Решение № 2353 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11037/2017 г.

Решение № 2353 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11037/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на К. Р., подадена против решение № 1246 от 07.07.2017 г., постановено по адм. дело № 359/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което са отхвърлени исковите претенции на касатора, предявени срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. за установяване на дискриминационно поведение от страна на ответника спрямо ищеца по признак "лично положение", изразяващо се в поставянето му в по- неблагоприятно положение в сравнение с другите лишени от свобода в затвора В., Л., П. и С., поради липса на поставени плътни преградни стени и врата на изградения санитарен възел и за присъждане на обезщетение в размер на 100 001 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща неимуществени вреди от неблагоприятно третиране за периода 09. 2012 г. - 08.07.2016 г., като неимуществените вреди се изразяват в причинени му болка и страдание, унизено човешко достойнство, емоционален стрес, душевни и физически страдания. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че постановеното първоинстанционно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съображенията са следните: В конкретния случай ищецът е предявил два самостоятелни иска срещу ответната страна с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Първият иск е установителен - за установяване на дискриминационно отношение, а вторият е осъдителен - за заплащане на обезщетение за вреди от претърпяно дискриминационно отношение. С Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. на ОСС на ГК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС се прие, че искът с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. не е родово подсъден на административните съдилища, а на съответния районен съд. Административните съдилища са компетентни да се произнасят по осъдителни искове за заплащане на обезщетения за вреди, причинени от неравно третиране само тогава, когато е налице влязло сила решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което се установяват отношения, свързани с неблагоприятно третиране. Исковете за обезщетение за вреди от дискриминация извън този фактически състав са подсъдни на общите съдилища и се допускат за разглеждане съединени с иск за установяване на нарушение от дикриминация. Очевидно е, че в случая няма издаден акт на КЗД, поради което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК оспореното решение следва да се обезсили, делото да се прекрати и да се изпрати по компетентност на Районен съд - В.. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,