Решение № 3828 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6907/2019 г.

Решение № 3828 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6907/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР-Варна против решение № 540/18.03.2019 г по адм. д. № 2944/2018 г. на Административен съд – Варна. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага възражения, че липсват законови разпоредби, които да вменяват на полицейските органи задължения да осигуряват психиатричен преглед на задържаните. Моли да бъде отменено решението и бъде отхвърлен предявения иск. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – А. Арабаджиева, редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото процесуалният представител на Арабаджиева, адвокат Б. Цветков, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Обосновано съдът е направил извод за основателност на исковата молба. Съобщаването от В. Емануилов, че страда от психическо разстройство е определило задължение на полицейския орган за преглед и оказване на адекватна медицинска помощ, което не е сторено. Доводът, че задържаният е заявил, че не желае медицинска помощ, е ирелевантен факт по случая. Съгласно чл. 72, ал. 2 ЗМВР в случаите, когато лицата се настаняват в помещение за настаняване на задържани лица спрямо тях могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението им и целите на задържането налагат това. Освен тази норма според чл. 21 от Инструкция № 8121 з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях, в Министерството на вътрешните работи, на задържаното лице се извършва медицински преглед по негово искане, или когато здравословното му състояние налага това. Видно, е че тези задължения сочени от нормативни документи, не са изпълнени от полицейския орган. Налице е причинно-следствена връзка със смъртта, тъй като, ако е бил извършен преглед депресията, която е имал В. Емануилов, е можело да бъде преодоляна. С оглед на изложеното, считам решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба от А. Арабаджиева срещу Областна дирекция на МВР–гр. Варна с цена на иска 26 000 лева от общо 100 000 лева за нанесени неимуществени вреди вследствие на действия и бездействия на служители от Трето РУ при ОД на МВР–гр. Варна, за които се твърди, че са в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на нейният син В. Емануилов, установена на 04.05.2016 г., непосредствено след освобождаването му от ареста на Трето РУ. Съдът е осъдил Областна дирекция на МВР–гр. Варна да заплати на Арабаджиева сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие смъртта на синът й В. Емануилов, както и разноски по делото в размер на 1310.00 лева. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че поведението на Емануилов се е отклонявало от нормата и че обажданията на неговата сестра на тел. 112, а след това до поделение на МВР е било във връзка с изказаните от него суицидни мисли. Посочил е, че след като всички факти сочат на отклонение от нормата на поведение на задържаното лице, задължение на полицейския орган е осигуряването на адекватна медицинска помощ, което не е сторено, поради това, че задържаният е заявил, че не желае. Според съда, при проявената склонност към самоубийство, задържаният е следвало да бъде консултиран със специалист-психиатър. Последвалото освобождаване от арестното помещение е извършено без надзора на близки на задържаното лице. При тези данни съдът е приел, че е установено незаконосъобразно бездействие на полицейския орган, от което са произтекли нанесените на ищцата неимуществени вреди. Решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че ищцата А. Арабаджиева е майка на В. Емануилов, починал на 04.05.2016 г., съставен акт за смърт № 822/05.05.2016 г. На 03.05.2016 г. около 10.00 часа, в жилището им, находящо се в [населено място], [адрес], В. Емануилов за пореден път е заявил на сестра си Е. Емануилова, че иска да се самоубие. В 18.30 ч. е напуснал жилището, поради което сестра му се е обадила на тел. 112 съобщавайки, че може да сложи край на живота си. След 30 минути той се е прибрал в къщи, за което е последвало ново обаждане на тел. 112. В периода от 18.30 ч. до 23.00 ч. са последвали опити да бъде успокоен. В един момент В. Емануилов е излязъл бос на улицата. Сестра му се е обадила на тел. 112, откъдето са уведомили Трето РУ, гр. Варна. След около час е пристигнала патрулна кола и заедно с негови познати, започнало издирване. Момчето е било задържано от органите на МВР на 04.05.2016 г. в 06.20 ч. За задържането му е изготвена Заповед за полицейско задържане на лице, рег. № 651/04.05.2016 г. Основанието за задържането посочено в заповедта е "във връзка за кражба". От приложената декларация, попълнена саморъчно и подписана от задържаното лице е видно, че същият е заявил, че страда от психическо разстройство. В 06.45 ч. на 04.05.2016 г., от Трето РУ, гр. Варна са уведомили Е. Емануилова, че брат й е заловен в Западна промишлена зона – Варна, задържан е от органите на полицията и могат да отидат да го приберат. В 15.30 ч. от Трето РУ, Варна са се обадили на бащата, като му е било съобщено, че той е бил освободен от полицейското управление и е бил намерен мъртъв. Един час след освобождаването от ареста на Трето РУ, Варна, В. Емануилов е бил намерен мъртъв в отводнителна шахта до новострояща се сграда в гр. Варна, ул. "Янош Хунияди" № 67. Като причина за смъртта е посочена "механична асфиксия в резултат на удавяне". Административният съд е приел и приложил събраните доказателства по гр. д. № 1478/2017 г. на Окръжен съд – Варна, от който съд делото е било изпратено по подсъдност. При изясняване на фактическата обстановка, съдът е възприел изцяло твърденията на ищцата в исковата молба, без да анализира и съпостави гласните доказателства по делото. В показанията си св. Емануилова е заявила: "След това в 12.02 ч. ми се обади г-н Стоянов и ми каза, че е пуснал брат ми. Попитах го как го е пуснал, предвид неговото състояние и т. н. " В показанията си св. Стоянов заявява следното: "Контакт с членовете на семейството съм имал, звънях на сестра му, докато той беше при мен, за да и кажа, че ще го освобождавам. Сестра му отказа да дойде, за да си го вземе, каза да го държим при нас, аз и казах, че ще го освободя. " Тези различия в показанията на свидетелите не са изследвани от съда, поради което изводите му са необосновани. В хода на производството пред Окръжен съд – Варна е била назначена и изслушана медицинска експертиза, която е дала заключение по два въпроса: какво е било състоянието на В. Емануилов преди ареста, по време на ареста и преди освобождаването му и какво е било състоянието на Арабаджиева след загубата на сина й. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че на 03.05.2016 г. В. за пореден път е заявил на сестра си, че иска да се самоубие. От това следва, че намерението на Емануилов не е било внезапно и изненадващо за близките му. Във връзка с това не е изяснено по делото от какво точно заболяване е страдал В. Емануилов, каква е била диагнозата му, бил ли е лекуван или настаняван в лечебно заведение от близките си. За изясняване на заболяването на Емануилов съдът не е назначил съдебно-медицинска експертиза, която да проследи здравословното състояние на момчето през годините и какви мерки са били взети за лечението му. Съдът не е изследвал фактите относно това кой е полагал грижи за Емануилов, имал ли е той настойник или попечител, ако здравословното му състояние е налагало това. Посочените обстоятелства са важни, за да се прецени дали трагичният инцидент е в пряка и непосредствена причинна връзка единствено и само с действията и бездействията на длъжностните лица на ответника или има данни и за съпричиняване на вредоносния резултат от близките на починалото лице. Предвид изложените съображения, касационната инстанция намира, че решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд в друг състав. При новото разглеждане, съдът следва да анализира всички събрани до момента писмени и гласни доказателства, както и да назначи съдебно-медицинска експертиза, съобразно мотивите на настоящото решение. Претенциите за разноски следва да се преценят при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение