Решение № 2310 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7979/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодек /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Костадинов от гр. Пловдив, чрез адв. К. Георгиев против Решение 1256/30.06.2023 г., постановено по адм. дело 3216/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Управителят на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С Решение 1256/30.06.2023 г. по адм. дело 3216/2022 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Д. Костадинов против Решение РД-Е126-210/31.10.2022 г. на управителя на НЗОК в частта, с която е отказано частично възстановяване на средства от бюджета на НЗОК, за разликата от 34036,83 лева до претендирания размер от 58151,45 лева /равностойността на 29732,82 евро/ и е присъдил разноски. Съдът е приел, че НЗОК е длъжна да възстанови разходите единствено относно приложените ставки от страната, в която е извършено лечението на пациента. В този смисъл е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със заявление за възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25/Б/ параграф 5-9, чл. 26/Б/ параграф 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 987/2009 г. Костадинов е поискал възстановяване по разходи за получена и заплатена медицинска помощ по време на престоя си в страна членка на ЕС - Федерална република Германия. Стойността на лечението възлиза на 29 732,82 евро. Лечението на лицето е проведено в планов порядък, което лечение подлежи на предварително разрешение от Управителя на НЗОК. При извършената проверка е установено, че на жалбоподателя е издаден формуляр за предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по осигуряване - S2, съгласно Решение РД-Е112-20/29.03.2021 г. на Управителя на НЗОК. Разрешението е за провеждане на планово оперативно лечение при диагноза [заличен текст] в УК Хайделберг, Германия. Поискано е от страна на касационния жалбоподател възстановяване на направените разходи по реда на чл. 26, б. Б , § 6, във вр. с чл. 25, б. Б , § 6 от Регламент /ЕО/ 987/2009. За установяване на размера на претенцията е използвана европейската информационна платформа Електронен обмен на данни за социалната сигурност" /Electronic Exchange of Social Security Information EESSI/. Съгласно отговора на институцията по оказване на медицинската услуга се формира размерът на сумата на лечението, която следва да се заплати на заявителя, ако се покрива съобразно ставките от институцията по престой. От НЗОК е изпратено запитване чрез системата за електронния обмен на социалноосигурителна информация /EESSI/ към German Liaison Agency Health Insurance International /Германската служба за връзка за здравно осигуряване - в чужбина/Deutsche Verbindungsstelle Krankenversicherung - Ausland, DVKA, част от GKV-Spitzenverband/, която представлява орган за връзка по смисъла на чл. 1, § 2, б. б от Регламент /ЕО/ 987/2009, съответно нотифициран орган по правилата на чл. 88 от Регламента. Постъпил е отговор чрез S_BUC_06 със структуриран електронен документ /СЕД/ S068 с локален номер на случая R 1347954/13.10.2022 г. и международен номер на случая a9ecl2d71fbl4ce491026e98b6a75dd8 от German Liaison Agency Health Insurance - International, според който сумата, подлежаща на възстановяване по реда на регламентите за координация на системите за социална сигурност е в размер на 17 403, 02 евро. Управителят на НЗОК с решение РД-Е126-210/ 31.10.2022г. е определил посочената сума за възстановяване и е отказал покриване на разликата до претендирания размер от 58 151,45 лева /равностойността на 29 732,82 евро/. На възстановяване подлежат разходите на задължително здравноосигурените лица за получена от тях необходима спешна и неотложна медицинска помощ при престой, в случая, оказана в друга държава членка на ЕС, в която се прилагат Регламент /ЕО/ 883/2004 за координация на системите за социално осигуряване и Регламент /ЕО/ 987/2009 определящ реда за прилагане на Регламент /ЕО/ 883/2004. Спорът по делото е единствено относно сумата, която НЗОК следва да възстанови по реда на посочените по-горе разпоредби. Когато иска възстановяване на суми от НЗОК, лицето има възможност да избере или да се съгласи да му бъдат признати суми по цени на медицинска помощ, прилагани съгласно българското законодателство /чл. 25, (Б), § 6 от Регламент /ЕО/ 987/2009 г./, или да иска възстановяване по цени на осигурителната институция по място на оказване на помощта /чл. 25, (Б), § 5 от Регламент /ЕО/ 987/2009 г./. Във втория случай разходите се възстановяват съгласно ставките за възстановяване, прилагани от институцията по мястото на престой, т. е., само в рамките на ставките, установени в местното законодателство за този вид медицинска помощ. Става ясно от приложеното заявление, което се попълва, че заявителят в графа 3.5 изрично е посочил, че желае разходите да бъдат възстановени по цени на осигурителната институция по място на получаване на помощта. В тази графа, в самото заявление се съдържа текст "запознат съм с условието, че възстановяването на разходите по реда на регламентите или двустранните договори ще бъде извършено след получаване в НЗОК на информация от чуждата осигурителна институция за сумите, които тя би платила за оказаната ми помощ, ако бях местно осигурено лице". С оглед приложимата нормативна уредба, НЗОК е длъжна да възстанови единствено разходи в ставките, прилагани от германски осигурителен институт, при условие, че: НЗОК е отправила запитване; от страна на осигурителна каса по място на медицинската дейност е даден отговор; и решението на НЗОК за сума, подлежаща на възстановяване е съобразено с това, което се дължи в Германия. С оглед изпълнение на императивно уредената процедура, искането е изпратено от НЗОК с формуляр "Ставки за възстановяване на обезщетения в натура", с приложена медицинска документация и документация за реално извършените от лицето разходи, след което е получен обратно формулярът с отговор от германски осигурителен фонд, съгласно който сумата, която те биха заплатили по представените от жалбоподателя документи е 17 403, 02 евро. Предвид изложеното, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че му се дължи възстановяване на пълния размер на извършените от него разходи. Съобразно приложимата нормативна уредба, НЗОК е длъжна да възстанови единствено разходи съобразно ставките, прилагани от германски осигурителен институт. В конкретния случай законосъобразно НЗОК е определила като сума за възстановяване тази, посочена според ставките на германски осигурителен институт - в размер на 17 403, 02 евро. Решението на Административен съд Пловдив е постановено след задълбочена преценка на събраните доказателства, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. В хода на проведеното съдебно производство са събрани относимите към казуса доказателства, необходими за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано са обсъдени и анализирани релевантните факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверена изцяло законосъобразността на оспорения акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Правилен е изводът на съда за неоснователност на жалбата срещу оспорения акт като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата незаконосъобразност. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а такива от ответника не са поискани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,