Решение № 1413 от 8.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 от АПК във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП гр.Пловдив, срещу решение 53/05.03.2019 г. постановено по адм.д.658 по описа на Административен съд гр.Стара Загора за 2018 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт Р-16002418001612-091-001 от 02.08.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден изцяло с решение 598/15.10.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр.Пловдив, с който е установена отговорност по чл.19 ДОПК по отношение на Я. Каратерзиев в качеството му на управител на Х. 99 ЕООД за публични задължения на дружеството.

Касаторът поддържа наличие на всички основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на постановеното решение от АС гр.Стара Загора.

Според мотивите на обжалването съдът правилно е посочил относимите разпоредби, но е допуснал нарушения в тълкувателната дейност, направил е необосновани изводи, които не съответстват на събраните доказателства по делото, като по този начин е допуснал нарушение на материалния закон, изпълвайки с неправилно съдържание приложената от него правна норма.

Възразява се срещу изводите на съдебния състав, че липсва третият елемент на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК, като прехвърлянето на дружествените дялове не може да се квалифицира като укриване на факти и обстоятелства. Неправилни са и изводите му за липсата на причинно следствена връзка между извършеното действие и невъзможността да бъдат събрани или погасени задълженията.

Органите по приходите задълбочено са изследвали поведението на ревизираното лице, като са доказали неговата недобросъвестност в качеството му на управител на Х. 99 ЕООД. Изготвеният на 19.05.2014 г. /в хода на ревизионното производство/ приемо-предавателен протокол е съставен за целите на ревизията и не може да бъде ценен като годно доказателство за предаване на парични средства. Ревизиращия екип е изследвал имущественото състояние на дружеството по данни, които са публично оповестени. Управителят на дружеството и ревизираното лице не са предоставили каквато и да било информация поискана в хода на ревизията, което също следва да бъде преценено като укриване на факти и обстоятелства.

Налице са всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността по чл.19 ДОПК на ревизираното лице и като е достигнал до други изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, чиято отмяна се иска.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът Я. Каратерзиев, редовно призован за насроченото открито съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за допустимост на подадената касационна жалба, а по същество намира, че същата е основателна. Обоснован е изводът на ревизиращия орган, че с оглед приложимата редакция на чл.141 ТЗ извършеното разпореждане с активи на дружеството е довело до невъзможност да бъдат заплатени публичните задължения на Х. 99 ЕООД. Предлага решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки подадената касационна жалба относно нейната допустимост и във връзка с наведените касационни основания, като съобрази задълженията си по чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Стара Загора е бил ревизионен акт Р-16002418001612-091-001 от 02.08.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден изцяло с решение 598/15.10.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, с който по отношение на Я. Каратерзиев са установени задължения по реда на чл.19 ДОПК в размер на 17 851.45 лв., от които 12 355.46 лв. главница и лихви в размер на 5 515.99 лв. Задълженията са установени чрез програмен продукт софтуер за управление на приходите към 04.07.2018 г.

Органите по приходите са приели, че са налице всички основания да бъде ангажирана отговорността на Каратерзиев, в качеството му на управител на Х. 99 ЕООД, тъй като същият е бил управител на дружеството за ревизирания период и е подписвал всякакви счетоводни документи. Укрил е факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите. Освен това е прехвърлил дружествени дялове с договор за покупко-продажба от 19.05.2014 г.

Отговорността на чл.19, ал.1 ДОПК предполага наличие на причинно следствена връзка между необявяването на фактите и обстоятелствата и несъбирането на съответното задължение на задълженото лице, т.е. в следствие на действията или бездействията на управителя не могат да бъдат събрани задълженията за данъци или здравноосигурителни вноски. В ревизионния акт е посочено и наличие на хипотезата по ал.2, като изложените мотиви са лаконични.

При осъществената проверка на РА съдът е приел, че е издаден от компетентен орган и е съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт по чл.120 ДОПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат самостоятелно основание за отмяната му.

Спорът между страните е правен и е относно наличието на основания за ангажиране отговорността на ревизираното лице за задълженията на дружеството. Органите по приходите са посочили като основание за ангажиране отговорността на лицето чл.19, ал.1 и ал.2 ДОПК. Текстовете на двете алинеи съдържат различни фактически състави за възникване отговорност за данъци на трети лица. Тежестта за установяване на всички елементи от фактическия състава на разпоредбата е на органа по приходите съгласно чл.170, ал.1 АПК приложим на основание §2 от ПРЗ на ДОПК. Първоинстанционният съд е обсъдил наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на Я. Каратерзиев както по ал.1, така и по ал.2 на чл.19 ДОПК.

Безспорно според първоинстнационният съд е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността по чл.19, ал.1 и 2 ДОПК, тъй като лицето е било управител на Х. 99 ЕООД за ревизирания период. Не се спори и по наличието на втората предпоставка дружеството е задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 ДОПК .

По чл.19, ал.1 ДОПК, за да е съставомерно действието следва да е недобросъвестно, т.е. лицето, което го е извършило следва да е знаело за наличието на публични задължения на дружеството и да е предприело действията с цел да избегне тяхното заплащане. Тази недобросъвестност подлежи на доказване от органите по приходите. Такива обстоятелства според съда не са установени в хода на ревизионното и съдебното производство.

Неправилно административния орган се е позовал на разпоредбата на чл.19, ал.10 ДОПК, която към момента на възникване на задълженията не е била част от позитивното право.

