Решение № 294 от 29.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 286/2009 г.

Решение № 294 от 29.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 286/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения О. М. О. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 215 от 4.11.2008 г. постановена по НОХ дело № 336/2008 г. на Русенския районен съд. В искането и в съдебно заседание от осъдения се поддържа довод, че непроверяваната по касационен ред присъда е постановена при основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1т. 3 НПК, като се излагат съображения, че наложеното му наказание е явно несправедливо завишено в резултат на допуснати нарушения на правилата за индивидуализацията му. По същество се иска присъдата да бъде изменена и наказанието намалено по размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 215 от 4.11.2008 г. постановена по НОХ дело № 336/2008 г. Русенският районен съд е признал подсъдимия О. М. О. за виновен в това, че за времето 06-25. 07. 2007 г. в гр. Р., в условията на повторност отнел от владението на Д. Р. И. и И. П. И., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои вещи на обща стойност 407 лв., поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 НК съдът му е определил общо наказание от три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване по присъдите по НОХ дело № 397/2001 г. и НОХ дело № 84/2003 г., и двете на Районен съд - гр. Б. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок от легитимна с. и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело. Разгледано по същество е основателно поради следните съображения: При решаването на въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК, свързан с наказанието, което да наложи на подсъдимия, Русенският районен съд е преценил обстоятелствата от значение за определяне обема на наказателната принуда. Поначало правилно е приел, че наказанието следва да бъде индивидуализирано по реда на чл. 54 НК, защото нито едно от смекчаващите обстоятелства не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК и при наличието им и най-лекото предвидено за престъплението наказание не би се явило несъразмерно тежко, за да се наложи наказание под минимума от една година. При анализа на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства обаче не е преценил в достатъчна степен относителната им тежести това е довело до налагане на явно несправедливо завишено наказание. Независимо че са извършени няколко престъпни посегателства, деянието не разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления, както по начин на извършване, така и по причинен престъпен резултат. В продължение на кратък период от време е изнесъл от обекта, където работел, с намерение да ги присвои, четирите инкриминирани вещи, стойността на всяка от които не е висока. Налице е само едно квалифициращо обстоятелство, обусловено от предходното му осъждане. Личната му обществена опасност също не е висока, тъй като извън данните съдържащи се в свидетелството за съдимост не са събрани други, които да го характеризират отрицателно в обществото. В момента на задържането му с последната вещ, е направил признания за останалите откраднати предмети, посочил е местонахождението им, предал ги е доброволно, поради което за собствениците не са настъпили имуществени вреди. Осъждан е три пъти за престъпни посегателства против собствеността. Съображението, че всички осъждания, извън това, което обуславя квалификацията на деянието, утежняват наказателното положение на дееца, намира опора в разпоредбата на закона. При преценка на относителната му тежест са от значение броя на тези осъждания, характера на престъпленията и тежестта им с оглед размерите на наложените наказания. В конкретния случай, в справката за съдимост, издадена на 24.04.2008 г. от бюро за съдимост при Русенския районен съд са отразени три влязли в сила присъди за престъпления против собствеността. Първото е за деяние, извършено от подсъдимия като непълнолетен, за което му е наложено наказание една година лишаване от свобода без ефективно изтърпяване. Останалите две присъди са за деяния извършени в условията на съвкупност и за тях също са му наложени минималните предвидени за престъпленията наказания без ефективно изтърпяване. Доколкото те обуславят квалификацията "повторност" по смисъла на чл. 28 НК, не могат повторно да се преценяват във връзка с индивидуализацията на наказанието. От тук следва, че е налице само едно предходно осъждане, извън тези, квалифициращи деянието като по-тежко наказуемо престъпление и то следва да се преценява като утежняващо наказателното положение. Съчетано с факта, че всички предходни осъждания са без ефективно изтърпяване на наказанията, налагат извода, че до този момент не му е оказвана сериозна наказателна репресия, която да се е оказала недостатъчна да го възпре от извършването на престъпления. Тези данни преценени в съвкупност с трудовата ангажираност, която правилно е приета като смекчаващо обстоятелство дават основание да се приеме, че целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати с налагане на наказание в размер на минимума от една година лишаване от свобода. К. е определил по-голям обем наказателна принуда, съдът е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. То е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и е основание за възобновяване на наказателното дело. Основанието за възобновяване е в полза на осъдения и касационният състав разполага с правомощие да го коригира чрез изменяване на влязлата в сила присъда и намаляване на наказанието лишаване от свобода от три години на една година. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд