Решение № 10541 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5861/2012 г.

Решение № 10541 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5861/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Национална многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III", гр. София, представлявана от директора й д-р Николай Червеняков и СМДЛ "Глобал Имиджинг - ПС" ООД, гр. София, чрез проц. представител адв. Цветанка Михайлова против Решение № 1063/28.02.2012 г., постановено по адм. д. № 6233/2011 г. по описа на Административен съд, София град, Второ отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Национална многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III" и СМДЛ "Глобал Имиджинг - ПС" ООД против Заповед № РД-14-72/29.06.2011 г. на зам.-началника на ДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Сграда за извършване на медико-диагностични изследвания", изпълнен в УПИ IV за болница, кв. 5, м. "Зона В, 17-та част" по плана на гр. София. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по приетите СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Касае се за строеж по смисъла на § 5, т. 38 и т. 42 ДР ЗУТ. Безспорно се установява от експертите, че в случая е извършен основен ремонт на съществуваща сграда, в нарушение на чл. 137, ал. 1 и 3 във вр. с § 5, т. 38 и т. 42 от ДР на ЗУТ, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е налице фактическия състав на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Независимо, че извършеното строителство представлява основен ремонт по § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, съдът е изложил правни изводи и по отношение на § 16 ДР ЗУТ с оглед неговата приложимост. Данните по делото сочат, че дори и да се приеме наличието на ал. 1 - 3 на § 16 ДР ЗУТ липсва предпоставката строежа да е построен до визирания в отделните хипотези на закона срок, тъй като ремонтните дейности са извършени през 2010 г. и не са налице останалите изисквания /ал. 3 на § 16 от ДР на ЗУТ/, поради което решението като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав