаха на живота и сигурността- лична и тази на семейството му, без да са приложени конкретни доказателства за това. Правилно първоинстанционният съд приема, че тежестта на доказване на необходимостта от разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие е на молителя. Разрешението е подновявано два пъти, като на последното срокът е до 31.03.2011 г. Искането за презаверяване е подадено след тази дата, следователно административното производство е за издаване на ново разрешение, приложим е общият ред, поради което заявителят следва да установи наличието на всички законови предпоставки, изискуеми при първоначалното издаване на разрешение. Жалбоподателят не е представил никакви доказателства, които да обосноват нуждата му от самоотбрана и лична защита. Липсват доказателства за извършени кражби на негово имущество или реална заплаха за живота и здравето на жалбоподателя или на семейството му. Съдът приема, че в административната преписка не е установена и заплаха от диви животни. Освен това жалбоподателят не доказва твърдението си, че живее предимно на вилата си. След проверки вилата се оказва необитаема. Предвид така установената фактическа обстановка, съдът обосновано приема, че административният орган законосъобразно отказва да издаде исканото разрешение на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. При постановяване на решението съдът е преценил всички събрани и относими за спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е обсъдил доводите на жалбоподателя. При спазване на разпоредбите на приложимия материален закон, решаващият състав е извел правилни изводи за законосъобразността на постановения отказ. Предвид датата на подаване на заявлението на 28.02.2012 г. производството е за издаване на разрешение, а не за неговото подновяване (презаверяване - както е изложил административният орган). За да бъде издаден благоприятен за молителя по съдържание административен акт е необходимо да се установи основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи, за липсата на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване придобиване на огнестрелно оръжие за граждански цели. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателни причини, изчерпателно посочени в закона - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВППИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка, в какъвто смисъл са и мотивите на административния съд. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВППИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. В случая административният орган е изложил доводите, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона. Само твърдението, че заявителят притежава вила в отдалечен район и са извършени кражби от имота му и този на родителите на съпругата му, не представлява основателна причина за издаване на разрешението. В административното и съдебно производство не са събрани доказателства за кражбите. Съображенията на касационния жалбоподател са свързани с предотвратяването на потенциални посегателства срещу личността и имуществото му. Така визираните обстоятелства, обратно на твърденията на Тошеков пред касационната инстанция, не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Неоснователно е оплакването, че понятието "основателна причина" по смисъла на специалния закон е абстрактно и зависи от субективната преценка на началника на съответното РУП. Преценката за наличието на "основателна причина" се прави за всеки конкретен случай, като органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е приел, че няма потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността на жалбоподателя. Недоказани са твърденията на Тошеков, че живее предимно на вилата си. По делото се съдържат данни (в становището на началника на Районно управление "Полиция" - Троян от 27.07.2012 г.), че при извършена проверка от служител на управлението се установява, че т. н "вила" представлява паянтова постройка, не е пригодна за живеене, а се използва като склад за съхранение на земеделски инвентар, а лицето живее в с. Черни Осъм по адресната си регистрация. Не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната на решението и същото следва да се остави в сила. Разноски не са поискани и не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,