Решение № 12821 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6778/2020 г.

Решение № 12821 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6778/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие", чрез юрк. М. Пелтекова против решение № 109/05.03.2020 г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. дело № 2/2020 г., с което е по жалба на К. Михов е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. № 02-140-6500/1886/14.11.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът е тълкувал неправилно разпоредбите на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. ("Наредба № 11/03.04.2008 г. ") и е достигнал до погрешни изводи относно извършването на първото компенсаторно плащане и определянето на първата година от поетия петгодишен ангажимент. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения АУПДВ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – К. Михов, от [населено място], чрез адв. А. Динев оспорва касационната жалба и счита, че следва да бъде отхвърлена като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски, съгласно приложен списък. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-140-6500/1886/14.11.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който К. Михов от [населено място] е изключен от подпомагане и му е определено публично държавно вземане в размер на 4 073. 15 лева, представляващо 50 % от изплатената сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" за кампании 2012, 2013 и 2014 на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт като издаден в противоречие с установените по делото факти и материалния закон. В мотивите си съдът е посочил, че актът е издаден за неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за подаване на заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район след първото компенсаторно плащане, за кампания 2015 година. От цитираната разпоредба и от легалната дефиниция на понятието "първо компенсаторно плащане" по § 1, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. съдът е направил извод, че петгодишният ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и задължението за подаване на заявление за подпомагане, възникват от момента на ефективно плащане на помощта. В конкретния случай от анализа на доказателствата по делото е установил, че К. Михов от [населено място] е кандидатствал за подпомагане за кампания 2012 година, като е подал общо задължение за регистрация на 14.05.2012 г. и заявление за подпомагане на 05.06.2012 г. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя и по НР1 – мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", но за този период не е получил компенсаторно плащане. Първото такова плащане е получил по заявление за регистрация и заявление за подпомагане по мярка 211 – НР1 за капания 2013 г. в размер на 1 535. 69 лева. Поради това, според съда 2012 година неправилно е определена в АУПДВ като първа година по поетия петгодишен ангажимент. Първата година от поетия ангажимент е 2013 година, след ефективно полученото първо компенсаторно плащане. Допуснатото от административния орган нарушение е довело до неправилно приложение на нормата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. при определяне размера на подлежащата на възстановяване сума, която е в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти от събраните по делото писмени доказателства и не е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. Задължението на кандидатите за подпомагане да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане е предвидено в нормата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Според § 1, т. 1 от ДР на цитираната наредба, "първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1 - мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони", съответно мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони". В конкретния случай по делото е установено, че К. Михов не е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 г. Правилно съдът е приел, че спорът е относно момента на възникване на петгодишния ангажимент и е релевантен за материалната законосъобразност на определената сума за възстановяване по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. – в размер на 50 % от получените компенсаторни плащания. Незаконосъобразно административният орган е приел, че 2012 година е първата година от ангажимента. По делото е установено, че за кампания 2012 година на К. Михов не е определено компенсаторно плащане. Според уведомително писмо от 21.09.2013 г. за този период оторизираната сума е "нула лева". Това обстоятелство е отразено и в мотивите на оспорения акт. Първото компенсаторно плащане по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.04.2008 г. в размер на 1 535. 69 лева е определено по заявление за подпомагане на К. Михов за кампания 2013 г. съгласно уведомително писмо от 12.08.2014 г. за оторизиране на тази сума по НР1 и е изплатено на 14.12.2013 г. според приложеното извлечение за плащания от ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция за периода 16.10.2012 г. – 15.10.2015 г. При така установените факти, законосъобразно съдът е приел, че ангажиментът не е прекратен след третата година и подлежащата на възстановяване сума по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е определена в нарушение на материалния закон. В тази връзка следва да се посочи, че размерът на подлежащите на възстановяване суми е нормативно установен в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента и административният орган не разполага с възможност за преценка. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не е засегнато от пороци съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, разноски се дължат на ответника по касация, за осъществено процесуално представителство от един адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДФ "Земеделие", следва да бъде осъден да заплати на адвокат А. Динев от Софийска адвокатска колегия, адвокатско възнаграждение в размер на 515. 12 лева по договор за оказана безплатна правна защита и съдействие от 06.06.2020 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,