Решение № 5218 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14350/2010 г.

Решение № 5218 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14350/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от ЕТ "МАКЕДОНИЯ - ИВАН ДАНЬОВСКИ", гр. София против решението постановено по адм. дело № 4877/2009 г. по описа на Административен съд София - град, II-ро отделение, 34-ти състав. Жалбоподателят заявява, че не е доволен от решението в частта, с която съдът не му е присъдил разноски за адвокатски хонорар в размер на 250 лева. Не оспорва факта, че в адвокатското пълномощно не е записано изрично, че договорения адвокатски хонорар е изплатен, но твърди, че това не означава, че същия хонорар не е изплатен. По тези и други изложени съображения моли решението в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно поради нарушаване на материалния закон и вместо него постановено ново решение, с което адвокатския хонорар да бъде присъден. Допълнително са постъпили и писмени бележки от адвокат Дамян Францов. Ответникът Кмета на Столична община - Район "Възраждане", чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, счита искането за разноски за неоснователно и моли първоинстанционното решение в оспорената му с жалбата част да бъде потвърдено. Ответникът - "Денис - ЕР", гр. София и заинтересованата страна ЕТ "Иви ЕС" гр. София, не вземат отношение по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е недопустима поради непредставен списък с разноските съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК до приключване на последното по делото заседание в съответната инстанция - 18.05.2010 г. в 14.19 часа. Алтернативно, ако се разгледа по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение в частта му за присъдените разноски е правилно. Постановено е в съответствие с релевантните факти и правилно приложен относимия правен регламент. Отговорността за разноските по чл. 143, чл. 78 ГПК вр. с чл. 144 от АПК е за държавните такси, разноските по делото и възнаграждение за адвокат, които са направени, т. е. заплатени. В тежест на претендиращия е да докаже реалност на разноските - заплащането и размера. В случая за претендирания адвокатски хонорар не е доказано начин на реализиране заплащането на договорения размер, за да се обективира присъждане по чл. 143, ал. 1 от АПК. Решението следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 2834 от 23.08.2010 г. по адм. дело № 4877/2009 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд София - град, II отделение, 34 състав, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-090/29.04.2009 г. на кмета на район "Възраждане" - Столична община, ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания и ОСЪЖДА Столична община да заплати на ЕТ "Македония - Иван Даньовски" сумата от 270 лева разноски по делото. Така постановеното съдебно решение не е обжалвано в частта му по първия и втория диспозитив, поради което е влязло в сила и спорът не може да бъде пререшаван. Касационна жалба е подадена само от ЕТ "МАКЕДОНИЯ - ИВАН ДАНЬОВСКИ", гр. София и то в частта от решението по третия диспозитив, като жалбоподателят претендира заплащане освен на посочената сума, още и на 250 лева адвокатски хонорар. За да осъди ответната страна да заплати на жалбоподателя пред нея посочената сума от 270 лева първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че предвид изхода на спора, в полза на ЕТ "Македония - Иван Даньовски" е възникнало правото по чл. 143, ал. 1 от АПК на разноски в производството единствено относно платеното възнаграждение на вещо лице в размер на 270 лева. По делото е представен договор за правна защита и съдействие между оспорващия и адв. Францов, в който е определено като договорено възнаграждение от 250 лв., но не е посочен размер на внесена сума, а на възстановяване подлежат единствено "заплатените" от страната, в чиято полза е решението, разноски, но не и договорените (чл. 78, ал. 1 и 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК), поради което и тяхното присъждане не е дължимо от съда. Съдебното решение в обжалваната му част е правилно. Видно от приложения на лист 118 от адм. дело № 4877/2009 г. ДОГОВОР за правна защита и съдействие серия А № 0882869 от 26.01.2010 г. между ЕТ "Македония - Иван Даньовски", гр. София, представляван от Иван Димчев Даньовски като "клиент" и адвокат Дамян Францов от САК е договорено възнаграждение в размер на 250 лева. Съдебната практика приема, че тази договорена сума не е платена, защото графата "внесена сума" е празна, тоест не е попълнена с никакъв текст - нито с цифри, нито с букви. За да бъдат присъдени, разноските не само трябва да са поискани своевременно, но и да са направени реално, за което в случая няма доказателства. Твърденията за извършени действия по процесуална защита и представителство и добросъвестно изпълнение на поетите по договора адвокатски задължения са неотносими за случая. Неоснователно е възражението на прокуратурата, че касационната жалба е недопустима, тъй като няма представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Първо, спорен е въпроса за приложимостта на тази разпоредба в административното производство, а освен това към писмените бележки на адв. Францов по адм. дело № 4877/2009 г. е приложена СПРАВКА относно направените съдебно-деловодни разноски по делото. С оглед изложеното, съдебното решение в обжалваната му част по третия диспозитив следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,