Решение № 1759 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2015 г.

Решение № 1759 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител против решение № 2875/16.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2808/2014 г. по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна), с което е отменена негова заповед № 1/7.08.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от 1 (една) година" на Христо Недев Христов на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Христо Недев Христов чрез процесуален представител в представен писмен отговор по делото оспорва касационната жалба и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2875/16.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2808/2014 г. по описа на АС - Варна е отменена заповед № 1/7.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл на Христо Недев Христов, началник на отдел "регионален технически инспекторат" в Областна дирекция на ДФЗ - Варна е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от 1 (една) година". За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при липса на мотиви и обосноваване на описаното нарушение, което съставлява нарушение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена в нарушение на законовата процедура за налагане на дисциплинарно наказание, а именно на изискването дисциплинарнонаказващият орган преди да вземе решение дали да издаде заповед за налагане на дисциплинарно наказание, следва да се е запознал със становището на дисциплинарния съвет (ДС) по образуваното с негова заповед дисциплинарно дело. Образуването и провеждането на дисциплинарно производство за ангажиране отговорността на служител при извършено нарушение на служебни задължения е правомощие и задължение единствено на органа по назначение. Уредбата на дисциплинарната отговорност, дадена в Глава пета, Раздел втори на ЗДСл не предвижда правомощия на ДС да образува дисциплинарно производство. Последният е помощен орган в това производство, който по нареждане на дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно дело, в хода на което изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представени от него доказателства. Дисциплинарното дело приключва с решение, относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, вида и размера на наказанието, съответстващо на извършеното нарушение, което се представя на дисциплинарно наказващия орган. Последният съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДСл трябва да приеме и да се запознае със становището на ДС преди да реши дали да наложи наказание. От тази законодателна уредба следва еднозначен извод, че ДС е помощен орган, който няма правомощие да образува по своя инициатива дисциплинарно производство, а следва да осигури проверка на фактите и обстоятелствата при ангажирана дисциплинарна отговорност на държавния служител и да ги предостави за преценка относно налагане на наказание на дисциплинарно наказващия орган. Постановените от ДС актове имат помощен характер за органа и не са задължителни за него, но при всички положения, те следва да са предхождащи административния акт за налагане на наказание от дисциплинарно наказващия орган, което императивно законово изискване в настоящия случай не е спазено. Видно от доказателствата по делото на свое заседание, проведено на 7.08.2014 г. ДС на ДФЗ е взел единодушно решение на Христо Христов да бъде наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от 1 г. Това становище на ДС е сведено до знанието на наказващия орган - изпълнителния директор на ДФЗ на 8.08.2014 г., видно от докладна на председателя на ДС с вх. № 03-РД/2532, а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е с дата от 7.08.2014 г., т.е. тя е била вече издадена преди наказващия орган да се е запознал и да е взел предвид становището на ДС. Действително, както се отбелязва и в касационната жалба, служителят е бил изслушан и е дал писмени обяснения като по този начин процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е спазена, но това не променя факта, че с издаването на заповедта на 7.08.2014 г. е наложено дисциплинарно наказание, преди изобщо да е било установено от ДС, извършено ли е дисциплинарно нарушение от страна на Христов. С оглед изложеното правилен и обоснован се явява изводът на административния съд, че при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо само на това основание нейната незаконосъобразност. В разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗДСл са посочени основанията за възникване на дисциплинарна отговорност, но за да се реализира тази отговорност следва да се установи конкретно осъществяване на някое от тези нарушения. В случая задължение на дисциплинарно наказващия орган е било да установи конкретното неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл от Христов, но от доказателствата по делото се установява, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са били налице конкретни нарушения в действията на служителя. Отделно от изложеното правилни са и изводите на Административен съд - Варна, че заповедта е издадена при допуснати нарушения и на материалния закон. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. При определяне тежестта на наложеното наказание административният орган не е съобразил предпоставките, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, каквито в настоящия случай изцяло липсват. Въз основа на установените от решаващият съд нарушения при издаване на оспорената заповед са правилни и изводите, че административният акт противоречи на материалния закон и предвидената в закона процедура и е следва да бъде отменен. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, настоящия касационен състав намира, че такива следва да бъдат присъдени само за представителството пред Върховния административен съд в размер на 450.00 лева, тъй като, както правилно е отбелязал административният съд, в първата инстанция такива са били поискани едва с писмената защита, представена след даване на ход на делото по същество, което е в противоречие с ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение