Особено мнение на докладчика по делото Жанета Петрова

Особено мнение на съдията Жанета Петрова Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че решение 6984/25.11.2021 г. по адм. дело 982/2021 г. по описа на Административния съд - град София е правилно. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Не споделям извода на първоинстанционния съд, че ищецът е пропуснал да осъществи сигурна полза и да увеличи имуществото си в течение на исковите периоди. Не са събрани убедителни доказателства, че издаденият от главния архитект на Столична община административен акт е причинил твърдените имуществени вреди. Пропускането на възможност за увеличение на имуществото не се допуска, а трябва да се докаже при условията на пълно и главно доказване. Не би могло да се приеме за сигурно, както възразява касационният жалбоподател, получаването на доходи в течение на петгодишен период от сключването на договора, в частност, за исковия период, при положение, че страните могат да прекратят наемния договор по взаимно съгласие или едната от тях да го прекрати поради неизпълнение на другата. Ищецът твърди, че е сключил договор за наем преди да е разполагал с поисканото от него удостоверение за въвеждане на жилищната сграда в експлоатация, което означава, че е поел стопански риск от развалянето на договора, ако получи отказ за издаване на удостоверението или ако удостоверението не бъде издадено в срок. Срокът за издаването на удостоверението е инструктивен, което не дава категорична увереност, че ще бъде спазен. Затова не може да се приеме тезата, че само незаконосъобразният административен акт, при условията на пряка и непосредствена причинна връзка, е възпрепятствал получаването на сигурни доходи от наемането на сградата. Ищецът не би могъл да се позовава на легитимни правни очаквания, че поисканият от него документ е щял своевременно да бъде издаден. Принципът на легитимните правни очаквания, който Съдът на Европейския съюз прилага в практиката си, изисква да са изпълнени няколко условия: органът на публична власт да е предоставил на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, тези уверения да са основани на закона и да са в състояние да предизвикат у адресата убеденост, че ще очакванията му със сигурност ще се осъществят. В разглеждания случая обстоятелствата не сочат възможност за такава преценка, при положение, че преписката е образувана през февруари 2019 година, в хода на производството е установено основание за разделянето му, констатирана е и непълнота на представените от инвеститора документи, като е указано попълването им. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения. Ищецът, чиито твърдения за настъпването на вреди се основават само на писмен договор за наем, в съставянето на който е участвал, не е ангажирал доказателства, че договорът има съответното съдържание, що се отнася до уговорените в него съществени елементи - срок, наемна цена, права и задължения на страните. Първоинстанционният съд погрешно е приел, че съдържанието на договора е доказано. Договорът за наем е частен документ и доказва единствено факта, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от посочените лица. Възпроизвеждането на елементи на договора в нотариалната покана, изпратена от Вихрен Славчев, не удостоверява неговото съдържание - при изпращането на нотариална покана нотариусът отбелязва, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася. Административният съд е направил погрешен доказателствен извод, че Столична община следва да докаже неистинността на документа, тъй като го оспорва. Съдът не е съобразил чл.193, ал.3 ГПК, според който при оспорване на истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила . Всъщност, ответната страна е изложила аргументи, които сочат на оспорване не на истинността, а на действителността на договора. Договорът се определя като привиден, когато двете страни не са имали воля да го сключат. Въпреки оспорването от страна на ответника, съдът не е събирал доказателства и не е обсъждал възможността договорът да е симулативен с оглед на данните, че наемният договор е сключен точно на датата, на която изтича срока за произнасяне на административния орган, че веднага е намерен наемател без да се твърди, че към този момент имотът е бил обявен за отдаване под наем чрез агенция или в интернет, съпоставено със затрудненията на ищеца да намери наемател в течение на продължителен период от време след издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация, липсата на уговорени в договора неустойки в случай на прекратяването му по вина на някоя от страните преди изтичането на срока, което е обичайно при договори с продължителен срок на действие, висока наемна цена при наличието на данни за значително по-ниска цена наемна цена на имоти от вида и категорията на процесния за същия период. Във връзка с оспорването на договора за наем от Столична община съдът е изследвал съответствието на наемната цена по договора с оценката на имота, но не е възложил анализ на пазарните цени за отдаване под наем на имоти с подобна характеристика към момента на сключване на наемния договор. В нарушение на материалния закон административният срок е приел, че само фактът на сключен за пет години договор за наем е достатъчен за присъждането на обезщетение и за периода след отмяната на акта с влязло в сила решение. При положение, че незаконният административен акт е отменен и удостоверението за експлоатация е било издадено, за ищеца не е съществувала административна пречка да отдаде имота си под наем. Поради това считам, че решението на административния съд следва да се отмени. Съдия:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА