Решение № 2647 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15744/2014 г.

Решение № 2647 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15744/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Галина Ефтимова Ганева от гр. София, против решение № 6319/23.10.2014 г., постановено по адм. д. № 3001/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против експертно решение /ЕР/ № 0119 от заседание № 031 от 14.02.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по хирургични болести. Касаторката поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и на експертното решение на НЕЛК. Ответната страна по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Галина Ефтимова Ганева от гр. София против ЕР № 0119 от заседание № 031 от 14.02.2014 г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични болести. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че с оспореното пред него ЕР на НЕЛК правилно са определени съществуващите заболявания на жалбоподателката и следващите се за тях проценти трайно намалена работоспособност /ТНР/, както и крайния процент ТНР - 60 %. за срок от три години за хирургични и сърдечно-съдови заболявания. Обсъдил е изслушаното по делото заключение на комплексната съдебно-медицинската експертиза, като е посочил, че изводите на вещите лица съответстват на събраните доказателства по делото, както и на изводите в ЕР на НЕЛК. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР № 3111 от заседание № 185 от 19.11.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания при IV МБАЛ София ЕАД - първи състав, на Галина Ефтимова Ганева е определена 60 % трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза - "горен външен квадрант на млечната жлеза". За хирургичното заболяване - състояние след десностранна квадрантектомия по повод бластом на млечна жлеза, извършена през 1999 г., са определени 50 % ТНР на основание забележката към раздел 12, част 8 от Приложение 1 към НМЕ. За сърдечно-съдовото заболяване - нестабилна стенокардия, едноклонова коронарна болест, състояние след имплантиран стент, по т. 2, раздел I и по раздел II, ч. 4 са определени 50% ТНР. За заболяване на щитовидната жлеза не е определена ТНР. Това решение е обжалвано от освидетелстваното лице пред НЕЛК, която се е произнесла с решението, оспорено пред Административния съд София-град - решение № 0119 от заседание № 031 от 14.02.2014 г. на специализиран състав по хирургични болести. С това ЕР на НЕЛК решението на ТЕЛК е потвърдено по всички поводи и са допълнени противопоказани условия на труд като са включени и работа в йонизираща среда, с химически онкогени, психо-емоционално напрежение, силово обременяване на горни крайници, работа с позиция с ръка над главата, работа на открито, нощен и извънреден труд, удължено работно време. В тази връзка един от основните доводи в касационната жалба е че НЕЛК, изменяйки противопоказните условия на труд в своето експертно решение, без да отмени ЕР на ТЕЛК, е допуснала нарушение на закона. С оглед миналите и актуалните заболявания на касаторката, НЕЛК основателно е коригирала противопоказаните условия на труд като превантивни мерки срещу ново възникване на онкологично заболяване и/или рецидиви. Върховният административен съд не споделя наведените и пред настоящата инстанция доводи от касаторката, че атакуваната "забележка", намираща се в ЕР на НЕЛК, под т. 8, раздел 12, част 8, била неприложима в нейния случай. Първоинстанционният съд правилно е приел възражението й за неоснователно. Злокачествено заболяване на млечна жлеза, но само до 5-тата година е разгледано в част 8 - Хирургични заболявания, раздел XI - Женски полови органи. Въз основа на приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза, от мотивите на НЕЛК, приложените документи и имайки предвид естеството на заболяванията, не би могло да има различни Отправни точки за определяне на ТНР освен описаните в ЕР на ТЕЛК и потвърдени от НЕЛК, а именно: Част 4, раздел I, т. 2 и раздел II, от които следва 50% ТНР. Видно от заключението на експертите, навсякъде в различните текстове на НМЕ след петата година от лечението на злокачествено заболяване, при липса на рецидив и без отбелязани метастази, процентът на ТНР се определя или 50% или под 50%. В конкретния случай времето от успешно лекувания рак на дясна млечна жлеза е от 1999 г., в документите по делото се намират бланки от редовни клинични и инструментални прегледи - тоест, повече от 10 години без отбелязани рецидиви, нито метастази. Останалите доводи в касационната жалба са, че били налице още заболявания - онкологично, сърдечно-съдово заболяване и увреждане на щитовидната жлеза, които не били взети предвид. В изслушаното по делото заключение на комплексната съдебно - медицинска експертиза е изложено, че въпреки отдавна извършената операция на щитовидната жлеза, не е налице нарушение във функционирането й - нито хипер, нито хипофункция, не е необходимо лечение и не се следва процент ТНР. За пълнота на изложеното следва да се добави, че основополагащ принцип при определяне на ТНР е не заболяване и лечение на даден орган и/или система, а дали след поставяне на диагноза и лечение, и последваща динамика на състоянието, е налице дефицит (недостатъчност) на поразения орган и/или система. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняването е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд правилно е назначил съдебно-медицинска експертиза и е формулирал задачата й, като при определяне на вещите лица се е съобразил с водещото заболяване на освидетелстваното лице. От съдържанието на заключението, обсъдено в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК с останалите доказателства по делото, се налага извода, че изводите им, са обосновани. Предвид това, първоинстанционният съд правилно е възприел изводите на вещите лица, в съответствие с което е достигнал до решаващия извод по съществото на спора за законосъобразност на оспореното експертно решение на НЕЛК. В заключението са потвърдени становищата на НЕЛК както относно съществуващите заболявания на освидетелстваното лице, така и относно тяхното отнасяне /квалифициране/ по съответната отправна точка от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза и относно следващия се процент ТНР за всяко от заболяванията и като краен процент. 3а установените заболявания са дадени такива проценти ТНР, които точно съответстват на определените по съответната отправна точка от Приложение № 1 проценти ТНР /и за процесните заболявания процентите, посочени в съответните отправни точки са без диапазон/. При изчисляване на крайния процент ТНР са спазени изискванията на т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, представляваща Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 НМЕ, според която, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Случаят на касаторката се отнася за раздел III и съгласно експертизата, се изчислява по следния начин: 50%+10 (20% от 50%)= ОБЩА ТНР 60% - максимално възможна. Правилен е изводът на съда, че при произнасянето на НЕЛК не е допуснато нарушение на изискванията по чл. 62 НМЕР, в резултат на което с оспореното пред съда експертно решение на НЕЛК законосъобразно е определена степента на трайно намалената работоспособност на освидетелстваното лице. Не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение