Решение № 8480 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2071/2014 г.

Решение № 8480 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2071/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Христо Янчев Христов, жив. в гр. Сливен, срещу решение № 118/19.12.2013 г. по адм. дело № 269/2013 г. на Административен съд - гр. Сливен, с което е отхвърлено оспорването му против заповед № РД 01-374/31.10.2013 г. на командира на военно формирование 32450 - Мокрен, с която на основание чл. 55, ал. 4 и чл. 244, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, вр. с чл. 137, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ /ППЗОВСРБ/, за неизпълнение на служебни задължения и нарушение на правилата за пожарна безопасност му е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за понижаване на военно звание с една степен" за срок от 6 месеца. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Командир на военно формирование 32450 - Мокрен, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - гр. Сливен приема, че на оспорващия ст. сержант Христо Янчев Христов - командир на инженерно отделение във военно формирование 32450 - Мокрен, му е наложено на 31.10.2013 г. дисциплинарно наказание "Предупреждение за понижаване на военно звание с една степен", за срок от 6 месеца за неизпълнение на служебни задължения и нарушаване на заповед за сдаване на гориво в склад ГСМ, с което се създава предпоставка за извършване на инциденти - кражба на военно имущество и нарушение на правилата за пожарна безопасност във военното формирование. В заповедта е прието, че ст. сержант Христов е нарушил военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 88, т. 5 от Устава на Въоръжените сили на РБ. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се основава на чл. 55, ал. 4 и чл. 244, т. 5 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 137, ал. 3 от ППЗОВСРБ. Съдът е изложил мотиви, че издадената заповед не страда от пороци, съставляващи основания за нейната отмяна. Решението е правилно. Касаторът навежда доводи за липса на нарушението предвид неустановеност на точната дата за извършване на дължимото от негова страна поведение, както и че са изтекли сроковете за налагане на дисциплинарното наказание. По смисъла на чл. 249, ал. 3 от ЗОВСРБ нарушението се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарно-наказващия орган, което в случая е станало на 16.10.2013 г. с приемането на протокол за извършена внезапна проверка на числящия се ГСМ на материално-отговорните лица от военно формирование 32450. Наказанието е наложено на 31.10.2013 г., следователно е спазен срокът, визиран в чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ. Съхранението на горивото е в нарушение на нормативните изисквания за периода от 20.03.2013 г. до 11.10.2013 г., когато горивото е било предадено в склад ГСМ, а не еднократно за датата 20.03.2013 г. Следователно шестмесечният срок от извършване на нарушението тече от 11.10.2103 г. както правилно посочва съдът. Неоснователни са твърденията на касатора за материална незаконосъобразност на решението предвид нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ППЗОВСРБ съобразно която мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. Видно от самата заповед, основанията за издаване на процесната заповед са изложени ясно и непротиворечиво и административният съд излага убедителни доводи за материалната законосъобразност на административния акт, които настоящата инстанция не счита за нужно да повтаря. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника в настоящото производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр чл. 144 от АПК, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение