Решение № 3076 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 157/2011 г.

Решение № 3076 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 157/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вероника Иванова Манчова от с. Лехчево, област Монтана, срещу решение без номер от 18.11.2010 г. по адм. дело № 416/2010 г. на Административен съд - гр. Монтана. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Фактите по делото са идентични с тези по адм. дело № 156/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, респ. по адм. дело № 411/2010 г. на Административен съд - гр. Монтана. Спорът между страните е по тълкуването на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), според която разпоредба парично обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. В частност този спор е по въпроса кога детето се счита настанено в детско заведение. Становището на касационната жалбоподателка Вероника Иванова Манчова е, че тя е записала детето си в яслената група на ОДЗ "Звездица" в с. Лехчево единствено за да може да взима от там качествено приготвена храна, но не и за отглеждане, поради което, макар и формално записано в дневника на яслената група, детето не е настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО, още повече че тя използва разрешеният й отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда именно за отглеждането на това дете и прави това ежедневно. С решение № П-22 от 30.06.2010 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Монтана е приел твърдението, че детето е било записано само за да получава храна на обяд, за неоснователно и е потвърдил отказа на длъжностното лице да изплати на жалбоподателката търсеното от нея обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. Своето становище директорът на РУСО е обосновал така: с писмо изх. № 45 от 02.07.2010 г. на ОДЗ "Звездица" е отговорено, че в това детско заведение няма обособена млечна кухня, а се приготвя храна само за децата, регистрирани и посещаващи детските групи; при извършена допълнителна проверка са изискани и от детското заведение са представени всички документи, които двамата родители са подали за записване на детето в яслената група и тези документи са още едно доказателство, че молбата за записване е подадена от двамата родители за настаняване на детето в ОДЗ "Звездица", а не само за получаване на храна; от което следва че детето Иван Бойков Иванов е настанено в ОДЗ "Звездица" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО и на това основание парично обезщетение за неговото отглеждане не се изплаща. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Монтана е отхвърлил жалбата на Вероника Иванова Манчова срещу това решение на директора на РУСО. За да постанови този резултат административният съд е споделил изразеното от административния орган становище. Решението е правилно. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. В случая се касае за обединено детско заведение по чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (детска градина с яслена група), приема в което се подчинява на два режима - този по чл. 28, ал. 1 ППЗНП за детската градина и този по чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях за приема в яслената група. А според посочените разпоредби от Наредба № 26 децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая родителите са подали необходимата молба за приемането на детето в яслената група (виж по-горе т. 2) и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи. Детето е записано в дневника на яслената група (виж по-горе т. 3) и обстоятелството дали то реално е посещавало детското заведение е ирелевантно, защото с неговото записване в яслената група то се счита за настанено в ОДЗ "Звездица" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща на майката (или осиновителката) през време на нейния допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, а това е отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чието разрешаване и ползване са регламентирани с чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. А според чл. 47, ал. 7, т. 2 от тази наредба отпускът по чл. 164 КТ се прекратява когато детето бъде настанено в детско заведение. Прекратяването на този отпуск има за последица прекратяване и на паричното обезщетение, защото той (отпускът по чл. 164 КТ) е юридическият факт, пораждащ право на това обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 1 КСО. Затова с чл. 53, ал. 4 КСО е прогласено правилото, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правопрекратяващ юридически факт. Следователно, щом като детето Иван Бойков Иванов е настанено в детско заведение (яслена група на ОДЗ "Звездица"), правото на майката Вероника Иванова Манчова да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването (приемането на детето в ОДЗ и записването му в дневника на яслената група). По изложените Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на Вероника Иванова Манчова е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,