От друга страна отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК също не може да бъде установена поради липса на разпореждане със имущество с цел уреда на фиска. Липсва установяване на третия елемент от хипотезата на чл.19, ал.2 ДОПК, за да бъде надлежно ангажирана отговорността на управителя на дружеството.

На последно място липсва причинно-следствената връзка между извършеното действие и невъзможността да бъдат събрани и погасени задълженията на дружеството. Поведението на лицето не е единствената причина, поради която е възникнала невъзможността дружеството да погаси публичните си задължения. Решаващият състав е достигнал извод различен от този на данъчната администрация, приел е, че неправилно е тълкуван и приложен материалния закон, а това е основание да бъде отменен ревизионния акт.

Обжалваното решение на Административен съд гр.Стара Загора е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на делото решаващият състав не е допуснал нарушение на съдебнопроизводствени правила като спорният предмет е квалифициран точно, доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена, а фактите и събраните доказателства са отнесени логично към приложимата правна рамка.

Правилно в мотивите на съдебното решение е посочено, че нормата на чл. 19 ДОПК в приложимата редакция урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани чл. 19, ал. 1 ДОПК, респективно погасени чл. 19, ал. 2 ДОПК.

АС - Стара Загора правилно е приел, че тежестта да докаже предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19 ДОПК се носи от приходната администрация. Кумулативно необходимите предпоставки са по ал.1 са:

• лицето, да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното,

• да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител,

• причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/,

• невъзможност за събиране на публични вземания данъци и ЗОВ, при насочено изпълнение срещу имуществото на дружеството.

По ал.2 следва да бъде установено следното:

• лицето да има качеството на управител или член на орган на управление на задължено лице по чл. 14, т. 1, и т. 2 ДОПК;

• да извърши плащания в пари или в натура от имуществото на задължено лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент;

• плащането да е извършено недобросъвестно;

• имуществото на задълженото лице е намаляло;

• в резултат на плащането, да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски;

В настоящият случай не е било спорно, че Я. Каратерзиев е легитимиран като субект на отговорността по чл. 19 ДОПК и по отношение на двете хипотези за публични задължения на "Х. 99 " ЕООД, възникнали в периода 06.01.2011 г. до 03.06.2014 г., тъй като в този период е бил управител на дружеството.

Относно наличието на задълженията за ДДС, за корпоративен данък, по ЗДДФЛ и здравно-осигурителни вноски на главния длъжник "Х. 99" ЕООД не се спори между страните. Не се оспорва и обстоятелството, че от страна на органите по приходите са предприети действия за събиране на публичните вземания от самото юридическото лице, като е образувано изпълнително дело 22150025944/2015 г., но дългът не е погасен въпреки това. Налице е невъзможност изпълнението да бъде насочено срещу имущество на дружеството, тъй като то не разполага с такова.

В хода на ревизионното производство в РА и РД органите по приходите са сочили наличие на действия на управителя по укриване на относими факти и обстоятелства. Обосновавали са наличието на ал.1 от чл.19 ДОПК, в последствие са посочили като основание и разпоредбата на ал.2 на същата правна норма. В решението по чл.152, ал.2 ДОПК, решаващият орган по ясно е формулирал основанията, на които следва да се ангажира отговорността на управителя на Х. 99 ЕООД, но въпреки това не е уточнено на кое основание е потвърден ревизионния акт и са изложени мотиви за наличие на двете хипотези. Административен съд гр. Стара Загора, съобразявайки изискването на чл.160, ал.1 ДОПК, като съд по същество е разгледал наличието на предпоставките по чл.19, ал.1 и ал.2 ДОПК, направил е разграничение между двете хипотези, посочил е кои са елементите от фактическия състав на правната норма и обосновано е посочил, че не са налице доказателства те да са се осъществили.

Споделят се изводите на решаващият състав, че по чл.19, ал.1 ДОПК не са налице доказателства, че ревизираното лице в качеството си на управител е укрило факти и обстоятелства, които е било длъжно да оповести. Не е доказана и причинно-следствената връзка на действията по укриване на информация със невъзможността задълженията на дружеството да не бъдат събрани.

Правилно е прието, че не е налице и хипотезата на чл.19, ал.2 ДОПК, не са извършени разпоредителни действия от страна на управителя на дружеството, които да са намалили неговото имущество. Липсват доказателства, че средствата са изтеглени от лицето.

От съдържанието на процесния РД, РА и решението постановено при обжалването по административен ред на ответника не се установява ревизиращият екип да е изследвал имущественото състояние на "Х. 99" ЕООД през ревизираните периоди и как действията конкретно на Я. Каратерзиев са рефлектирали върху последното, съответно са довели до невъзможност за събиране на процесните задължения.

В случая, в актовете на данъчната администрация липсва каквото и да е логично и последователно изложение на факти, обстоятелства и направени въз основа на тях изводи, относно наличието на причинна връзка между укриването на данни от страна на Каратерзиев и невъзможността да се съберат процесните вземания. Не са посочени и факти и обстоятелства, които да установяват наличие на разпореждане с имущество на дружеството в полза на управителя или на свързани с него лица.

Ето защо, правилно съдът е приел, че не е установен при условията на главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл. 19, както ал. 1, така и по ал.2 ДОПК.

С оглед изложеното обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, а като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски в полза на НАП не следва да се присъждат, а ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховен административен съд, състав на осмо отделение